Държавата, общините и бизнеса заедно за Зелената сделка

Държавата, общините и бизнеса заедно за Зелената сделка

Над 800 представители на държавната и общинската администрацията, браншови организации, бизнеса, НПО и медиите участваха в конференцията “Зелената сделка – иновации, инвестиции и справедлив преход”, която се проведе на 10 юни в София. От името на Камарата на архитектите в България във форума се включиха арх. Владимир Милков, председател на КАБ; арх. Васил Василев, председател на РК София град; арх. Събин Попов, председател на РК Бургас; арх. Петър Мурджев, председател на РК Пазарджик; арх. Чавдар Тенев, председател на РК Пловдив и арх. Марин Велчев, председател на РК Варна. 

Видео запис от конференцията можете да гледате тук: https://youtu.be/DQ4PPhGPF44

„Зелената сделка няма алтернатива и категорично трябва да се случи. Но това е непрекъснат и всеобхватен процес на дълбока екологична, социална и личностна трансформация. Това е огромна възможност за дълбока модернизация на нашите общества. Този, който успее да постигне финансово, рационално и технологично изпълнимо решение за съхраняване на енергията – той ще държи ключа към бъдещето”, заяви при откриването на форума президентът Румен Радев.

Новият програмен период на ЕС предвижда мащабни инвестиции в подкрепа на разнородни проекти, свързани с развитието на регионите и зелената им трансформация. Целта е да бъдат осъществени необходимите реформи за постигане на по-добро бъдеще на регионите и повишаване качеството на живот на новите поколения.

България ще получи над 17 млрд. евро от кохезионните фондове на ЕС за развитие на регионите в периода 2021-2027 г. С тези средства ще се финансират проекти, свързани с модернизация на страната, подкрепа на иновациите, декарбонизация и енергийна сигурност, обясни еврокомисарят по “Сближаване и реформи” Елиза Ферейра. Според нея Зеленият договор е визия – Европа да стане неутрална по отношение на климата до 2050 г., да трансформира икономиката си, за да стане кръгова и ресурсно ефективна; да бъде осигурен справедлив и приобщаващ преход за онези региони, които са най-засегнати от премахването на изкопаемите горива.

По приоритет 1 на Програмата за развитие на регионите 2021-2027 е предвиден бюджет от близо 1.05 млрд. лв. за реализация на проекти в 10-те най-големи градове в България. Целта е те да се превърнат в центрове за растеж, които да привличат нови инвестиции. Градовете могат да кандидатстват за финансиране и със съвместни проекти, в които участват две или повече общини. Те могат да се обединяват в клъстъри, като така имат възможност да получат по-голям дял от общата сумата по програмата. Едно от изискванията е предложените проекти да бъдат включени в териториалните стратегии и плановете за интегрирано развитие на съответната община.

По втората приоритетна ос на Програмата са предвидени 2.5 млрд. лв. за 40 по-малки общини и общински центрове. По тази линия ще се подкрепят интегрирани териториални инвестиции, като се насърчават мерки за икономическа активност, изграждане на нови индустриални паркове, подобряване на жилищни и обществени сгради, устойчива и предимно зелена мобилност, туризъм и други.

Регионите могат да кандидатстват за финансиране и по Програмата за териториално сътрудничество “Интеррег” 2021-2027, която разполага с общ ресурс 394 млн. лева. Проектите трябва да се реализират в сътрудничество с Турция, Румъния, Северна Македония, Сърбия и Гърция

Над 3 млрд. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост ще бъдат насочени към строителния сектор за изпълнение на различни инвестиционни проекти. За обновяване на жилищни и нежилищни сгради, предвиденият ресурс е 2.7 млрд. лева. При жилищните сгради целта е над 30% намаляване на енергийните разходи, като сдруженията на собствениците могат да избират сред широк списък от мерки, сред които цялостна подмяна на покрива, инсталиране на соларни панели за консумация и продажба на излишъка от произведената енергия и др. Планът предвижда ресурс от 471 млн. лв. за реализация на ВиК проекти, като например изграждане на пречиствателни станции. За устойчива и зелена мобилност са заложени 100 млн. лв., с които ще се закупуват електрически автобуси, ще се изграждат зарядни станции и инфраструктура.

„В България сме реализирали много стратегически инфраструктурни проекти, които преобразиха цели региони. Икономическа зона “Тракия” – 80% от цялото производство – е структурирано около АМ “Тракия”, което обаче задълбочи разделението между Южна и Северна България, която остана без своя автомагистрала. Кохезионната политика е мощен инструмент, но ни липсва връзка със съседните страни”, обясни Гроздан Караджов, министър на регионалното развитие и благоустройството в оставка. Според него приоритет трябва да бъде изграждането на магистрала от София през тунел под “Петрохан” до Видин.

Трите големи въгледобивни общини Перник, Кюстендил и Стара Загора ще получат близо 3 млрд. лв. от Фонда за справедлив преход, посочи още Караджов. Тези региони имат най-голям въглероден отпечатък и емисиите им трябва да бъдат намалени с 60 процента. В тях се предвижда изпълнение на проекти за рекултивиране на земята, подобряване качеството на въздуха и водата, изграждане на индустриални паркове, които да привличат инвестиции за разкриване на нови работни места.

„Страховете, че Зелената сделка ще отнеме работните места, че животът ще поскъпне, са предизвикателствата на Зелената сделка – да информираме, да образоваме, да достигнем до хората с ясното съобщение, че Зелената сделка е важна за тях и каква планета ще оставим на следващото поколение. В резултат на Зелената сделка всъщност ще се появяват много работни места“, коментира Караджов.

Успехът на Зеления преход в България преминава през реализацията на огромно количество проекти на местно и регионално ниво. За изпълнението им е необходима повече свобода за местното самоуправление в лицето на общинските власти, които обаче трябва да работят в синхрон с държавата, единодушни бяха участниците в конференцията.