Платформа на арх. Димитър Гочев кандидат за член на КС или КДП
Представяме ви платформата на арх. Димитър Гочев, кандидат за член на КС или КДП на Камара на архитектите в България за мандат 2025-2029г.
С КАКВА ДЕЙНОСТ БИХ СЕ АНГАЖИРАЛ В СЛУЧАЙ, ЧЕ БЪДА ИЗБРАН ЗА ЧЛЕН НА РЪКОВОДЕН ОРГАН В КАБ?
Позиция на арх. Димитър Гочев, предложен за член на КС или КДП на XXIV ОС на КАБ.
Вероятно първо е редно да се представя. През 1983 г. завърших архитектурния факултет на Ленинградския институт за живопис, скулптура и архитектура „Репин“ и съм едва третият и за съжаление последният български архитект, получил образованието си там от началото на ХХ век, та до днес. Пръв в списъка е покойният проф. Иван Татаров.
Имам проектантски опит в „Софпроект“ до закриването му, а след това в качеството на „честен частник“ като съосновател и съдружник в „Сдружени архитекти“ ООД, общо 41 години.
Последните 15 години посветих предимно на университетския преподавателски занаят. Смятам, че на това поприще бях добър. Даже повече от просто „добър“. Основание за това ми дават не само отношението към мен на моите студенти, но и фактът, че самата доц. Марта Петрова ме избра за свой заместник в два от софийските университети тогава, когато тя реши да ограничи своята преподавателска дейност само в рамките на УАСГ. От скоро не преподавам никъде и това не е свързано нито със загуба на квалификация, нито на желание от моя страна. Затова смятам да потърся нов способ да бъда полезен на студентската общност, а дали това ще стане факт през структурата на КАБ, на САБ или по друг начин, предстои да се разбере.
Втората тема, с която бих се ангажирал е свързана с нещо, което за моя голяма изненада не се случи на последното отчетно-изборно събрание на РК София-град. В началото на заседанието, както си му е редът, имаше поредица от приветствия от различни институции, в т.ч. от Главния архитект на Столична община, КИИП, Съюза на ландшафтните архитекти и ДНСК. Но в този списък липсваше поздравление от структура на САБ. Изненадата ми беше голяма и в множеството почивки се опитах да разбера какво се случва. Обясненията бяха най-различни, но като общо послание гласяха едно и също – лоша комуникация. Нямам никакво намерение да търся виновен – нито в КАБ, нито в САБ, но категорично смятам за крайно неуместно събрание от такъв ранг да бъде лишено от приветствие от най-близката по характер и интереси и с обща членска маса организация.
За първи път като млад архитект аз чух понятието „архитектурна камара“ от арх. Минко Пиндев в годината, когато политическата палачинка даже още не се беше обърнала, а беше в свободен полет във въздуха, преди да се пльосне в българския тиган от правилната в исторически план страна. Една вечер той дойде в ателието на бул. „Витоша“, където работехме и ни каза приблизително следното: „Ето, сега е времето да се възобнови дейността на Камарата и тогава всичко ще се оправи“. Е, Камарата я възстановихме, но аз лично не се чувствам особено оправен, пък и този глагол има толкова разнолики значения, че гледам да не се задълбавам в темата. От този момент, та и до сега двете организации на архитектите в България се държат като куче и котка. И ще кажа защо е така. При кучетата размахването на опашка е подкана за игра и приятелство, докато за котките – знак за подготовка за нападение. Тоест, проблемите в кучешко-котешкия свят се дължат на лоша комуникация.
Ако проблемите на инвестиционното проектиране и изграждането на средата на обитаване в България могат да бъдат определени на някакъв вид жив организъм, то КАБ и САБ аз ги виждам като два симетрични органа, призовани да свършат съвместно определен вид дейност. Нещо като два бели дроба, два бъбрека или тестиси. За сравнението, което искам да направя ще избера белите дробове, при които десният дял се старае да прекара целият поток от кръв през себе си, подозирайки левия в нелоялна конкурентна практика. Ама страда от това организмът като цяло! Ако трябва да съм откровен, то да, наистина двете организации има за какво да си завиждат. КАБ притежава силата на многобройна и мотивирана членска маса, докато САБ има материална база, за каквато Камарата може да мечтае, но никога няма да има.
През годините многократно съм задавал прост въпрос: „А не може ли тези две организации да се обединят?“ Отговорът винаги е бил един и същ и се свежда до факта, че едната е създадена по Търговския закон, пък другата – по не знам кой още. И какво от това? Ако в страната ни по някаква причина се приеме закон, който да визира като важно обстоятелство, да речем, кръвния статус ще се разделим ли на архитекти с положителен и отрицателен резус фактор? И защо да не вземем пример от практиката на добрата стара Европа? Днес в ЕС членуват 27 страни с най-различно държавно устройство. Има монархии и републики – парламентарни и президентски. Всички те доброволно са се лишили от част от суверенитета си в името на общото благо. И това мъдро решение с особена сила е актуално днес, когато в единен фронт Обединена Европа е в състояние да защити колективните си интереси в отворената не по нейна инициатива търговска война.
Тук е редно да напомня, че девизът, изписан на фасадата на старата сграда на Народното събрание е само половината от една забележителна мисъл. Втората половина гласи „…, а силата ражда независимостта.“ Да си независим означава да можеш самостоятелно да взимаш решения и те да са валидни в твоето поле на компетентност или валиден обществен договор. Доколко това се отнася до професията ни в днешните условия в България?
Не питам. Знам.
И какво предлагам? Ами нищо. Но мога да споделя една своя мечта.
Създава се нов орган – Национален архитектурен съвет – НАС. Ако не ви харесва названието, ето ви още два варианта – СЪЮМАРА или КАМАЮЗ, съответно НА АРХИТЕКТИТЕ В БЪЛГАРИЯ. В него по право членуват двамата ръководители на Съюза и на Камарата, както и по двама от членовете на върховните им органи. Това е орган без бюджет, в който се решават въпросите от стратегическо значение за професията ни, при това задължително с консенсус. Твърдо вярвам, че всяко добро за професията ни решение автоматично е добро и за двете организации. Останалото са лични амбиции и его, които мен лично не могат да трогнат. И ако и когато такава структура заработи, то тогава без значение дали държавна, общинска или частна институция, структура или субект и по какъв точно повод ще поиска от архитектурната колегия чрез Камарата или чрез Съюза мнение, съдействие или помощ, ще получи учтив отговор, гласящ приблизително следното: „Благодарим Ви, че се обърнахте към нас за съвет. Ние с удоволствие ще откликнем на молбата Ви, но Ви препоръчваме следващия път да се обърнете не към нас, а към НАС, където води най-прекият път за решаването на всички проблеми, касаещи архитектурната професия в България”. Смятам, че по този начин ще започнат да ни уважават като гилдия поне малко повече. Затова с готовност бих вложил усилия и време в подобряване на комуникацията между КАБ и САБ в качеството си на отговорен, съзнателен и еднакво уважаващ и двете организации член.
С уважение, Д. Гочев, дипломиран архитект-художник.
София, 15.5.2025 г.