Добрият пример на Испания: Закон за качеството на архитектурата
Арх. Иняки Карнисеро представи закона на кръгла маса, организирана от КАБ
Новият испански Закон за качеството на архитектурата бе представен на кръглата маса „Практикуване на професията архитект в Испания и Германия“. Събитието се състоя на 2 април във Vivacom Art Hall по инициатива на Камарата на архитектите в България (КАБ). Кръглата маса бе финалното събитие на Международните дни на европейската регулирана професия Архитект, които започнаха с изложба на Архитектурния съвет на Европа (АСЕ) и годишна среща на Европейската мрежа на компетентните органи за професията Архитект – (Еuropean Network Architect`s Competence Authorities – ENACA). Целта на инициативата бе да допринесе за разбирането на отговорността на архитектурната професия, която има ключова роля за формирането на заобикалящата ни жизнена среда.
Процесът по създаване и приемане на Закона за качеството на архитектурата бе подробно представен от арх. Иняки Карнисеро, генерален секретар по „Градоустройство, жилищно строителство и архитектура“ в Министерството на жилищното строителство и градоустройството в Испания. Арх. Карнисеро пристигна в България специално за кръглата маса по покана на председателя на УС на КАБ арх. Владимир Милков.
„Това е може би най-прогресивният, най-добрият закон в Европа, третиращ проблемите на архитектурната професия. Изработен е със съдействието на Камарата на архитектите в Испания и лично на арх. Иняки Карнисеро. Приет е с пълно единодушие в испанския парламент, което е трудно постижимо у нас. Ще се радвам, ако българските депутати проявят интерес към закона, защото е много важно да са информирани какви нормативни документи се приемат в Европа“, каза при откриването на кръглата маса арх. Владимир Милков, председател на КАБ.
Президентът на Висшия съвет на асоциациите на архитектите на Испания (CSCAE) арх. Марта Вал-Лосера Феран отправи поздравления към българските архитекти и благодари за възможността да бъде представен испанският опит в архитектурния сектор.
Защо нов закон? Как и кой го е разработил? Как е било приет? Основни цели. Очаквано въздействие върху испанската архитектура. Това бяха част от въпросите, които бяха обсъдени по време на панел 3 от кръглата маса с модератор проф. д-р арх. Борислав Борисов, зам.-председател на УС на КАБ.
„Това е първият закон в Европа, който налага принципите на новия европейски Баухаус – естетика, устойчивост, приобщаване. Законът е много силен инструмент, който цели да развие и популяризира архитектурната стойност. Архитектурата е ценност, която е директно наследство и се стреми към подобряване на жизнената среда. Трябва да се научим да я подкрепяме и защитаваме, като се съобразяваме с естетиката, пейзажа, околната среда и в същото време допринасяме за икономическото благоденствие на общността. Това е закон, който има положително влияние върху обществото. Подобрява качеството на живот, стимулира икономическото развитие, социалното взаимодействие, опазва културните стойности, оказва влияние върху ежедневието на хората“, сподели арх. Иняки Карнисеро, който е сред водещите експерти в процеса по изработване на нормативния акт.
Законът за качеството на архитектурата е пример е за диалог и консенсус, защото в създаването му участват 165 представители на организации и институции. Процесът е публичен – в рамките на две години са ангажирани професионалисти от различни сектори, организирани са целеви групи, създадена е интернет страница, получени са много предложения. Това позволява изработването на всеобхватен нормативен документ, който цели да развие интердисциплинарното взаимодействие между архитекти, инженери, геодезисти и всички участници в процеса. Законът утвърждава архитектурата като културна ценност, която има социална и икономическа стойност, подпомага развитието на културната идентичност, благосъстоянието на обществото и подобрява качеството на живот. На финалния етап законът е одобрен от Съвета на министрите, след което е внесен в парламента и е приет с пълно единодушие на 8 юни 2022 година.
РЕЗЮМЕ НА ЗАКОНА, ПРЕВЕДЕНО НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, МОЖЕТЕ ДА ИЗТЕГЛИТЕ ТУК.
„Необходимостта от такова законодателство в Европа има следните основания. Първото е за утвърждаване на ролята на професията архитект като генералист, тоест, като професия, около която гравитират всички останали специалисти при изграждане на околната среда. Второто е като професия на доверието, защото архитектът носи отговорността за спечеленото доверие на възложителя. Изразът, че ние създаваме градовете, но после градовете създават нас, означава, че нашата отговорност като професия е незаменима. Решихме да направим тази кръгла маса, защото в България има сериозни проблеми в сектора. Кои са онези тенденции, които нас ни плашат и създават проблеми? Първо, усложняването на инвестиционния процес с много участници, специфики и дисциплини доведе до избледняване на функцията на архитекта в контекста на неговата основна задача. Второ, прекомерната административна тежест, свързана често пъти с корупция. Третото е прекомерното сепариране и монополизиране на нови модерни функции и специалности, които поставиха като табу своето задължително участие в инвестиционния процес и ограничиха функцията на архитекта. Поради това КАБ предприе инициатива за реформа в законодателството“, обясни зам.-председателя на КАБ проф. д-р арх. Борислав Борисов, който бе водещ на панела.
В рамките на панела бяха дискутирани редица теми, свързани с достъпността до качествени жилища; необходимостта от държавно субсидиране на жилищното строителство и регулиране на луксозното строителство; практиките в Испания и Германия относно архитектурните конкурси и обществените поръчки; поддържането на стария сграден фонд и изграждането на достъпна среда за хора с увреждания.
Видео запис от събитието можете да гледате тук. Панел 3 започва на 3:36 мин. в записа.