Изявление на проф. арх. Тодор Кръстев относно казуса с Младежки дом Пазарджик

Изявление на проф. арх. Тодор Кръстев относно казуса с Младежки дом Пазарджик

Представяме ви изявлението на проф. д.а.н. арх. Тодор Кръстев по време на пресконференцията относно недопустимите намеси по фасадата на Младежки дом Пазарджик

Позволете ми няколко думи от името на авторите на Младежки дом – Пазарджик – архитектите: Тодор Кръстев, Антони Михайлов и Иван Тарински. Антони вече не е между нас, но съм сигурен, че ни гледа отгоре с пълно съгласие.

През 1966 спечелихме в национален конкурс проекта за сградата на Младежкия дом. По това време ръководих архитектурна група от млади архитекти в РПО Бургас, които изповядвахме едно и също архитектурно кредо, вдъхновено от онова, което днес наричаме „европейски модернизъм от втората половина на 20 век“.

Как бе замислен проектът?

Ние бяхме силно респектирани от прекрасния централен площад на града: богато озеленен, с различни архитектурни стилове, обединени около вертикалния акцент на часовниковата кула на Старата поща. Помнехме посланието на нашия уважаван професор арх. Станчо Белковски, забележителен представител на българския модернизъм, за една НОРМАЛНА АРХИТЕКТУРА, която не се натрапва, напротив, слива се хармонично със средата. Белковски казваше: „Когато сърцето ти е нормално, ти не го усещаш, но не можеш без него“. Стремежът ни бе към една спокойна обществена сграда, която не конкурира околните, която изтъква цветовете и динамиката на градския живот. Днес бихме казали – стремели сме се към контекстуална архитектура, вписана в градската среда.

Идвал съм след това в Пазарджик и винаги съм имал чувството, че Градът е приел сградата като част от градските ценности. Какво по-голямо удовлетворение за един архитект!

Затова сме дълбоко засегнати от това, което се случва сега с Младежкия дом.

Преди всичко това е проява на пълно пренебрежение към архитектурната идея. Вместо замислената дискретна сграда, която уважава Града – тя се превръща в нахален и агресивен център, който натрапва себе си, като подценява всичко наоколо. Нарушено е достойнството на сградата, нейната роля в централното градско пространство. Проф. Белковски би констатирал „инфаркт“ в сърцето на градския център.

И това при съществуващите съвременни методи и технологии за възвратими градски трансформации. Току що видяхме на Фестивала на светлините в София възможностите на видео-инсталациите за светлинно 3D шоу по фасадите на града. Вместо това сегашният кмет запечатва за 10 години напред своята представа за градска естетика, с трайни бои, върху каменните фасади на сградата…

Това е брутална намеса, абсолютно несъгласувана с авторите, при пълно незачитане на авторското право. Но също и на правата на местната общност. Както разбрахме, намесата не е била дискутирана в градската архитектурна колегия, не е била обсъждана от жителите. Нещо повече, не само че са били пренебрегнати протестите против началото на акцията, но днес видяхме сградата изцяло боядисана!

България няма Закон за архитектурата. Френският закон за архитектурата от 1977 започва така:

Член 1: „Архитектурата е израз на култура. Архитектурното творчество, качеството на сградите и хармоничното им интегриране в заобикалящата ги среда, уважението към градския пейзаж и наследство са от обществен интерес. Упълномощените органи гарантират, че този интерес е спазен“.

В случая с Младежкия дом в Пазарджик общественият интерес не е спазен. Напротив, упълномощени лица са били инициатори на неговото нарушаване.

Това е рядък пример за архитектурен вандализъм, прецедент в центровете на европейските градове. Предполагам, че този случай ще се дискутира на Международния форум в България следващия месец, посветен на архитектурата на модернизма на 20 век.

Благодарни сме на колегите от Пазарджик за тяхната бърза и компетентна реакция.

Благодарни сме на Камарата на архитектите в България за защитата на архитектурното творчество от посегателства.