object(WP_Query)#18958 (53) {
  ["query"]=>
  array(4) {
    ["post_type"]=>
    string(4) "post"
    ["paged"]=>
    string(2) "67"
    ["cat"]=>
    string(0) ""
    ["posts_per_page"]=>
    string(0) ""
  }
  ["query_vars"]=>
  array(63) {
    ["post_type"]=>
    string(4) "post"
    ["paged"]=>
    int(67)
    ["cat"]=>
    string(0) ""
    ["posts_per_page"]=>
    int(10)
    ["error"]=>
    string(0) ""
    ["m"]=>
    string(0) ""
    ["p"]=>
    int(0)
    ["post_parent"]=>
    string(0) ""
    ["subpost"]=>
    string(0) ""
    ["subpost_id"]=>
    string(0) ""
    ["attachment"]=>
    string(0) ""
    ["attachment_id"]=>
    int(0)
    ["name"]=>
    string(0) ""
    ["pagename"]=>
    string(0) ""
    ["page_id"]=>
    int(0)
    ["second"]=>
    string(0) ""
    ["minute"]=>
    string(0) ""
    ["hour"]=>
    string(0) ""
    ["day"]=>
    int(0)
    ["monthnum"]=>
    int(0)
    ["year"]=>
    int(0)
    ["w"]=>
    int(0)
    ["category_name"]=>
    string(0) ""
    ["tag"]=>
    string(0) ""
    ["tag_id"]=>
    string(0) ""
    ["author"]=>
    string(0) ""
    ["author_name"]=>
    string(0) ""
    ["feed"]=>
    string(0) ""
    ["tb"]=>
    string(0) ""
    ["meta_key"]=>
    string(0) ""
    ["meta_value"]=>
    string(0) ""
    ["preview"]=>
    string(0) ""
    ["s"]=>
    string(0) ""
    ["sentence"]=>
    string(0) ""
    ["title"]=>
    string(0) ""
    ["fields"]=>
    string(0) ""
    ["menu_order"]=>
    string(0) ""
    ["embed"]=>
    string(0) ""
    ["category__in"]=>
    array(0) {
    }
    ["category__not_in"]=>
    array(0) {
    }
    ["category__and"]=>
    array(0) {
    }
    ["post__in"]=>
    array(0) {
    }
    ["post__not_in"]=>
    array(0) {
    }
    ["post_name__in"]=>
    array(0) {
    }
    ["tag__in"]=>
    array(0) {
    }
    ["tag__not_in"]=>
    array(0) {
    }
    ["tag__and"]=>
    array(0) {
    }
    ["tag_slug__in"]=>
    array(0) {
    }
    ["tag_slug__and"]=>
    array(0) {
    }
    ["post_parent__in"]=>
    array(0) {
    }
    ["post_parent__not_in"]=>
    array(0) {
    }
    ["author__in"]=>
    array(0) {
    }
    ["author__not_in"]=>
    array(0) {
    }
    ["ignore_sticky_posts"]=>
    bool(false)
    ["suppress_filters"]=>
    bool(false)
    ["cache_results"]=>
    bool(true)
    ["update_post_term_cache"]=>
    bool(true)
    ["lazy_load_term_meta"]=>
    bool(true)
    ["update_post_meta_cache"]=>
    bool(true)
    ["nopaging"]=>
    bool(false)
    ["comments_per_page"]=>
    string(2) "50"
    ["no_found_rows"]=>
    bool(false)
    ["order"]=>
    string(4) "DESC"
  }
  ["tax_query"]=>
  object(WP_Tax_Query)#17911 (6) {
    ["queries"]=>
    array(0) {
    }
    ["relation"]=>
    string(3) "AND"
    ["table_aliases":protected]=>
    array(0) {
    }
    ["queried_terms"]=>
    array(0) {
    }
    ["primary_table"]=>
    string(8) "wp_posts"
    ["primary_id_column"]=>
    string(2) "ID"
  }
  ["meta_query"]=>
  object(WP_Meta_Query)#18956 (9) {
    ["queries"]=>
    array(0) {
    }
    ["relation"]=>
    NULL
    ["meta_table"]=>
    NULL
    ["meta_id_column"]=>
    NULL
    ["primary_table"]=>
    NULL
    ["primary_id_column"]=>
    NULL
    ["table_aliases":protected]=>
    array(0) {
    }
    ["clauses":protected]=>
    array(0) {
    }
    ["has_or_relation":protected]=>
    bool(false)
  }
  ["date_query"]=>
  bool(false)
  ["queried_object"]=>
  NULL
  ["queried_object_id"]=>
  NULL
  ["request"]=>
  string(1104) "SELECT SQL_CALC_FOUND_ROWS  wp_posts.ID FROM wp_posts  JOIN wp_icl_translations wpml_translations
							ON wp_posts.ID = wpml_translations.element_id
								AND wpml_translations.element_type = CONCAT('post_', wp_posts.post_type)  LEFT JOIN wp_term_relationships ON (wp_posts.ID = wp_term_relationships.object_id) WHERE 1=1  AND wp_posts.post_type = 'post' AND (wp_posts.post_status = 'publish' OR wp_posts.post_status = 'closed' OR wp_posts.post_status = 'reported' OR wp_posts.post_status = 'acf-disabled') AND ( ( ( wpml_translations.language_code = 'bg' OR 0 ) AND wp_posts.post_type  IN ('post','page','attachment','wp_block','portfolio_page','testimonials','slides','carousels','masonry_gallery','mc4wp-form' )  ) OR wp_posts.post_type  NOT  IN ('post','page','attachment','wp_block','portfolio_page','testimonials','slides','carousels','masonry_gallery','mc4wp-form' )  ) AND ((((wp_posts.ID NOT IN (SELECT object_id FROM wp_term_relationships WHERE term_taxonomy_id IN (21)))) OR wp_posts.ID IN (140339))) GROUP BY wp_posts.ID ORDER BY wp_posts.menu_order, wp_posts.post_date DESC LIMIT 660, 10"
  ["posts"]=>
  array(10) {
    [0]=>
    object(WP_Post)#18959 (24) {
      ["ID"]=>
      int(27465)
      ["post_author"]=>
      string(4) "5693"
      ["post_date"]=>
      string(19) "2018-01-23 10:31:56"
      ["post_date_gmt"]=>
      string(19) "2018-01-23 10:31:56"
      ["post_content"]=>
      string(2807) "За диалога “минало - настояще - бъдеще”, претворен през погледа на архитектурата, и значението на термина “памет“ ще говорим по време на фестивала ДНИ НА АРХИТЕКТУРНОТО НАСЛЕДСТВО. Миналото е общата ни отправна точка, а изучаването му поставя основите на разбирателството и толерантността изобщо. Именно резултатите от този труд ще представят и обсъдят множество специалисти по време на „Дни на архитектурното наследство“.

ПРОГРАМА:

ДЕН 1 - 03.02.2018г.

10:00 - 12:00 Tea with an architect (неформален разговор с архитекти в различни направления "на по чаша чай"
12:00 - 13:00 Лекция на арх. Валентина Едрева: Автентичността: най - характерната черта на оригинала
13:00 - 14:00 Лекция на арх. Габриела Семова: Зона Г-14 или как се заличава културна ценност

14:00 - 15:00 ПОЧИВКА

15:00 - 16:30 Архитектурно - историческа разходка в квАРТал (Зона Г - 14)
16:30 - 20:30 "„Импресии от Северозапазена България“ : Прожекции на филмите -
„Чешкото село Войводово“, реж. Michal Pavlasek
„Cambridge”, реж. Елдора Трайкова
„Пустиняци“, реж. Цветан Драгнев"
20:30 Откриващо парти
21:30 Жива музика

ДЕН 2 - 4.2.2018г.

11:00 - 12:30 "Aрхитектурнo - историческа разходка в квАРТал (зона Г-14)
12:30 - 14:00 Tea with an architect

14:00 - 14:30 ПОЧИВКА

14:30 - 16:00 лекция на Тим Риениц: Umbaukultur - The Culture of Conversion
16:00 - 18:00 Дискусия "Архитектурното бъдеще има наследство"
18:30 - 20:00 "– награждаване „V-ти национален конкурс за дипломни работи на тема „Опазване на архитектурното наследство“ на Дружество „Архитектурно наследство“
20:00 Закриващ коктейл
21:00 DJ Djobri - старт"
      ["post_title"]=>
      string(80) "Фестивал "Дни на архитектурното наследство""
      ["post_excerpt"]=>
      string(0) ""
      ["post_status"]=>
      string(7) "publish"
      ["comment_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["ping_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["post_password"]=>
      string(0) ""
      ["post_name"]=>
      string(196) "%d1%84%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b8%d0%b2%d0%b0%d0%bb-%d0%b4%d0%bd%d0%b8-%d0%bd%d0%b0-%d0%b0%d1%80%d1%85%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%ba%d1%82%d1%83%d1%80%d0%bd%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0%d1%81%d0%bb%d0%b5"
      ["to_ping"]=>
      string(0) ""
      ["pinged"]=>
      string(0) ""
      ["post_modified"]=>
      string(19) "2018-01-23 10:31:56"
      ["post_modified_gmt"]=>
      string(19) "2018-01-23 10:31:56"
      ["post_content_filtered"]=>
      string(0) ""
      ["post_parent"]=>
      int(0)
      ["guid"]=>
      string(23) "https://kab.bg/?p=27465"
      ["menu_order"]=>
      int(0)
      ["post_type"]=>
      string(4) "post"
      ["post_mime_type"]=>
      string(0) ""
      ["comment_count"]=>
      string(1) "0"
      ["filter"]=>
      string(3) "raw"
    }
    [1]=>
    object(WP_Post)#17910 (24) {
      ["ID"]=>
      int(27403)
      ["post_author"]=>
      string(4) "5693"
      ["post_date"]=>
      string(19) "2018-01-22 13:04:04"
      ["post_date_gmt"]=>
      string(19) "2018-01-22 13:04:04"
      ["post_content"]=>
      string(8803) "На 21.01.2018, неделя, в сградата на хотел Странноприемница бяха обявени победителите в националния архитектурен конкурс за преустройство на хотела на Етнографски музей на открито „Етър”. Това стана в рамките на публично заседание на журито в състав - арх. Йорданка Кандулкова, арх. Христо Станкушев, арх. Делчо Делчев арх. Мария Хлебарова, Главният организатор на хотела Теодора Узунова, Ивелина Цанева – финансов контрольор в ЕМО „Етър” и адвокат Детелин Цонев.

 

Класирането в конкурса е както следва:

-        Първo място- арх. Андрей Андреев, арх.Петя Николова, арх.Милена Фетваджиева;

-        Второ място - Проект 507 - арх. Божидара Вълкова, арх. Борис Тикварски, арх. Мария Гяурова, арх. Цветомира Некова, арх. Поли Гяурова, арх. Майк Фритз;

-        Трето място - Гражданско дружество “Портфолио” - арх. Маринела Стефанова, арх. Десислава Парлапанска.

 

Наградените проекти получават съответно 10 000, 4000 и 2000 лв, като наградата за първото място включва правото на директно възлагане на следващите фази на архитектурно проектиране.

Спечелилият проект се отличи като най-балансираното решение с акцент върху съвременния дизайн. Проектът предлага умела пространствена организация на основните функционални групи, минимална намеса в конструкцията на сграда и запазване на характерни елементи на интериора. Предложението интегрира графичната идентичност на ЕМО Етър и посланието за жива традиция.

Галерия на всички проекти в конкурса може да се види в страницата му www.hotelmuzeietar.com и във фейсбук на адрес www.facebook.com/hoteletar

 

За конкурса

Архитектурният конкурс за хотела на Етнографски музей на открито „Етър“ беше обявен в началото на ноември и е част от дългосрочната програма за обновяване на музея. В рамките на два месеца и половина, участниците трябваше да разработят идейни проекти за осъвременяване на сградата на хотела, така че той да отговори на визията за бъдещо развитие на Етнографския музей на открито „Етър”. Подготовката по конкурса включи още посещение на обекта от потенциални участници и две общестени обсъждания на заданието - в Габрово и в София. Задачите пред участниците бяха свързани с функционално преосмисляне на част от блока за настаняване, както и общите помещения, заедно с цялостна концепция за интериор при опазване архитектурните стойности на сградата като част от недвижимата културна ценност от национално значение ЕМО „Етър“. 

Конкурсът се организира от платформата за градски проекти Урбанистас и е подкрепен от Камара на архитектите в България и Съюз на архитектите в България.

За хотел Странноприемница

https://www.etar.org/hotel/hotel.htm

Разположен в полите на Стара планина и в непосредствена близост до р. Сивек, хотел "Странноприемница" се намира на 8 км южно от центъра на Габрово и е част от Етнографския музей на открито „Етър".

Построен и обзаведен в унисон с цялостния облик на етнографския музей, хотелът предлага възможност за активен отдих, бизнес пътувания, делови срещи, конферентни и фестивални прояви. Хотелът осигурява условия за целогодишен отдих далеч от градския шум, съчетан с автентичната атмосфера на българското Възраждане.

Хотелът разполага с 61 легла в 5 единични, 22 двойни, 2 четворни стаи и 1 апартамент.

За ЕМО „Етър“

https://www.etar.org

Етнографски музей на открито „Етър" е първият по рода си в България. Открит на 7 септември 1964 г, музеят съхранява и представя архитектурното богатство, стопанското многообразие, бита и културата на населението на централната част на Стара планина от края на ХVІІІ до началото на ХХ в.

Разположен на площ от 25 декара, музеят включва над 50 сгради и обекта с обществено и култово предназначение, както и няколко тематични експозиции - единствената в България сбирка от действащи съоръжения, задвижвани с водна сила, ансамбълът „Занаятчийска чаршия“ и традиционни дейности на балканджиите.

За организаторите

www.urbanistas.eu

Urbanistas. е платформа за градска култура и проекти, която цели да изследва, популяризира  и съдейства за подобряване на качеството на градската среда. 

[gallery link="file" size="full" ids="27406,27407,27408,27409,27410,27411,27412,27413,27414,27415,27416,27417,27418,27419,27420,27421,27422,27423,27424,27425,27426"]

 "
      ["post_title"]=>
      string(80) "Резултатите от конкурса Хотел за музей Етър"
      ["post_excerpt"]=>
      string(0) ""
      ["post_status"]=>
      string(7) "publish"
      ["comment_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["ping_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["post_password"]=>
      string(0) ""
      ["post_name"]=>
      string(197) "%d1%80%d0%b5%d0%b7%d1%83%d0%bb%d1%82%d0%b0%d1%82%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%be%d1%82-%d0%ba%d0%be%d0%bd%d0%ba%d1%83%d1%80%d1%81%d0%b0-%d1%85%d0%be%d1%82%d0%b5%d0%bb-%d0%b7%d0%b0-%d0%bc%d1%83%d0%b7%d0%b5"
      ["to_ping"]=>
      string(0) ""
      ["pinged"]=>
      string(0) ""
      ["post_modified"]=>
      string(19) "2018-01-22 14:07:09"
      ["post_modified_gmt"]=>
      string(19) "2018-01-22 14:07:09"
      ["post_content_filtered"]=>
      string(0) ""
      ["post_parent"]=>
      int(0)
      ["guid"]=>
      string(23) "https://kab.bg/?p=27403"
      ["menu_order"]=>
      int(0)
      ["post_type"]=>
      string(4) "post"
      ["post_mime_type"]=>
      string(0) ""
      ["comment_count"]=>
      string(1) "0"
      ["filter"]=>
      string(3) "raw"
    }
    [2]=>
    object(WP_Post)#19244 (24) {
      ["ID"]=>
      int(27372)
      ["post_author"]=>
      string(4) "5693"
      ["post_date"]=>
      string(19) "2018-01-19 14:24:11"
      ["post_date_gmt"]=>
      string(19) "2018-01-19 14:24:11"
      ["post_content"]=>
      string(1513) "Международния Архитектурен Форум Share Тирана 2018 ще се проведе на 20 Февурари в хотел Плаза в Албанската столица. Говорителите, които ще присъстват на тазгодишното издание са известни личности от 10 страни: Албания, България, Италия, Белгия, Румъния, Косово, Иран, Македония, Холандия и Обединеното кралство. Те ще представят своите най-нови международно признати проекти.

За регистрация и повече детайли тук: https://whova.com/web/share_201802/ share@abplusevents.com

За контакти: Denisa Broatec T: +4 0751-111-601 E: denisa.broatec@abplus.ro

Последвайте Фейсбук страницата: https://www.facebook.com/abplus/ http://share-architects.com/"
      ["post_title"]=>
      string(88) "Международният Архитектурен Форум Share Тирана 2018"
      ["post_excerpt"]=>
      string(0) ""
      ["post_status"]=>
      string(7) "publish"
      ["comment_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["ping_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["post_password"]=>
      string(0) ""
      ["post_name"]=>
      string(194) "%d0%bc%d0%b5%d0%b6%d0%b4%d1%83%d0%bd%d0%b0%d1%80%d0%be%d0%b4%d0%bd%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d0%b0%d1%80%d1%85%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%ba%d1%82%d1%83%d1%80%d0%b5%d0%bd-%d1%84%d0%be%d1%80%d1%83%d0%bc-share"
      ["to_ping"]=>
      string(0) ""
      ["pinged"]=>
      string(0) ""
      ["post_modified"]=>
      string(19) "2018-01-19 14:24:11"
      ["post_modified_gmt"]=>
      string(19) "2018-01-19 14:24:11"
      ["post_content_filtered"]=>
      string(0) ""
      ["post_parent"]=>
      int(0)
      ["guid"]=>
      string(23) "https://kab.bg/?p=27372"
      ["menu_order"]=>
      int(0)
      ["post_type"]=>
      string(4) "post"
      ["post_mime_type"]=>
      string(0) ""
      ["comment_count"]=>
      string(1) "0"
      ["filter"]=>
      string(3) "raw"
    }
    [3]=>
    object(WP_Post)#18961 (24) {
      ["ID"]=>
      int(27347)
      ["post_author"]=>
      string(4) "5693"
      ["post_date"]=>
      string(19) "2018-01-19 07:53:58"
      ["post_date_gmt"]=>
      string(19) "2018-01-19 07:53:58"
      ["post_content"]=>
      string(4934) "Как се прави град в Дания? А конкурси? Как се сравнява това с българската практика? Кои са актуалните градски проекти на Копенхаген, София и Самоков, и какво предстои по архитектурния конкурс за Нов център за Боровец?

Отговорите на тези въпроси ще чуем на 25 януари 2018, четвъртък, от 18:00 в Generator София в лекцията на арх. Рита Юстесен, Директор на отдел “Планиране и архитектура” на общинската компания By&Havn в Копенхаген, както и като коментар от останалите членове на журито по конкурса Нов център на Боровец арх. Павел Янчев, Art & Build, Брюксел, Белгия; доц. д-р арх. Йорданка Кандулкова, Преподавател по Културно наследство в УАСГ; Мариус Муве, съосновател на Осло Ателие, Норвегия, арх. Ваня Серафимова, Управляващ партньор в Серафимов Студио, арх. Надежда Клинчева-Колева, Главен архитект на Община Самоков и Ангелина Вангелова, юрист и Секретар на Община Самоков.

В събитието участват още поръчителите на конкурса за Нов център на Боровец Община Самоков, организаторите от Urbanistas. и арх. Любо Георгиев, Директор на софийското общинско дружество за градско планиране Софпроект.

Лекцията и свързаната дискусия се организира само ден преди журирането на конкурса Нов център на Боровец - Международен архитектурен конкурс за идеен проект на територията „Златният триъгълник“ в планинския курорт. Конкурсът се проведе в рамките на три месеца в края на 2017, като получи 40 проекта от 17 държави. Победителят и наградените проекти ще бъдат обявени в края на журирането на 28 януари 2018.

За Рита Юстесен
Рита Юстесен е директор на отдел “Планиране и архитектура” към Copenhagen City and Port Development, най-голямата компания за градско планиране в Копенхаген, Дания. Отдел “Планиране и архитектура” е отговорен за развитието на новия град, Орестад, близо до Копенхаген, и за реконструкцията на Нордхавн - най-големият и амбициозен скандинавски проект за градско развитие досега, осигуряващ 40 000 жилища и 40 000 работни места на пристанищна територия от 200 хектара.

Рита Юстесен е автор на няколко статии за развитието на Копенхаген. Тя е добре позната и често канена за член на жури в международни архитектурни конкурси по цял свят, наред с факта, че ежегодно е отговорна за 3 до 4 конкурса, провеждани от Copenhagen City and Port Development.

Подробна информация за конкурса Нов център на Боровец и всички членове на журито е достъпна на www.borovetscompetition.com.

Очакваме ви!"
      ["post_title"]=>
      string(103) "Нов Център на Боровец - Лекция на Рита Юстесен и дискусия"
      ["post_excerpt"]=>
      string(0) ""
      ["post_status"]=>
      string(7) "publish"
      ["comment_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["ping_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["post_password"]=>
      string(0) ""
      ["post_name"]=>
      string(193) "%d0%bd%d0%be%d0%b2-%d1%86%d0%b5%d0%bd%d1%82%d1%8a%d1%80-%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%be%d0%b2%d0%b5%d1%86-%d0%bb%d0%b5%d0%ba%d1%86%d0%b8%d1%8f-%d0%bd%d0%b0-%d1%80%d0%b8%d1%82%d0%b0-%d1%8e"
      ["to_ping"]=>
      string(0) ""
      ["pinged"]=>
      string(0) ""
      ["post_modified"]=>
      string(19) "2018-01-19 07:53:58"
      ["post_modified_gmt"]=>
      string(19) "2018-01-19 07:53:58"
      ["post_content_filtered"]=>
      string(0) ""
      ["post_parent"]=>
      int(0)
      ["guid"]=>
      string(23) "https://kab.bg/?p=27347"
      ["menu_order"]=>
      int(0)
      ["post_type"]=>
      string(4) "post"
      ["post_mime_type"]=>
      string(0) ""
      ["comment_count"]=>
      string(1) "0"
      ["filter"]=>
      string(3) "raw"
    }
    [4]=>
    object(WP_Post)#18963 (24) {
      ["ID"]=>
      int(26345)
      ["post_author"]=>
      string(4) "5693"
      ["post_date"]=>
      string(19) "2018-01-05 20:26:26"
      ["post_date_gmt"]=>
      string(19) "2018-01-05 20:26:26"
      ["post_content"]=>
      string(3858) "Обявената обществена поръчка е за анализ, проектиране, разработване и внедряване на Специализирана информационна система /СИС/, електронен регистър на недвижимите културни ценности и публичен портал.

Изпълнителят ще трябва да дигитализира документален архив за 1490 обекта на недвижими културни ценности с национално и световно значение, както и за недвижимите археологически културни ценности с национално значение.

Прогнозната стойност на дейностите е 1 196 984 лв. без ДДС. Поръчката се финансира по Оперативна програма "Добро управление" 2014-2020 г. Оферти ще се подават до 8 февруари 2018 г.

Целта на проекта е подобряване на обслужването на гражданите и бизнеса чрез развитие на електронното управление в областта на опазване на недвижимото културно наследство, чрез дигитализация на Националния архивен фонд на недвижимите културни ценности от световно и национално значение, чрез създаване на информационна система на Националния регистър на недвижимите културни ценности и осигуряване на публичност и достъпност на архива.

Всеки ще има свободен и безплатен достъп до електронната база данни, което ще е изключително полезно за собственици, архитекти, урбанисти, предприемачи и др.

В момента официални онлайн данни за недвижимите културни ценности с категория "национално значение" има само в списъците на сайта на Министерството на културата и на сайта на Националния институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/, където липсват данни за някои области, вкл. за София. Информацията в тези списъци обаче е кратка, като са посочени само името на обекта, адрес, вида културна ценност и документа за предоставяне на статут.

В Националния документален архив на НИНКН има документи за над 40 000 обекта, които представляват културни ценности от местно, национално и световно значение. Поддържането на архива към момента е изцяло на хартиени носители, което ограничава публичността и създава рискове за опазване на носителите в дългосрочен план."
      ["post_title"]=>
      string(208) "Министерството на културата обявява обществена поръчка за електронен регистър на недвижимите културни ценности"
      ["post_excerpt"]=>
      string(0) ""
      ["post_status"]=>
      string(7) "publish"
      ["comment_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["ping_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["post_password"]=>
      string(0) ""
      ["post_name"]=>
      string(195) "%d0%bc%d0%b8%d0%bd%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%b5%d1%80%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d1%83%d0%bb%d1%82%d1%83%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%be%d0%b1%d1%8f%d0%b2%d1%8f%d0%b2%d0%b0"
      ["to_ping"]=>
      string(0) ""
      ["pinged"]=>
      string(0) ""
      ["post_modified"]=>
      string(19) "2018-01-05 20:27:09"
      ["post_modified_gmt"]=>
      string(19) "2018-01-05 20:27:09"
      ["post_content_filtered"]=>
      string(0) ""
      ["post_parent"]=>
      int(0)
      ["guid"]=>
      string(24) "https://kab.bg/?p=26345/"
      ["menu_order"]=>
      int(0)
      ["post_type"]=>
      string(4) "post"
      ["post_mime_type"]=>
      string(0) ""
      ["comment_count"]=>
      string(1) "0"
      ["filter"]=>
      string(3) "raw"
    }
    [5]=>
    object(WP_Post)#18964 (24) {
      ["ID"]=>
      int(26338)
      ["post_author"]=>
      string(4) "5693"
      ["post_date"]=>
      string(19) "2018-01-05 18:36:39"
      ["post_date_gmt"]=>
      string(19) "2018-01-05 18:36:39"
      ["post_content"]=>
      string(1128) "Община Хасково обяви обществена поръчка за идеен проект за парк до ДНА. Класираният на първо място проект ще получи 5 хиляди лева, на второ място три а на трето хиляда лева. Наградените проекти стават притежание на община Хасково.

На класираният на първо място участник ще бъде възложено да изготви и работен проект.

Максималната прогнозна стойност на бъдещия парк е 3 500 000 лева.

Срокът за подаване на идейните проекти е 30 март 2018 година.

За повече информация: www.haskovo.bg

http://profil.haskovo.bg:1111/d/e0fdc6e5603cd7e554c21adb61f7cbde

[gallery link="file" size="full" ids="26339"]"
      ["post_title"]=>
      string(110) "Община Хасково обявява архитектурен конкурс "Паркова среда""
      ["post_excerpt"]=>
      string(0) ""
      ["post_status"]=>
      string(7) "publish"
      ["comment_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["ping_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["post_password"]=>
      string(0) ""
      ["post_name"]=>
      string(16) "obshtina-haskovo"
      ["to_ping"]=>
      string(0) ""
      ["pinged"]=>
      string(0) ""
      ["post_modified"]=>
      string(19) "2018-01-19 14:27:46"
      ["post_modified_gmt"]=>
      string(19) "2018-01-19 14:27:46"
      ["post_content_filtered"]=>
      string(0) ""
      ["post_parent"]=>
      int(0)
      ["guid"]=>
      string(24) "https://kab.bg/?p=26338/"
      ["menu_order"]=>
      int(0)
      ["post_type"]=>
      string(4) "post"
      ["post_mime_type"]=>
      string(0) ""
      ["comment_count"]=>
      string(1) "0"
      ["filter"]=>
      string(3) "raw"
    }
    [6]=>
    object(WP_Post)#18965 (24) {
      ["ID"]=>
      int(25733)
      ["post_author"]=>
      string(4) "5693"
      ["post_date"]=>
      string(19) "2017-12-21 12:55:57"
      ["post_date_gmt"]=>
      string(19) "2017-12-21 12:55:57"
      ["post_content"]=>
      string(5623) "СО Район Младост с адрес: гр. София, ж.к.”Младост”-3, ул. „Св. Преображение” № 1 на основание чл. 14 от НПКДС и Заповед № РМЛ17-РД09-314/14.12.2017 г. на кмета на район „Младост”.
Обявява конкурс

 	
За длъжността: „Главен архитект“ в администрацията на СО район „Младост“:
 	
Минимални и специфични изисквания за заемане на длъжността:


 	
Образователна степен: магистър;
 	
Професионална квалификация – архитект;
 	
Професионален опит: три години или IV младши ранг;
 	
Придобита пълна проектантска правоспособност или необходимия стаж за придобиването й

3. Кратко описание на длъжността съгласно длъжностната характеристика:

Законосъобразно издаване на документи по устройството на територията и изграждане на благоприятна и естетизирана околна среда в интерес на обществото.

 	
Издава разрешения за поставяне на преместваеми обекти и на рекламни елементи по типови проекти на територията на района, съгласно одобрените схеми за поставяне и скици с указан начин на поставяне на основание чл. 26 от НПОРИМДЕРДТСО;
 	
Издава скици с указан начин на поставяне и издава разрешения за поставяне на преместваеми обекти и на рекламни елементи по индивидуални проекти в III-та и VII-ма зона, на територията на района, на основание чл. 26 от НПОРИМДЕРДТСО;
 	
Одобрява схеми за поставяне на съоръжения към съществуващи търговски обекти – маси за консумация, открити щандове и щендери в III-та, IV-та, V-та и VII-ма зона, на основание чл. 34, ал. 4 от НПОРИМДЕРДТСО;

4. Начин за протичане на конкурса:
– тест;
– интервю.
5. Документи за участие в конкурсната процедура:
5.1. Заявление по образец /Приложение № 2 към чл. 17, ал. 1 от Наредбата за провеждане на конкурсите за държавни служители/;
5.2. Декларации от кандидата, че:
– е пълнолетен български гражданин;
– не е поставен под запрещение;
– не е осъждан на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;
– не е лишен по съответния ред от право да заема определена длъжност.
5.3. Копия от документи за придобита образователно-квалифика-ционна степен.
5.4. Копия от документи, удостоверяващи придобития професионален опит или ранг.
5.5. Други документи, свързани с изискванията за заемане на длъжността.
6. Място и срок за подаване на документите – лично или чрез пълномощник:
6.1 Деловодството на район “Младост”: ул.“Свето Преображение” № 1;
6.2 Краен срок за подаване на документи: десет дни след датата на публикуване на обявата за провеждане на конкурсите.
7. Общодостъпно място, където ще бъдат обявени списъците или
други съобщения във връзка с конкурса:
– информационно табло в административната сграда.
– електронна страница на район”Младост”: www.so-mladost.com
8. Основна работна заплата за длъжността не по малка от 600 лв.

ОРГАН ПО НАЗНАЧАВАНЕТО
КМЕТ НА РАЙОН “МЛАДОСТ”:

ДЕСИСЛАВА ИВАНЧЕВА

Документи:

 	
Конкурс за длъжност „Главен архитект“ в администрацията на СО район „Младост“
"
      ["post_title"]=>
      string(148) "Конкурс за длъжност „Главен архитект“ в администрацията на СО район „Младост“"
      ["post_excerpt"]=>
      string(0) ""
      ["post_status"]=>
      string(7) "publish"
      ["comment_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["ping_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["post_password"]=>
      string(0) ""
      ["post_name"]=>
      string(190) "%d0%ba%d0%be%d0%bd%d0%ba%d1%83%d1%80%d1%81-%d0%b7%d0%b0-%d0%b4%d0%bb%d1%8a%d0%b6%d0%bd%d0%be%d1%81%d1%82-%d0%b3%d0%bb%d0%b0%d0%b2%d0%b5%d0%bd-%d0%b0%d1%80%d1%85%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%ba%d1%82"
      ["to_ping"]=>
      string(0) ""
      ["pinged"]=>
      string(0) ""
      ["post_modified"]=>
      string(19) "2017-12-21 12:55:57"
      ["post_modified_gmt"]=>
      string(19) "2017-12-21 12:55:57"
      ["post_content_filtered"]=>
      string(0) ""
      ["post_parent"]=>
      int(0)
      ["guid"]=>
      string(24) "https://kab.bg/?p=25733/"
      ["menu_order"]=>
      int(0)
      ["post_type"]=>
      string(4) "post"
      ["post_mime_type"]=>
      string(0) ""
      ["comment_count"]=>
      string(1) "0"
      ["filter"]=>
      string(3) "raw"
    }
    [7]=>
    object(WP_Post)#18966 (24) {
      ["ID"]=>
      int(25670)
      ["post_author"]=>
      string(4) "5693"
      ["post_date"]=>
      string(19) "2017-12-17 17:54:15"
      ["post_date_gmt"]=>
      string(19) "2017-12-17 17:54:15"
      ["post_content"]=>
      string(8128) "На последната за 2017 година сесия на Междуправителствения комитет на ЮНЕСКО, се прие българското читалище да бъде вписано в регистъра на организацията за опазване на добрите практики и нематериалното културно наследство. 

Народното читалище "Добри Войников"  в град Шумен е основано през пролетта на 1856 г. от Сава Доброплодни и има 155 - годишна история. Заедно с читалищата в Свищов и Лом, то слага началото на читалищното дело в България.

През епохата на Възраждането читалище “Архангел Михаил” в Шумен, едно от трите читалища, основани през 1856 г., преименувано през 1946 г. на “Добри Войников”, е средище на богат културен живот. Първоначално то провежда дейността си в малки стари сгради. След Освобождението читалищното настоятелство обсъжда въпроса за построяване на нова читалищна сграда, но поради липса на средства изпълнението многократно се отлага. Осъществител на идеята за нова сграда става Христо Тодоров - млад, енергичен и високообразован адвокат, който през 1893 г. е избран за председател на читалищното настоятелство.

По това време председателят на читалището е избран за народен представител и кмет на града. Той предлага да се отчуждят имотите около реката, намиращи се от северната страна на площад “Араста” /сега “Възраждане”/, и там да бъде построена една “прилична” читалищна сграда, а пред нея да се издигне паметник на благодетеля Нанчо Попович. Тази идея е възприета с възторг и читалищното настоятелство се обръща към кметството с молба да му помогне, тъй като се предвижда читалищната библиотека да бъде градска. Мястото скоро е отчуждено и кметът Хр. Тодоров заминава в Париж, за да поръча на известния френски архитект J. M. Mercier плановете на читалищната сграда и паметника. Представеният от французина идеен проект е възприет и скоро след това работните проекти са готови, така че през септември 1895 г. вече са на разположение плановете на една чудесна читалищна сграда, на фона на която сред паркова обстановка трябва да бъде издигнат предвиденият паметник.

В началото на следващата 1896 г. е възприето възлагането да става на части – по видове работи. За контрол на строежа, докато се свършат основите,бил назначен арх. Кушич. За облицовка, корнизи и други архитектурни мотиви е използван местен камък, тухли от фабрика “Труд” – Русе, борови греди за биндери за покривната конструкция от Хераклия /М. Азия/, железни греди за подовите конструкции от Германия, а цветните глазирани тухли са от Виена. . Художествената изработка на кулисите и завесата е дело на виенските художници Макс Хагендорф и Водиянски, състуденти на учителя по рисуване Ив. Козаров, които прекарвали ваканцията си в Шумен.

В края на ноември 1898 г. отделните видове строителни работи са завършени. Сградата е приета от общоградска комисия с представители четирима от читалищното настоятелство, шестима изявени граждани и три технически лица – инж. Йероним Богутински, окр. инж. Марчев и арх. Е. Геслер. Тържественото откриване на сградата става на 28 декември 1898 г. с представянето на пиесата “Иванко” от Васил Друмев. Строежът на новата читалищна сграда – първа за страната, продължава 3 години и 4 месеца. На мястото на старата кланица изниква най-красивата сграда в града.

На 9 май 1899 г. е открит паметникът на Нанчо Попович, с което е завършен целият архитектурен ансамбъл, както бил замислен от арх. Мерсие.



Читалището е една институция, изпълняваща учебно-просветителски функции. В него се развиват и различни дейности, като школи по музика, танци, спорт, чужди езици, театър, литературни четения, отбелязване на събития, събрания, а дори някога читалището се е превръщало в кино център. Първият такъв културен център в България се основава през януари 1856 година в Свищов, носещ името „Еленка и Кирил Д. Аврамови“. По-късно през същата година се построяват още две читалища, в Шумен и Лом.

Номинацията на културния център е приета на последната сесия на ЮНЕСКО за 2017 година, която се проведе в Южна Корея. Досието по номинацията е с автор доктор Силва Налбантян-Хачерян, доктор по педагогика, чиито интереси се развиват в областта на културната политика, културното наследство и многообразие. Кандидатурата е разработена от професор Албена Георгиева и Милена Любенова от ИЕФЕМ при БАН.

До момента по последни данни броят на българските читалища е 3600, което автоматично прави тези културни центрове световен феномен."
      ["post_title"]=>
      string(172) "Българското читалище "Добри Войников"в гр. Шумен влиза в регистъра за добри практики на ЮНЕСКО"
      ["post_excerpt"]=>
      string(0) ""
      ["post_status"]=>
      string(7) "publish"
      ["comment_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["ping_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["post_password"]=>
      string(0) ""
      ["post_name"]=>
      string(195) "%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%be%d1%82%d0%be-%d1%87%d0%b8%d1%82%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d1%89%d0%b5-%d0%b4%d0%be%d0%b1%d1%80%d0%b8-%d0%b2%d0%be%d0%b9%d0%bd%d0%b8%d0%ba%d0%be%d0%b2"
      ["to_ping"]=>
      string(0) ""
      ["pinged"]=>
      string(0) ""
      ["post_modified"]=>
      string(19) "2017-12-17 18:04:49"
      ["post_modified_gmt"]=>
      string(19) "2017-12-17 18:04:49"
      ["post_content_filtered"]=>
      string(0) ""
      ["post_parent"]=>
      int(0)
      ["guid"]=>
      string(24) "https://kab.bg/?p=25670/"
      ["menu_order"]=>
      int(0)
      ["post_type"]=>
      string(4) "post"
      ["post_mime_type"]=>
      string(0) ""
      ["comment_count"]=>
      string(1) "0"
      ["filter"]=>
      string(3) "raw"
    }
    [8]=>
    object(WP_Post)#18967 (24) {
      ["ID"]=>
      int(25666)
      ["post_author"]=>
      string(4) "5693"
      ["post_date"]=>
      string(19) "2017-12-13 11:58:25"
      ["post_date_gmt"]=>
      string(19) "2017-12-13 11:58:25"
      ["post_content"]=>
      string(32898) "
Как стои България на фона на европейската конкурсна култура. Записки от една конференция

Сили Янсен е висока руса жена на средна възраст със силен и отсечен глас: Архитектурата постоянно има нужда от оригинални решения за трудни проблеми. А ние хабим умствения капацитет на архитектите, като не правим достатъчно много и разнообразни конкурси. Действието се развива в края на септември в Амстердам, по време на международната конференция “Competition Culture in Europe”. Сили Янсен е директор на холандската организация “Architectuur Lokaal”, която от 1993 година работи за подобряване на конкурсните практики отначало в страната си, а после в целия Европейски съюз, и е съорганизатор на въпросната конференция.
Конференцията е обобщение на деветмесечен изследователски проект, който включва експерти в сферата на обществените поръчки, архитектурни критици и журналисти от 17 европейски държави. А книгата[1], съпътстваща конференцията, предлага информация за конкурсната ситуация във всяка отделна държава между 2013 и 2016 - подробни анализи и сравнителни информационни карти, показващи брой организирани конкурси на година, награден фонд, процент на реализации, брой на англоезичните задания, съотношение обществени спрямо частни конкурси и т.н. България също е представена в изследването, вероятно за пръв път в новата си история. Това в този случай е напълно нормално, тъй като архитектурните конкурси са обект на научни изследвания от относително скоро[2].
 
Защо са важни архитектурните конкурси
Първо ще започна с малко история.
Банална истина е, че конкурсите са най-добрият и най-прозрачният начин, измислен досега, да се харчат обществени (а и частни) пари за архитектура. Отделно архитектурните конкурси са ключови за развитието на архитектурната мисъл изобщо, едно тяхно качество, което често остава пренебрегнато.
Духът на конкуренцията (Sancta Æmulatio) е зает от йезуитските училища и приложен във френското архитектурно образование още през XVIII век, когато в Архитектурната академия (Académie d’architecture) и в Академията за изящни изкуства (École des Beaux Arts) имало ежегодни студентски конкурси. После методът е копиран от университети в цяла Европа и в Съединените щати и накрая навлиза в архитектурната практика.
Архитектурният конкурс, такъв, какъвто го познаваме днес, датира от XIX век. Тогава архитектите започват да се организират в камари и съюзи, които да защитават интересите на своите членове. Една от първите задачи на тези съюзи е да определят правилата, по които се провеждат архитектурните конкурси. Ако това звучи като регулация и гилдийност, да, точно това е. Но ситуацията е малко променена и до днес[3].
Освен това, пак в началото на XIX век бързо индустриализиращите се европейски общества се сблъскват с нови строителни проблеми и осъзнават необходимостта от нестандартни архитектурни решения. Архитектурният конкурс пасва отлично на техническия прогрес. В предговора към книгата “Architectural Competitions - Histories and Practice” шведските изследователи Йонас Андерсон, Герд Зетерстен и Магнус Рьон отбелязват: Архитектурният конкурс създава насочено към бъдещето знание чрез дизайнерски проекти (...) Много важно е да се подчертае, че предложенията в един конкурс съдържат различни възможни решения за един и същ дизайнерски проблем. Няма един верен отговор, няма единствено решение, а потенциално много алтернативни добри решения на определена конкурсна задача.
В тази връзка стигаме до още една банална истина. Качеството на съвременната архитектура (и българската в това число) е пряко свързано с качеството на конкурсното начало. Конкурсите трябва да са ясни, популярни и привлекателни. Трябва да привличат будни умове, които да инвестират идеите си в тях. Трябва да решават конкретни проблеми. Трябва да са реални и реализируеми. Трябва да се журират от авторитетно жури прозрачно и безпристрастно. Трябва да завършват с безапелационен победител. Победилият проект трябва да се построи.
Дотук добре. По горните постановки на конференцията в Амстердам нямаше експерт, който да не се съгласи. Но проблеми с архитектурните конкурси в момента има и, оказа се, те са също толкова споделени, колкото споделена е територията на Европейския съюз, която всички все още дружно обитаваме.
 
Проблемите
До края на 1980-те архитектурните конкурси се правят по логиката на свободната пазарна икономика, която определя правилата и в строителния сектор. Ако искаш - правиш конкурс. Ако не - никой не може да те задължи. През 1990-те обаче Европейският парламент и Съветът на Европа приемат първите официални директиви (2004/18/EC), регулиращи конкурсните практики. Впоследствие тези директиви са включени в местното законодателство на всяка страна членка. Така всъщност ЕС се опитва да наложи официално и да контролира развитието на конкуренцията в границите на съюза. Ето защо, след 1994 г. конкурсите получават ново значение. Те са едновременно:
А. средство за получаване на добро дизайнерско решение на определен проблем, но и
Б. формален инструмент за възлагане на поръчки за архитектура в обществения сектор.
Идеята е, че публичната архитектура трябва да бъде резултат от честно състезание. Иначе не е редно да се харчат обществените пари. Тази идея сама по себе си е добра. Но дяволът, както винаги, се крие в детайлите.
 
ЗОП
В момента архитектурните конкурси във всички европейски държави се подчиняват на европейското законодателство за обществените поръчки. В България основният закон е Законът за обществените поръчки (ЗОП), който обаче е нормативна база за организиране не само на архитектурни конкурси за идеи, но и, примерно, на поръчки за почистващи услуги, доставка на офисни консумативи за държавни и общински фирми, ремонт на улици и прочее дейности. И, съответно, като всеки съвременен закон, уж брани със зъби и нокти конкуренцията, но едновременно с това е пълен с куп административни пречки, изисквания за начин на предаване, за език, множество декларации и документи, които трябва да се попълнят и предадат на български и на хартия и т.н. — все неща, които няма как да привлекат нормални, небюрократизирани архитекти[4].
Оказва се обаче, че такава е ситуацията не само в България, но и, колкото и абсурдно да звучи, дори в държави, в които законово наложената конкуренция отначало е проработила. При това, толкова успешно, че е предизвикала ответна местна реакция на протекционизъм. Няколко примера:
 
Случаят “Норвегия”
През последните десетилетия архитектурните конкурси в Норвегия са основен инструмент за проектиране на най-важните културни, религиозни и политически сгради в страната. На конкурсите се гледа като на демократичния начин, по който да се осигури висококачествен дизайн. Те са средство за прозрачност, публичност и отворена врата за достъп до голямата архитектура на млади и никому неизвестни архитектурни бюра (историята с успеха на студио Snøhetta е само един от най-известните примери[5]).
Какво се променя в последните години обаче?
Свободният конкурсен пазар в Норвегия и множеството отворени конкурси там, както и все по-глобализираната архитектурна среда, водят до все повече международни участници в норвежките конкурси. Оказва се, че през последните години най-важните конкурси в страната се печелят от чужденци - основно датски архитекти, но също и от други европейски държави, особено от Испания. В резултат, започват да се полагат умишлени усилия за ограничаване “отвореността” на норвежките конкурси по всякакви начини - налага се норвежкият като официален конкурсен език (без английска версия на документацията), въвеждат се по-високи изисквания за опит и предварителна квалификация на участниците и т.н.
Днес подобни тенденции има в Чехословакия (където повечето конкурси са на чешки и само около 2% от участниците са чужденци), в Холандия (където голяма част от конкурсите са също на холандски, а възложителите умишлено отказват да организират конкурси само на английски), във Великобритания (където отворените конкурси са само 12% от всички обществени поръчки за архитектурен дизайн) и т.н.
Тази история не е шокираща за нашата държава, където скандалните ограничения на процедурите по ЗОП бяха масови (и до голяма степен продължават да доминират). По-скоро показва притеснителни тенденции в целия Европейски съюз, които противоречат на самата му същност. Протекционизмът, въвеждан все по-масово от държавите от “Първия свят” по отношение на архитектурните конкурси (и не само), със сигурност не е проявление на свободния европейски пазар.
 
Случаят “Гугенхайм Хелзинки”
Конкурсът за нов музей “Гугенхайм” в Хелзинки беше обявен през 2014 и се превърна в най-големия архитектурен конкурс, организиран досега, с 1715 участници от цял свят. Това е разбираемо предвид култовия статус на музея “Гугенхайм” в Билбао (1997) като първата “сграда-икона” на нашето време. Конкурсът беше отворен, анонимен, безплатен и събра огромно медийно внимание, а победители станаха младото и неизвестно парижко студио “Moreau Kusunoki”. Но през 2016 Общинският съвет на Хелзинки отказа съфинансиране на Фондация “Соломон Р. Гугенхайм”, в резултат на което тя замрази проекта и конкурсът беше отменен.
Разбира се, ние трябва да позволим на конкурсите да бъдат и неуспешни. Но в случая международната критика засягаше не толкова финала на начинанието, колкото неговата масовост. Архитекти започнаха да изчисляват колко човекочаса труд са хвърлени в този конкурс при толкова участници, колко милиарда е загубила световната икономика от ангажираността на толкова архитекти в един само проект, който не може да има повече от един победител, и т.н.
Случаят “Гугенхайм Хелзинки” катализира нови цели в развитието на конкурсната култура. Няма нужда един конкурс да събира хиляди участници, по-прагматично е хиляди участници да участват в стотици конкурси, също толкова честно и отворено организирани. Така повече от тях ще получат достъп до реални поръчки, а повече места с проблеми и важни сгради би следвало да получат своето добро архитектурно решение.
Как стои България на фона на европейската конкурсна култура?
Изненадващият отговор е, че стои добре. Европейският регрес се среща с нашия роден тромав прогрес и, в крайна сметка, всички сме на едно, в момента незавидно, ниво. Нашите конкурси все още са по-скоро протекционистки, отколкото прекалено отворени (вж. случая “Норвегия”), а един конкурс за една нова библиотека (във Варна) успя да привлече най-много участници в новата ни история, да разбуни най-много духове и да остане тема за разговор с години (вж. случая “Гугенхайм Хелзинки”).
Всички ние, които работим за налагане на добрите конкурсни практики тук, все още градим доверието към най-леката им форма, а именно отворения, анонимен, свободен, безплатен конкурс, който не дискриминира никого и дава шанс и на младите архитекти, както и на такива без опит и реализации в съответния тип сграда. Но това е само първата стъпка.
Трябва да сме наясно, че “нормалните” архитектурни конкурси у нас в момента се организират в постоянна борба със съществуващата законова рамка (Закона за обществените поръчки и неговите подзаконови наредби), опитвайки се всячески да преодолеят нейните несъвършенства и ограничения.
Именно в ЗОП и правилника му са регламентирани:
- показателят Проектна стойност на строежа - подходящ за търгове за оферти, но неадекватен за конкурси за идейни проекти;
- точковата система на оценяване - привидно обективна, но напълно неподходяща за оценяване на архитектурни проекти;
- попълването на един куп трудни за разбиране от участниците документи - особено 20-страничния ЕЕДОП (Единен европейски документ за обществени поръчки). В интерес на всеки възложител е времето, което участниците прекарват в попълване на неразбираеми документи, да бъде вложено в по-завършен проект, например;
- невъзможността за електронно предаване на проекти, освен в “единна национална електронна уеб базирана платформа”, каквато в България все още няма. Това е сериозна спънка за организиране на международни конкурси. И така нататък.
Да се говори и пише за архитектурни конкурси е важно. Трябва да се прави често и редовно. Колкото често и редовно е хубаво да се организират същите тези архитектурни конкурси за всички ключови места и сгради около нас. Конкурсна култура се гради бавно, пътят е неравен, а постсоциалистическа България е само в началото му.
За финал
В началото на октомври, пак в Амстердам, недалеч от преустроения в културна институция склад, където се проведе конференцията за конкурсите, Рение де Грааф, партньор в холандското суперстудио Оffice of Metropolitan Architecture (OМА) и директор на неговия тинк-танк АМО, представи първата си книга. Книгата се нарича просто “Четири стени и един покрив” (Four Walls and a Roof) и разказва за сложната природа на една проста професия. На представянето Рение де Грааф каза: За да постигнат нещо, каквото и да е, архитектите трябва да служат на силите, които се опитват да критикуват, намирайки се така в един вечен конфликт на интереси.
Архитектурните конкурси, тяхната организация и реализация са именно това. Опит архитектурата да критикува властта, като работи с нея. Да работиш с властта е трудно, рисково и вредно за здравето и добрия сън. Целта обаче (един по-добър свят, разбира се) е прекалено благородна, за да се откажем. Архитектурата има силата да променя средата около нас за твърде дълго време. Затова трябва да бъдем винаги внимателни и никога безотговорни.
Анета Василева
Анета Василева е архитект, архитектурен критик и публицист и част от архитектурна група WhATA. Тя е доктор по история и теория на архитектурата с фокус върху архитектурата от втората половина на ХХ век.
WhATAssociation (WhATA) са независима архитектурна група, която се занимава с архитектурна публицистика и критика и от години работи за подобряване на съвременните конкурсни практики в България – чрез статии, лекции и презентации, участия в международни изследователски проекти и конференции, организиране и журиране на конкурси. WhATA стоят зад конкурса за преустройство на бившата “Топлоцентрала” на НДК в Център за изкуство и култура (2017), зад международните конкурси за Нова библиотека във Варна (2015) и за реконструкция на Площад Централен в Пловдив (2014). В момента те подготвят двуетапен международен конкурс за нов градски център на Велико Търново.


 




[1]Competition Culture in Europe 2013 - 2016. 2017. Amsterdam: Architectuur Lokaal. Editors: Cilly Jansen; Indira van 't Klooster; Margot de Jager; Bram Talman. В публикацията участват, освен авторът на този текст като анализатор за България, и (в азбучен ред): Anne Isopp (Austria), Bram Talman (the Netherlands), Elsa Turkusic (Bosnia and Herzegovina), Emmett Scanlon (Ireland), Florian Heilmeyer (Germany), Hubert Trammer (Poland), Ieva Zibarte (Latvia), Joakim Skaaja (Norway), Osamu Okamura (Czech Republic), Petros Phokaides (Greece/ Cyprus), Ruta Leitanaite (Lithuania), Saimir Kristo (Albania), Sylvain Tegroeg (France), Tarja Nurmi (Finland), Vjollca Limani-Xhemaj (Kosovo), Walter Menteth (United Kingdom), Zaira Magliozzi (Italy)


[2] Първите докторски дисертации, писани на тема архитектурни конкурси, са защитени през 1990-те в университети в Швеция и Норвегия. Към момента в света има не повече от 15 докторски дисертации на тази тема, основно в Европа и Канада.


[3] Творческите съюзи продължават да са силна страна при определяне на конкурсните правила в редица европейски държави, особено на Скандинавския полуостров. В бившия Източен блок нещата стоят малко по-различно и защото съюзите са загубили авторитета си поради наследената обремененост с предишната политическа система (общоприето мнение е, че “творческите съюзи са социалистически креатури”), и поради тяхната неохотна и бавна промяна в условията на нецентрализирани икономика и култура (“ние сме експертите, защо никой не ни слуша”).


[4] Статията “ЗащодържаватанеможедаползваAuxionize” на Божидар Божанов, например, публикувана на 23 юни 2017 във вестник “Капитал”, обяснява много добре защо обществени поръчки в България не могат да се правят на външни електронни платформи. Оттук става ясно и защо засега не може да има архитектурни конкурси по ЗОП с изцяло електронно предаване на проекти.


[5] Snøhetta са създадени от 8 млади архитекти през 1987 г. и само 2 години по-късно печелят конкурса за новата Александрийска библиотека в Египет. Конкурсът привлича рекордните 1700 участници от цял свят, а сградата е завършена 13 години по-късно, през 2002. През 1999 Snøhetta печелят конкурса за новата Национална опера в Осло (завършена през 2007). Днес те са сигурно най-популярното норвежко архитектурно студио и категорична архитектурна суперзвезда.




Автор:Анета Василева
Източник на информация: Вестник "Култура"
"
      ["post_title"]=>
      string(80) "Архитектурните конкурси - теория и реалност"
      ["post_excerpt"]=>
      string(0) ""
      ["post_status"]=>
      string(7) "publish"
      ["comment_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["ping_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["post_password"]=>
      string(0) ""
      ["post_name"]=>
      string(17) "arch_copmtetition"
      ["to_ping"]=>
      string(0) ""
      ["pinged"]=>
      string(0) ""
      ["post_modified"]=>
      string(19) "2017-12-17 11:59:20"
      ["post_modified_gmt"]=>
      string(19) "2017-12-17 11:59:20"
      ["post_content_filtered"]=>
      string(0) ""
      ["post_parent"]=>
      int(0)
      ["guid"]=>
      string(24) "https://kab.bg/?p=25666/"
      ["menu_order"]=>
      int(0)
      ["post_type"]=>
      string(4) "post"
      ["post_mime_type"]=>
      string(0) ""
      ["comment_count"]=>
      string(1) "0"
      ["filter"]=>
      string(3) "raw"
    }
    [9]=>
    object(WP_Post)#19127 (24) {
      ["ID"]=>
      int(25639)
      ["post_author"]=>
      string(4) "5693"
      ["post_date"]=>
      string(19) "2017-12-11 15:27:34"
      ["post_date_gmt"]=>
      string(19) "2017-12-11 15:27:34"
      ["post_content"]=>
      string(1303) "
ВНИМАНИЕ: Поради големият интерес към лекцията, залата се променя от 315 в 230 зала, ет. 2
Уважаеми колеги,
На 16 декември, от 9.30 до17.30, в сградата на УАСГ – София, зала 230, ще се проведе лекция на тема:
„Камъкът и методите за реставрация“ с лектор арх. Франсоа Жано.
Лекцията е от програмата на курса за архитекти по „Опазване на недвижимите културни ценности", провеждан съвместно с Екол де Шайо и с партньорството на УАСГ и КАБ.

С уважение,
арх. Петър Петров
ПИСМО ЗА СЪВМЕСТНО МЕРОПРИЯТИЕ НА 16.12 2017 Г.
"
      ["post_title"]=>
      string(116) "„Камъкът и методите за реставрация“ с лектор арх. Франсоа Жано"
      ["post_excerpt"]=>
      string(0) ""
      ["post_status"]=>
      string(7) "publish"
      ["comment_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["ping_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["post_password"]=>
      string(0) ""
      ["post_name"]=>
      string(178) "%d0%ba%d0%b0%d0%bc%d1%8a%d0%ba%d1%8a%d1%82-%d0%b8-%d0%bc%d0%b5%d1%82%d0%be%d0%b4%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b7%d0%b0-%d1%80%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%b2%d1%80%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%8f"
      ["to_ping"]=>
      string(0) ""
      ["pinged"]=>
      string(0) ""
      ["post_modified"]=>
      string(19) "2017-12-15 13:46:52"
      ["post_modified_gmt"]=>
      string(19) "2017-12-15 13:46:52"
      ["post_content_filtered"]=>
      string(0) ""
      ["post_parent"]=>
      int(0)
      ["guid"]=>
      string(24) "https://kab.bg/?p=25639/"
      ["menu_order"]=>
      int(0)
      ["post_type"]=>
      string(4) "post"
      ["post_mime_type"]=>
      string(0) ""
      ["comment_count"]=>
      string(1) "0"
      ["filter"]=>
      string(3) "raw"
    }
  }
  ["post_count"]=>
  int(10)
  ["current_post"]=>
  int(-1)
  ["in_the_loop"]=>
  bool(false)
  ["post"]=>
  object(WP_Post)#18959 (24) {
    ["ID"]=>
    int(27465)
    ["post_author"]=>
    string(4) "5693"
    ["post_date"]=>
    string(19) "2018-01-23 10:31:56"
    ["post_date_gmt"]=>
    string(19) "2018-01-23 10:31:56"
    ["post_content"]=>
    string(2807) "За диалога “минало - настояще - бъдеще”, претворен през погледа на архитектурата, и значението на термина “памет“ ще говорим по време на фестивала ДНИ НА АРХИТЕКТУРНОТО НАСЛЕДСТВО. Миналото е общата ни отправна точка, а изучаването му поставя основите на разбирателството и толерантността изобщо. Именно резултатите от този труд ще представят и обсъдят множество специалисти по време на „Дни на архитектурното наследство“.

ПРОГРАМА:

ДЕН 1 - 03.02.2018г.

10:00 - 12:00 Tea with an architect (неформален разговор с архитекти в различни направления "на по чаша чай"
12:00 - 13:00 Лекция на арх. Валентина Едрева: Автентичността: най - характерната черта на оригинала
13:00 - 14:00 Лекция на арх. Габриела Семова: Зона Г-14 или как се заличава културна ценност

14:00 - 15:00 ПОЧИВКА

15:00 - 16:30 Архитектурно - историческа разходка в квАРТал (Зона Г - 14)
16:30 - 20:30 "„Импресии от Северозапазена България“ : Прожекции на филмите -
„Чешкото село Войводово“, реж. Michal Pavlasek
„Cambridge”, реж. Елдора Трайкова
„Пустиняци“, реж. Цветан Драгнев"
20:30 Откриващо парти
21:30 Жива музика

ДЕН 2 - 4.2.2018г.

11:00 - 12:30 "Aрхитектурнo - историческа разходка в квАРТал (зона Г-14)
12:30 - 14:00 Tea with an architect

14:00 - 14:30 ПОЧИВКА

14:30 - 16:00 лекция на Тим Риениц: Umbaukultur - The Culture of Conversion
16:00 - 18:00 Дискусия "Архитектурното бъдеще има наследство"
18:30 - 20:00 "– награждаване „V-ти национален конкурс за дипломни работи на тема „Опазване на архитектурното наследство“ на Дружество „Архитектурно наследство“
20:00 Закриващ коктейл
21:00 DJ Djobri - старт"
    ["post_title"]=>
    string(80) "Фестивал "Дни на архитектурното наследство""
    ["post_excerpt"]=>
    string(0) ""
    ["post_status"]=>
    string(7) "publish"
    ["comment_status"]=>
    string(6) "closed"
    ["ping_status"]=>
    string(6) "closed"
    ["post_password"]=>
    string(0) ""
    ["post_name"]=>
    string(196) "%d1%84%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b8%d0%b2%d0%b0%d0%bb-%d0%b4%d0%bd%d0%b8-%d0%bd%d0%b0-%d0%b0%d1%80%d1%85%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%ba%d1%82%d1%83%d1%80%d0%bd%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0%d1%81%d0%bb%d0%b5"
    ["to_ping"]=>
    string(0) ""
    ["pinged"]=>
    string(0) ""
    ["post_modified"]=>
    string(19) "2018-01-23 10:31:56"
    ["post_modified_gmt"]=>
    string(19) "2018-01-23 10:31:56"
    ["post_content_filtered"]=>
    string(0) ""
    ["post_parent"]=>
    int(0)
    ["guid"]=>
    string(23) "https://kab.bg/?p=27465"
    ["menu_order"]=>
    int(0)
    ["post_type"]=>
    string(4) "post"
    ["post_mime_type"]=>
    string(0) ""
    ["comment_count"]=>
    string(1) "0"
    ["filter"]=>
    string(3) "raw"
  }
  ["comment_count"]=>
  int(0)
  ["current_comment"]=>
  int(-1)
  ["found_posts"]=>
  string(3) "766"
  ["max_num_pages"]=>
  float(77)
  ["max_num_comment_pages"]=>
  int(0)
  ["is_single"]=>
  bool(false)
  ["is_preview"]=>
  bool(false)
  ["is_page"]=>
  bool(false)
  ["is_archive"]=>
  bool(false)
  ["is_date"]=>
  bool(false)
  ["is_year"]=>
  bool(false)
  ["is_month"]=>
  bool(false)
  ["is_day"]=>
  bool(false)
  ["is_time"]=>
  bool(false)
  ["is_author"]=>
  bool(false)
  ["is_category"]=>
  bool(false)
  ["is_tag"]=>
  bool(false)
  ["is_tax"]=>
  bool(false)
  ["is_search"]=>
  bool(false)
  ["is_feed"]=>
  bool(false)
  ["is_comment_feed"]=>
  bool(false)
  ["is_trackback"]=>
  bool(false)
  ["is_home"]=>
  bool(true)
  ["is_privacy_policy"]=>
  bool(false)
  ["is_404"]=>
  bool(false)
  ["is_embed"]=>
  bool(false)
  ["is_paged"]=>
  bool(true)
  ["is_admin"]=>
  bool(false)
  ["is_attachment"]=>
  bool(false)
  ["is_singular"]=>
  bool(false)
  ["is_robots"]=>
  bool(false)
  ["is_posts_page"]=>
  bool(false)
  ["is_post_type_archive"]=>
  bool(false)
  ["query_vars_hash":"WP_Query":private]=>
  string(32) "b3127e5d0bd9e2427eed17e06058a78b"
  ["query_vars_changed":"WP_Query":private]=>
  bool(false)
  ["thumbnails_cached"]=>
  bool(false)
  ["allow_query_attachment_by_filename":protected]=>
  bool(false)
  ["stopwords":"WP_Query":private]=>
  NULL
  ["compat_fields":"WP_Query":private]=>
  array(2) {
    [0]=>
    string(15) "query_vars_hash"
    [1]=>
    string(18) "query_vars_changed"
  }
  ["compat_methods":"WP_Query":private]=>
  array(2) {
    [0]=>
    string(16) "init_query_flags"
    [1]=>
    string(15) "parse_tax_query"
  }
}

23 ян.

Фестивал “Дни на архитектурното наследство”

За диалога “минало – настояще – бъдеще”, претворен през погледа на архитектурата, и значението на термина “памет“ ще говорим по време на ...

23 януари 2018

22 ян.

Резултатите от конкурса Хотел за музей Етър

На 21.01.2018, неделя, в сградата на хотел Странноприемница бяха обявени победителите в националния архитектурен конкурс за преустройство на хотела на ...

22 януари 2018

19 ян.

Международният Архитектурен Форум Share Тирана 2018

Международния Архитектурен Форум Share Тирана 2018 ще се проведе на 20 Февурари в хотел Плаза в Албанската столица. Говорителите, които ще присъстват на ...

19 януари 2018

19 ян.

Нов Център на Боровец – Лекция на Рита Юстесен и дискусия

Как се прави град в Дания? А конкурси? Как се сравнява това с българската практика? Кои са актуалните градски проекти на Копенхаген, София и Самоков, и ...

19 януари 2018

05 ян.

Министерството на културата обявява обществена поръчка за електронен ...

Обявената обществена поръчка е за анализ, проектиране, разработване и внедряване на Специализирана информационна система /СИС/, електронен регистър на ...

05 януари 2018

05 ян.

Община Хасково обявява архитектурен конкурс “Паркова среда”

Община Хасково обяви обществена поръчка за идеен проект за парк до ДНА. Класираният на първо място проект ще получи 5 хиляди лева, на второ място три а на ...

05 януари 2018

21 дек.

Конкурс за длъжност „Главен архитект“ в администрацията на СО район ...

СО Район Младост с адрес: гр. София, ж.к.”Младост”-3, ул. „Св. Преображение” № 1 на основание чл. 14 от НПКДС и Заповед № РМЛ17-РД09-314/14.12.2017 г. на кмета на район...

21 декември 2017

17 дек.

Българското читалище “Добри Войников”в гр. Шумен влиза в регистъра ...

На последната за 2017 година сесия на Междуправителствения комитет на ЮНЕСКО, се прие българското читалище да бъде вписано в регистъра на организацията ...

17 декември 2017

13 дек.

Архитектурните конкурси – теория и реалност

Как стои България на фона на европейската конкурсна култура. Записки от една конференция Сили Янсен е висока руса жена на средна възраст със силен и ...

13 декември 2017

11 дек.

„Камъкът и методите за реставрация“ с лектор арх. Франсоа Жано

ВНИМАНИЕ: Поради големият интерес към лекцията, залата се променя от 315 в 230 зала, ет. 2 Уважаеми колеги, На 16 декември, от 9.30 до17.30, в сградата на УАСГ – ...

11 декември 2017