object(WP_Query)#27314 (53) {
  ["query"]=>
  array(4) {
    ["post_type"]=>
    string(4) "post"
    ["paged"]=>
    string(2) "82"
    ["cat"]=>
    string(0) ""
    ["posts_per_page"]=>
    string(0) ""
  }
  ["query_vars"]=>
  array(63) {
    ["post_type"]=>
    string(4) "post"
    ["paged"]=>
    int(82)
    ["cat"]=>
    string(0) ""
    ["posts_per_page"]=>
    int(10)
    ["error"]=>
    string(0) ""
    ["m"]=>
    string(0) ""
    ["p"]=>
    int(0)
    ["post_parent"]=>
    string(0) ""
    ["subpost"]=>
    string(0) ""
    ["subpost_id"]=>
    string(0) ""
    ["attachment"]=>
    string(0) ""
    ["attachment_id"]=>
    int(0)
    ["name"]=>
    string(0) ""
    ["pagename"]=>
    string(0) ""
    ["page_id"]=>
    int(0)
    ["second"]=>
    string(0) ""
    ["minute"]=>
    string(0) ""
    ["hour"]=>
    string(0) ""
    ["day"]=>
    int(0)
    ["monthnum"]=>
    int(0)
    ["year"]=>
    int(0)
    ["w"]=>
    int(0)
    ["category_name"]=>
    string(0) ""
    ["tag"]=>
    string(0) ""
    ["tag_id"]=>
    string(0) ""
    ["author"]=>
    string(0) ""
    ["author_name"]=>
    string(0) ""
    ["feed"]=>
    string(0) ""
    ["tb"]=>
    string(0) ""
    ["meta_key"]=>
    string(0) ""
    ["meta_value"]=>
    string(0) ""
    ["preview"]=>
    string(0) ""
    ["s"]=>
    string(0) ""
    ["sentence"]=>
    string(0) ""
    ["title"]=>
    string(0) ""
    ["fields"]=>
    string(0) ""
    ["menu_order"]=>
    string(0) ""
    ["embed"]=>
    string(0) ""
    ["category__in"]=>
    array(0) {
    }
    ["category__not_in"]=>
    array(0) {
    }
    ["category__and"]=>
    array(0) {
    }
    ["post__in"]=>
    array(0) {
    }
    ["post__not_in"]=>
    array(0) {
    }
    ["post_name__in"]=>
    array(0) {
    }
    ["tag__in"]=>
    array(0) {
    }
    ["tag__not_in"]=>
    array(0) {
    }
    ["tag__and"]=>
    array(0) {
    }
    ["tag_slug__in"]=>
    array(0) {
    }
    ["tag_slug__and"]=>
    array(0) {
    }
    ["post_parent__in"]=>
    array(0) {
    }
    ["post_parent__not_in"]=>
    array(0) {
    }
    ["author__in"]=>
    array(0) {
    }
    ["author__not_in"]=>
    array(0) {
    }
    ["ignore_sticky_posts"]=>
    bool(false)
    ["suppress_filters"]=>
    bool(false)
    ["cache_results"]=>
    bool(true)
    ["update_post_term_cache"]=>
    bool(true)
    ["lazy_load_term_meta"]=>
    bool(true)
    ["update_post_meta_cache"]=>
    bool(true)
    ["nopaging"]=>
    bool(false)
    ["comments_per_page"]=>
    string(2) "50"
    ["no_found_rows"]=>
    bool(false)
    ["order"]=>
    string(4) "DESC"
  }
  ["tax_query"]=>
  object(WP_Tax_Query)#27377 (6) {
    ["queries"]=>
    array(0) {
    }
    ["relation"]=>
    string(3) "AND"
    ["table_aliases":protected]=>
    array(0) {
    }
    ["queried_terms"]=>
    array(0) {
    }
    ["primary_table"]=>
    string(8) "wp_posts"
    ["primary_id_column"]=>
    string(2) "ID"
  }
  ["meta_query"]=>
  object(WP_Meta_Query)#27315 (9) {
    ["queries"]=>
    array(0) {
    }
    ["relation"]=>
    NULL
    ["meta_table"]=>
    NULL
    ["meta_id_column"]=>
    NULL
    ["primary_table"]=>
    NULL
    ["primary_id_column"]=>
    NULL
    ["table_aliases":protected]=>
    array(0) {
    }
    ["clauses":protected]=>
    array(0) {
    }
    ["has_or_relation":protected]=>
    bool(false)
  }
  ["date_query"]=>
  bool(false)
  ["queried_object"]=>
  NULL
  ["queried_object_id"]=>
  NULL
  ["request"]=>
  string(1104) "SELECT SQL_CALC_FOUND_ROWS  wp_posts.ID FROM wp_posts  JOIN wp_icl_translations wpml_translations
							ON wp_posts.ID = wpml_translations.element_id
								AND wpml_translations.element_type = CONCAT('post_', wp_posts.post_type)  LEFT JOIN wp_term_relationships ON (wp_posts.ID = wp_term_relationships.object_id) WHERE 1=1  AND wp_posts.post_type = 'post' AND (wp_posts.post_status = 'publish' OR wp_posts.post_status = 'closed' OR wp_posts.post_status = 'reported' OR wp_posts.post_status = 'acf-disabled') AND ( ( ( wpml_translations.language_code = 'bg' OR 0 ) AND wp_posts.post_type  IN ('post','page','attachment','wp_block','portfolio_page','testimonials','slides','carousels','masonry_gallery','mc4wp-form' )  ) OR wp_posts.post_type  NOT  IN ('post','page','attachment','wp_block','portfolio_page','testimonials','slides','carousels','masonry_gallery','mc4wp-form' )  ) AND ((((wp_posts.ID NOT IN (SELECT object_id FROM wp_term_relationships WHERE term_taxonomy_id IN (21)))) OR wp_posts.ID IN (140339))) GROUP BY wp_posts.ID ORDER BY wp_posts.menu_order, wp_posts.post_date DESC LIMIT 810, 10"
  ["posts"]=>
  array(10) {
    [0]=>
    object(WP_Post)#27368 (24) {
      ["ID"]=>
      int(25666)
      ["post_author"]=>
      string(4) "5693"
      ["post_date"]=>
      string(19) "2017-12-13 11:58:25"
      ["post_date_gmt"]=>
      string(19) "2017-12-13 11:58:25"
      ["post_content"]=>
      string(32898) "
Как стои България на фона на европейската конкурсна култура. Записки от една конференция

Сили Янсен е висока руса жена на средна възраст със силен и отсечен глас: Архитектурата постоянно има нужда от оригинални решения за трудни проблеми. А ние хабим умствения капацитет на архитектите, като не правим достатъчно много и разнообразни конкурси. Действието се развива в края на септември в Амстердам, по време на международната конференция “Competition Culture in Europe”. Сили Янсен е директор на холандската организация “Architectuur Lokaal”, която от 1993 година работи за подобряване на конкурсните практики отначало в страната си, а после в целия Европейски съюз, и е съорганизатор на въпросната конференция.
Конференцията е обобщение на деветмесечен изследователски проект, който включва експерти в сферата на обществените поръчки, архитектурни критици и журналисти от 17 европейски държави. А книгата[1], съпътстваща конференцията, предлага информация за конкурсната ситуация във всяка отделна държава между 2013 и 2016 - подробни анализи и сравнителни информационни карти, показващи брой организирани конкурси на година, награден фонд, процент на реализации, брой на англоезичните задания, съотношение обществени спрямо частни конкурси и т.н. България също е представена в изследването, вероятно за пръв път в новата си история. Това в този случай е напълно нормално, тъй като архитектурните конкурси са обект на научни изследвания от относително скоро[2].
 
Защо са важни архитектурните конкурси
Първо ще започна с малко история.
Банална истина е, че конкурсите са най-добрият и най-прозрачният начин, измислен досега, да се харчат обществени (а и частни) пари за архитектура. Отделно архитектурните конкурси са ключови за развитието на архитектурната мисъл изобщо, едно тяхно качество, което често остава пренебрегнато.
Духът на конкуренцията (Sancta Æmulatio) е зает от йезуитските училища и приложен във френското архитектурно образование още през XVIII век, когато в Архитектурната академия (Académie d’architecture) и в Академията за изящни изкуства (École des Beaux Arts) имало ежегодни студентски конкурси. После методът е копиран от университети в цяла Европа и в Съединените щати и накрая навлиза в архитектурната практика.
Архитектурният конкурс, такъв, какъвто го познаваме днес, датира от XIX век. Тогава архитектите започват да се организират в камари и съюзи, които да защитават интересите на своите членове. Една от първите задачи на тези съюзи е да определят правилата, по които се провеждат архитектурните конкурси. Ако това звучи като регулация и гилдийност, да, точно това е. Но ситуацията е малко променена и до днес[3].
Освен това, пак в началото на XIX век бързо индустриализиращите се европейски общества се сблъскват с нови строителни проблеми и осъзнават необходимостта от нестандартни архитектурни решения. Архитектурният конкурс пасва отлично на техническия прогрес. В предговора към книгата “Architectural Competitions - Histories and Practice” шведските изследователи Йонас Андерсон, Герд Зетерстен и Магнус Рьон отбелязват: Архитектурният конкурс създава насочено към бъдещето знание чрез дизайнерски проекти (...) Много важно е да се подчертае, че предложенията в един конкурс съдържат различни възможни решения за един и същ дизайнерски проблем. Няма един верен отговор, няма единствено решение, а потенциално много алтернативни добри решения на определена конкурсна задача.
В тази връзка стигаме до още една банална истина. Качеството на съвременната архитектура (и българската в това число) е пряко свързано с качеството на конкурсното начало. Конкурсите трябва да са ясни, популярни и привлекателни. Трябва да привличат будни умове, които да инвестират идеите си в тях. Трябва да решават конкретни проблеми. Трябва да са реални и реализируеми. Трябва да се журират от авторитетно жури прозрачно и безпристрастно. Трябва да завършват с безапелационен победител. Победилият проект трябва да се построи.
Дотук добре. По горните постановки на конференцията в Амстердам нямаше експерт, който да не се съгласи. Но проблеми с архитектурните конкурси в момента има и, оказа се, те са също толкова споделени, колкото споделена е територията на Европейския съюз, която всички все още дружно обитаваме.
 
Проблемите
До края на 1980-те архитектурните конкурси се правят по логиката на свободната пазарна икономика, която определя правилата и в строителния сектор. Ако искаш - правиш конкурс. Ако не - никой не може да те задължи. През 1990-те обаче Европейският парламент и Съветът на Европа приемат първите официални директиви (2004/18/EC), регулиращи конкурсните практики. Впоследствие тези директиви са включени в местното законодателство на всяка страна членка. Така всъщност ЕС се опитва да наложи официално и да контролира развитието на конкуренцията в границите на съюза. Ето защо, след 1994 г. конкурсите получават ново значение. Те са едновременно:
А. средство за получаване на добро дизайнерско решение на определен проблем, но и
Б. формален инструмент за възлагане на поръчки за архитектура в обществения сектор.
Идеята е, че публичната архитектура трябва да бъде резултат от честно състезание. Иначе не е редно да се харчат обществените пари. Тази идея сама по себе си е добра. Но дяволът, както винаги, се крие в детайлите.
 
ЗОП
В момента архитектурните конкурси във всички европейски държави се подчиняват на европейското законодателство за обществените поръчки. В България основният закон е Законът за обществените поръчки (ЗОП), който обаче е нормативна база за организиране не само на архитектурни конкурси за идеи, но и, примерно, на поръчки за почистващи услуги, доставка на офисни консумативи за държавни и общински фирми, ремонт на улици и прочее дейности. И, съответно, като всеки съвременен закон, уж брани със зъби и нокти конкуренцията, но едновременно с това е пълен с куп административни пречки, изисквания за начин на предаване, за език, множество декларации и документи, които трябва да се попълнят и предадат на български и на хартия и т.н. — все неща, които няма как да привлекат нормални, небюрократизирани архитекти[4].
Оказва се обаче, че такава е ситуацията не само в България, но и, колкото и абсурдно да звучи, дори в държави, в които законово наложената конкуренция отначало е проработила. При това, толкова успешно, че е предизвикала ответна местна реакция на протекционизъм. Няколко примера:
 
Случаят “Норвегия”
През последните десетилетия архитектурните конкурси в Норвегия са основен инструмент за проектиране на най-важните културни, религиозни и политически сгради в страната. На конкурсите се гледа като на демократичния начин, по който да се осигури висококачествен дизайн. Те са средство за прозрачност, публичност и отворена врата за достъп до голямата архитектура на млади и никому неизвестни архитектурни бюра (историята с успеха на студио Snøhetta е само един от най-известните примери[5]).
Какво се променя в последните години обаче?
Свободният конкурсен пазар в Норвегия и множеството отворени конкурси там, както и все по-глобализираната архитектурна среда, водят до все повече международни участници в норвежките конкурси. Оказва се, че през последните години най-важните конкурси в страната се печелят от чужденци - основно датски архитекти, но също и от други европейски държави, особено от Испания. В резултат, започват да се полагат умишлени усилия за ограничаване “отвореността” на норвежките конкурси по всякакви начини - налага се норвежкият като официален конкурсен език (без английска версия на документацията), въвеждат се по-високи изисквания за опит и предварителна квалификация на участниците и т.н.
Днес подобни тенденции има в Чехословакия (където повечето конкурси са на чешки и само около 2% от участниците са чужденци), в Холандия (където голяма част от конкурсите са също на холандски, а възложителите умишлено отказват да организират конкурси само на английски), във Великобритания (където отворените конкурси са само 12% от всички обществени поръчки за архитектурен дизайн) и т.н.
Тази история не е шокираща за нашата държава, където скандалните ограничения на процедурите по ЗОП бяха масови (и до голяма степен продължават да доминират). По-скоро показва притеснителни тенденции в целия Европейски съюз, които противоречат на самата му същност. Протекционизмът, въвеждан все по-масово от държавите от “Първия свят” по отношение на архитектурните конкурси (и не само), със сигурност не е проявление на свободния европейски пазар.
 
Случаят “Гугенхайм Хелзинки”
Конкурсът за нов музей “Гугенхайм” в Хелзинки беше обявен през 2014 и се превърна в най-големия архитектурен конкурс, организиран досега, с 1715 участници от цял свят. Това е разбираемо предвид култовия статус на музея “Гугенхайм” в Билбао (1997) като първата “сграда-икона” на нашето време. Конкурсът беше отворен, анонимен, безплатен и събра огромно медийно внимание, а победители станаха младото и неизвестно парижко студио “Moreau Kusunoki”. Но през 2016 Общинският съвет на Хелзинки отказа съфинансиране на Фондация “Соломон Р. Гугенхайм”, в резултат на което тя замрази проекта и конкурсът беше отменен.
Разбира се, ние трябва да позволим на конкурсите да бъдат и неуспешни. Но в случая международната критика засягаше не толкова финала на начинанието, колкото неговата масовост. Архитекти започнаха да изчисляват колко човекочаса труд са хвърлени в този конкурс при толкова участници, колко милиарда е загубила световната икономика от ангажираността на толкова архитекти в един само проект, който не може да има повече от един победител, и т.н.
Случаят “Гугенхайм Хелзинки” катализира нови цели в развитието на конкурсната култура. Няма нужда един конкурс да събира хиляди участници, по-прагматично е хиляди участници да участват в стотици конкурси, също толкова честно и отворено организирани. Така повече от тях ще получат достъп до реални поръчки, а повече места с проблеми и важни сгради би следвало да получат своето добро архитектурно решение.
Как стои България на фона на европейската конкурсна култура?
Изненадващият отговор е, че стои добре. Европейският регрес се среща с нашия роден тромав прогрес и, в крайна сметка, всички сме на едно, в момента незавидно, ниво. Нашите конкурси все още са по-скоро протекционистки, отколкото прекалено отворени (вж. случая “Норвегия”), а един конкурс за една нова библиотека (във Варна) успя да привлече най-много участници в новата ни история, да разбуни най-много духове и да остане тема за разговор с години (вж. случая “Гугенхайм Хелзинки”).
Всички ние, които работим за налагане на добрите конкурсни практики тук, все още градим доверието към най-леката им форма, а именно отворения, анонимен, свободен, безплатен конкурс, който не дискриминира никого и дава шанс и на младите архитекти, както и на такива без опит и реализации в съответния тип сграда. Но това е само първата стъпка.
Трябва да сме наясно, че “нормалните” архитектурни конкурси у нас в момента се организират в постоянна борба със съществуващата законова рамка (Закона за обществените поръчки и неговите подзаконови наредби), опитвайки се всячески да преодолеят нейните несъвършенства и ограничения.
Именно в ЗОП и правилника му са регламентирани:
- показателят Проектна стойност на строежа - подходящ за търгове за оферти, но неадекватен за конкурси за идейни проекти;
- точковата система на оценяване - привидно обективна, но напълно неподходяща за оценяване на архитектурни проекти;
- попълването на един куп трудни за разбиране от участниците документи - особено 20-страничния ЕЕДОП (Единен европейски документ за обществени поръчки). В интерес на всеки възложител е времето, което участниците прекарват в попълване на неразбираеми документи, да бъде вложено в по-завършен проект, например;
- невъзможността за електронно предаване на проекти, освен в “единна национална електронна уеб базирана платформа”, каквато в България все още няма. Това е сериозна спънка за организиране на международни конкурси. И така нататък.
Да се говори и пише за архитектурни конкурси е важно. Трябва да се прави често и редовно. Колкото често и редовно е хубаво да се организират същите тези архитектурни конкурси за всички ключови места и сгради около нас. Конкурсна култура се гради бавно, пътят е неравен, а постсоциалистическа България е само в началото му.
За финал
В началото на октомври, пак в Амстердам, недалеч от преустроения в културна институция склад, където се проведе конференцията за конкурсите, Рение де Грааф, партньор в холандското суперстудио Оffice of Metropolitan Architecture (OМА) и директор на неговия тинк-танк АМО, представи първата си книга. Книгата се нарича просто “Четири стени и един покрив” (Four Walls and a Roof) и разказва за сложната природа на една проста професия. На представянето Рение де Грааф каза: За да постигнат нещо, каквото и да е, архитектите трябва да служат на силите, които се опитват да критикуват, намирайки се така в един вечен конфликт на интереси.
Архитектурните конкурси, тяхната организация и реализация са именно това. Опит архитектурата да критикува властта, като работи с нея. Да работиш с властта е трудно, рисково и вредно за здравето и добрия сън. Целта обаче (един по-добър свят, разбира се) е прекалено благородна, за да се откажем. Архитектурата има силата да променя средата около нас за твърде дълго време. Затова трябва да бъдем винаги внимателни и никога безотговорни.
Анета Василева
Анета Василева е архитект, архитектурен критик и публицист и част от архитектурна група WhATA. Тя е доктор по история и теория на архитектурата с фокус върху архитектурата от втората половина на ХХ век.
WhATAssociation (WhATA) са независима архитектурна група, която се занимава с архитектурна публицистика и критика и от години работи за подобряване на съвременните конкурсни практики в България – чрез статии, лекции и презентации, участия в международни изследователски проекти и конференции, организиране и журиране на конкурси. WhATA стоят зад конкурса за преустройство на бившата “Топлоцентрала” на НДК в Център за изкуство и култура (2017), зад международните конкурси за Нова библиотека във Варна (2015) и за реконструкция на Площад Централен в Пловдив (2014). В момента те подготвят двуетапен международен конкурс за нов градски център на Велико Търново.


 




[1]Competition Culture in Europe 2013 - 2016. 2017. Amsterdam: Architectuur Lokaal. Editors: Cilly Jansen; Indira van 't Klooster; Margot de Jager; Bram Talman. В публикацията участват, освен авторът на този текст като анализатор за България, и (в азбучен ред): Anne Isopp (Austria), Bram Talman (the Netherlands), Elsa Turkusic (Bosnia and Herzegovina), Emmett Scanlon (Ireland), Florian Heilmeyer (Germany), Hubert Trammer (Poland), Ieva Zibarte (Latvia), Joakim Skaaja (Norway), Osamu Okamura (Czech Republic), Petros Phokaides (Greece/ Cyprus), Ruta Leitanaite (Lithuania), Saimir Kristo (Albania), Sylvain Tegroeg (France), Tarja Nurmi (Finland), Vjollca Limani-Xhemaj (Kosovo), Walter Menteth (United Kingdom), Zaira Magliozzi (Italy)


[2] Първите докторски дисертации, писани на тема архитектурни конкурси, са защитени през 1990-те в университети в Швеция и Норвегия. Към момента в света има не повече от 15 докторски дисертации на тази тема, основно в Европа и Канада.


[3] Творческите съюзи продължават да са силна страна при определяне на конкурсните правила в редица европейски държави, особено на Скандинавския полуостров. В бившия Източен блок нещата стоят малко по-различно и защото съюзите са загубили авторитета си поради наследената обремененост с предишната политическа система (общоприето мнение е, че “творческите съюзи са социалистически креатури”), и поради тяхната неохотна и бавна промяна в условията на нецентрализирани икономика и култура (“ние сме експертите, защо никой не ни слуша”).


[4] Статията “ЗащодържаватанеможедаползваAuxionize” на Божидар Божанов, например, публикувана на 23 юни 2017 във вестник “Капитал”, обяснява много добре защо обществени поръчки в България не могат да се правят на външни електронни платформи. Оттук става ясно и защо засега не може да има архитектурни конкурси по ЗОП с изцяло електронно предаване на проекти.


[5] Snøhetta са създадени от 8 млади архитекти през 1987 г. и само 2 години по-късно печелят конкурса за новата Александрийска библиотека в Египет. Конкурсът привлича рекордните 1700 участници от цял свят, а сградата е завършена 13 години по-късно, през 2002. През 1999 Snøhetta печелят конкурса за новата Национална опера в Осло (завършена през 2007). Днес те са сигурно най-популярното норвежко архитектурно студио и категорична архитектурна суперзвезда.




Автор:Анета Василева
Източник на информация: Вестник "Култура"
"
      ["post_title"]=>
      string(80) "Архитектурните конкурси - теория и реалност"
      ["post_excerpt"]=>
      string(0) ""
      ["post_status"]=>
      string(7) "publish"
      ["comment_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["ping_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["post_password"]=>
      string(0) ""
      ["post_name"]=>
      string(17) "arch_copmtetition"
      ["to_ping"]=>
      string(0) ""
      ["pinged"]=>
      string(0) ""
      ["post_modified"]=>
      string(19) "2017-12-17 11:59:20"
      ["post_modified_gmt"]=>
      string(19) "2017-12-17 11:59:20"
      ["post_content_filtered"]=>
      string(0) ""
      ["post_parent"]=>
      int(0)
      ["guid"]=>
      string(24) "https://kab.bg/?p=25666/"
      ["menu_order"]=>
      int(0)
      ["post_type"]=>
      string(4) "post"
      ["post_mime_type"]=>
      string(0) ""
      ["comment_count"]=>
      string(1) "0"
      ["filter"]=>
      string(3) "raw"
    }
    [1]=>
    object(WP_Post)#27312 (24) {
      ["ID"]=>
      int(25639)
      ["post_author"]=>
      string(4) "5693"
      ["post_date"]=>
      string(19) "2017-12-11 15:27:34"
      ["post_date_gmt"]=>
      string(19) "2017-12-11 15:27:34"
      ["post_content"]=>
      string(1303) "
ВНИМАНИЕ: Поради големият интерес към лекцията, залата се променя от 315 в 230 зала, ет. 2
Уважаеми колеги,
На 16 декември, от 9.30 до17.30, в сградата на УАСГ – София, зала 230, ще се проведе лекция на тема:
„Камъкът и методите за реставрация“ с лектор арх. Франсоа Жано.
Лекцията е от програмата на курса за архитекти по „Опазване на недвижимите културни ценности", провеждан съвместно с Екол де Шайо и с партньорството на УАСГ и КАБ.

С уважение,
арх. Петър Петров
ПИСМО ЗА СЪВМЕСТНО МЕРОПРИЯТИЕ НА 16.12 2017 Г.
"
      ["post_title"]=>
      string(116) "„Камъкът и методите за реставрация“ с лектор арх. Франсоа Жано"
      ["post_excerpt"]=>
      string(0) ""
      ["post_status"]=>
      string(7) "publish"
      ["comment_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["ping_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["post_password"]=>
      string(0) ""
      ["post_name"]=>
      string(178) "%d0%ba%d0%b0%d0%bc%d1%8a%d0%ba%d1%8a%d1%82-%d0%b8-%d0%bc%d0%b5%d1%82%d0%be%d0%b4%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b7%d0%b0-%d1%80%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%b2%d1%80%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%8f"
      ["to_ping"]=>
      string(0) ""
      ["pinged"]=>
      string(0) ""
      ["post_modified"]=>
      string(19) "2017-12-15 13:46:52"
      ["post_modified_gmt"]=>
      string(19) "2017-12-15 13:46:52"
      ["post_content_filtered"]=>
      string(0) ""
      ["post_parent"]=>
      int(0)
      ["guid"]=>
      string(24) "https://kab.bg/?p=25639/"
      ["menu_order"]=>
      int(0)
      ["post_type"]=>
      string(4) "post"
      ["post_mime_type"]=>
      string(0) ""
      ["comment_count"]=>
      string(1) "0"
      ["filter"]=>
      string(3) "raw"
    }
    [2]=>
    object(WP_Post)#27313 (24) {
      ["ID"]=>
      int(25627)
      ["post_author"]=>
      string(4) "5693"
      ["post_date"]=>
      string(19) "2017-12-09 09:27:19"
      ["post_date_gmt"]=>
      string(19) "2017-12-09 09:27:19"
      ["post_content"]=>
      string(6087) "ПОКАНА

Българска стопанска камара, Клийнтех България и „Грийн РеСтарт“ООД 

Ви канят да участвате в полудневен семинар на тема 

„ЕКОЛОГИЧНИ ДЕКЛАРАЦИИ НА ПРОДУКТИТЕ (ЕДП) – СЪЩНОСТ, ПРОЦЕДУРИ, ПОЛЗИ И РАЗХОДИ“,

организиран в рамките на проект Climate-KIC Accelerator България (2017г.) за финансиране на стартиращи компании в сферата на чистите технологии, 

който ще се проведе на 15.12.2017г. (петък), от 10:30 до 14:30 часа, в Заседателната зала на Българска стопанска камара, ул. „Алабин“ 14-16, гр. София.

Висококвалифицирани ескперти ще представят ЕДП като обективен и стандартизиран начин за деклариране на екологичните въздействия на строителните продукти; ще разяснят процедурите по издаване на ЕДП и свързаните с това разходи и ще систематизират ползите от ЕДП при сертификацията на „зелени“ сгради и при изграждането на строително-информационни модели (BIM).

Ще бъдат представени редица конкретни примери (case studies) от българската строителна практика.

Можете да се запознаете с Програмата на семинара с кратко представяне на лекторите.

За участие, моля попълнете заявката (на последната страница от този документ) и я изпратете на адрес ios@bia-bg.com.

За повече информация тел 029320921 – Център Чиста индустрия, БСК

ПРОГРАМА

Семинар „Екологични декларации на продуктите (ЕДП) – същност, процедури, ползи и разходи“

15 декември 2017г., 10.30 ч – 14:30ч

БСК, София 1000, ул. Алабин 16-20

 



10:30 – 10:45
Европейски политики за устойчиво строителство и нормативна уредба

Лектор: инж. Мария Стефанова – секретар на КИИП – РК София-град, член на ТК 101 на БИС 

 


10:45 – 11:15
Оценка на жизнения цикъл (LCA) – инструмент за количествено изразяване, анализ и оптимизация на екологичния отпечатък на продукти и процеси. Илюстрация с конкретни случаи (Case studies).

Лектор: ас. д-р инж. Яна Кънчева, УАСГ, експерт екологичен отпечатък на строителните материали

 


11:15 – 11:45
Екологични декларации на продуктите (ЕДП) – същност, процедури, ползи и разходи. Илюстрация с конкретни случаи (Case studies)

Лектор: доц. д-р инж. Румяна Захариева, кат. „Строителни материали и изолации“, УАСГ, експерт устойчиво строителство


11:45 – 12:00
Кафе пауза


12:00 – 12:30
ЕДП в контекста на системите за сертификация на „зелени“ сгради (LEED, BREEAM, DGNB).

Лектор: арх. Станислава Крумова – Астарджиева, „Архиел“ЕООД, експерт по системи за серфикация на сгради

 


12:30 – 13:00
Ролята на Строително-информационния модел на сградата (BIM) при оценка на нейния екологичен отпечатък

Лектор: доц. д-р арх. Боян Георгиев, кат. „Технология на архитектурата“, УАСГ, експерт по приложение на BIM

 


13:00 – 13:30
Дискусия


13.30 – 14.30
Работен обяд



 

Заявка за участие в семинар 15.12.17


15 декември 2017 г. от 10:30 до 14:30 часа , БСК, залата на I етаж, ул. Алабин 16-20, София

ЕКОЛОГИЧНИ ДЕКЛАРАЦИИ НА ПРОДУКТИТЕ (ЕДП) – СЪЩНОСТ, ПРОЦЕДУРИ,

 

ПОЛЗИ И РАЗХОДИ

изпратете на адрес ios@bia-bg.com"
      ["post_title"]=>
      string(172) "Семинар на тема  „ЕКОЛОГИЧНИ ДЕКЛАРАЦИИ НА ПРОДУКТИТЕ – СЪЩНОСТ, ПРОЦЕДУРИ, ПОЛЗИ И РАЗХОДИ“"
      ["post_excerpt"]=>
      string(0) ""
      ["post_status"]=>
      string(7) "publish"
      ["comment_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["ping_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["post_password"]=>
      string(0) ""
      ["post_name"]=>
      string(190) "%d1%81%d0%b5%d0%bc%d0%b8%d0%bd%d0%b0%d1%80-%d0%bd%d0%b0-%d1%82%d0%b5%d0%bc%d0%b0-%d0%b5%d0%ba%d0%be%d0%bb%d0%be%d0%b3%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%b8-%d0%b4%d0%b5%d0%ba%d0%bb%d0%b0%d1%80%d0%b0%d1%86"
      ["to_ping"]=>
      string(0) ""
      ["pinged"]=>
      string(0) ""
      ["post_modified"]=>
      string(19) "2017-12-11 15:10:18"
      ["post_modified_gmt"]=>
      string(19) "2017-12-11 15:10:18"
      ["post_content_filtered"]=>
      string(0) ""
      ["post_parent"]=>
      int(0)
      ["guid"]=>
      string(24) "https://kab.bg/?p=25627/"
      ["menu_order"]=>
      int(0)
      ["post_type"]=>
      string(4) "post"
      ["post_mime_type"]=>
      string(0) ""
      ["comment_count"]=>
      string(1) "0"
      ["filter"]=>
      string(3) "raw"
    }
    [3]=>
    object(WP_Post)#28765 (24) {
      ["ID"]=>
      int(25624)
      ["post_author"]=>
      string(4) "5693"
      ["post_date"]=>
      string(19) "2017-12-09 09:14:41"
      ["post_date_gmt"]=>
      string(19) "2017-12-09 09:14:41"
      ["post_content"]=>
      string(8574) "STR Vision CPM е 4D & 5D софтуер за планиране и управление на проекти в строителството, ползващ технологията BIM.

Софтуерът ви помага да използвате ефективно BIM 5D и прави управлението на разходите ефективно както никога до сега.

Осигурете конкурентноспособността си чрез съвременно софтуерно решение "всичко в едно" за планиране и изпълнение на строителството.

Посетете безплатния уебинар!

Дата: Сряда, 13.12.2017г. от 11:00 до 12:00 ч. 

 Линк за Регистрация:

https://register.gotowebinar.com/register/432546062541625345 [2]

Уебинарът е на английски език.

Лектор: арх. Франческа Горни

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА СОФТУЕРЪТ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА СТРОИТЕЛНИ ПРОЕКТИ STR VISION CPM

Независимо дали сте строителна, архитектурна или инженерна фирма, вие всички сте участници в разработването на проекти, които изискват оценка на разходите, планиране и контрол на проектите.

STR-VISION-CPM е усъвършенстван гъвкав софтуерен инструмент за професионалисти в сградната и инфраструктурна индустрия, изпълнители на СМР и публични администрации, предназначен ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РАЗЧЕТИТЕ, БЕЗОПАСНОСТТА, ОТЧИТАНЕТО НА ИЗВЪРШЕНИТЕ СТРОИТЕЛНИ РАБОТИ И ПЛАНИРАНЕ/МОНИТОРИНГ както на малки,
така и на големи строителни проекти.

В днешно време нашата работа повече от всякога зависи от споделената информация по време на всички фази на проекта. На всички етапи - проектиране, оценки, график за изпълнение и поддръжка, са необходими надеждни данни за осигуряване на качествено и ефективно управление.

STR Vision CPM ви позволява да контролирате всички дейности по време на двете фази - планиране и изпълнение на проекта и да споделяте информация с хората, участващи в проекта.

В STR-VISION-CPM данните се въвеждат в полета, подобни на електронна таблица: така че можете да работите по обичайния начин чрез типични потребителски полета и филтри. Благодарение на своята модулна архитектура, STR-VISION-CPM ви позволява да персонализирате софтуера въз основа на вашите нужди, сякаш е направен по поръчка специално за вас.

STR-VISION-CPM СЕ ИЗПОЛЗВА НЕ САМО ЗА

- КАЛКУЛАЦИИ И ОТЧИТАНЕ НА ИЗВЪРШЕНИТЕ
РАБОТИ,

НО И ЗА:

- УПРАВЛЕНИЕ НА ЦЕНОРАЗПИСИ,

- ИЗГОТВЯНЕ НА ЦЕНОВИ АНАЛИЗИ И ОБОСНОВКИ,

- ПЛАНИРАНЕ НА РАБОТИТЕ ЧРЕЗ ГРАФИКИ НА GANTT,

- РАЗРАБОТВАНЕ НА ПЛАНОВЕ ЗА ТЕХНИЧЕСКО ОБСЛУЖВАНЕ И РЕМОНТ,

- ИЗГОТВЯНЕ НА ПЛАНОВЕ ЗА БЕЗОПАСНОСТ И СПЕЦИАЛНИ ТРЪЖНИ СПЕЦИФИКАЦИИ,

- ПОДДЪРЖАНЕ НА ЕЖЕДНЕВНИ ЖУРНАЛИ ЗА  ИЗВЪРШВАНИТЕ РАБОТИ

- ИЗВЛИЧАНЕ НА ДАННИ ПОД ФОРМАТА НА ОТЧЕТИ ПОСРЕДСТВОМ ИНТЕГРИРАНИЯ МОДУЛ ЗА АНАЛИЗ НА БИЗНЕС ДАННИ.

СОФТУЕРЪТ ИМА И СПЕЦИАЛНИ ФУНКЦИИ, ПОДХОДЯЩИ ЗА СТРОИТЕЛНИ И МОНТАЖНИ ФИРМИ.

Днес STR-VISION-CPM е основен инструмент за планиране и изпълнение на проекти, свързани с BIM (Строително-информационно моделиране) работни процеси. Благодарение на стандарта Industry Foundation Classes (IFC) за обмен на данни в строителството и управлението на сградния фонд, чрез модула за извличане на количествени сметки (Quantity Take Off), можете да работите съвместно с проектантски и инженерингов софтуер (
AUTODESK REVIT, GRAPHISOFT ARCHICAD, NEMETSCHEK ALLPLAN, TEKLASTRUCTURE И ДР.)  и да създавате интегриран 3D проектен модел, допълнен с информация за време (4D) и цена (5D).

STR-VISION-CPM идеално се интегрира с Microsoft Project и Oracle Primavera, като по този начин става инструмент, способен да работи лесно в областите на управление на проекти.

STR-VISION-CPM е интегриран с международни ERP системи като: SAP, Microsoft, Dynamics и много други.

Допълнителна особеност на STR-VISION-CPM е гъвкавостта на инсталацията, от индивидуалната инсталация на клиент до сървър на локална мрежа, която ви позволява да използвате съвременни методи на достъп, посредством потребителски профили в проекти и/или части от тях.

STR-VISION-CPM се предлага и като облачна услуга, което означава, че няма нужда от инсталиране, актуализиране и поддръжка: софтуерът може да се използва навсякъде по всяко време чрез мобилно устройство (таблет).

ПОДРОБНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА STR VISION CPM ще намерите на официалната страница http://www.strvision.com/ .

От екипа на Каниско Технолоджи!

Каниско Технолоджи - Дистрибутор за България 

гр. София 1309, ул. Перник № 97, Тел.: 02/9887880 ;
02/9831410"
      ["post_title"]=>
      string(173) "БЕЗПЛАТЕН УЕБИНАР ЗА ЧЛЕНОВЕТЕ НА КАБ НА ТЕМА"КОНТРОЛ НА РАЗХОДИТЕ В СТРОИТЕЛСТВОТО С STR VISION CPM""
      ["post_excerpt"]=>
      string(0) ""
      ["post_status"]=>
      string(7) "publish"
      ["comment_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["ping_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["post_password"]=>
      string(0) ""
      ["post_name"]=>
      string(14) "str-vision-cpm"
      ["to_ping"]=>
      string(0) ""
      ["pinged"]=>
      string(0) ""
      ["post_modified"]=>
      string(19) "2017-12-09 09:15:04"
      ["post_modified_gmt"]=>
      string(19) "2017-12-09 09:15:04"
      ["post_content_filtered"]=>
      string(0) ""
      ["post_parent"]=>
      int(0)
      ["guid"]=>
      string(24) "https://kab.bg/?p=25624/"
      ["menu_order"]=>
      int(0)
      ["post_type"]=>
      string(4) "post"
      ["post_mime_type"]=>
      string(0) ""
      ["comment_count"]=>
      string(1) "0"
      ["filter"]=>
      string(3) "raw"
    }
    [4]=>
    object(WP_Post)#27539 (24) {
      ["ID"]=>
      int(25603)
      ["post_author"]=>
      string(4) "5693"
      ["post_date"]=>
      string(19) "2017-12-06 17:16:38"
      ["post_date_gmt"]=>
      string(19) "2017-12-06 17:16:38"
      ["post_content"]=>
      string(2158) "Уважаеми колеги,

Напомняме Ви, че е стартирана кампанията по събирането на членския внос и вноската за проектантска правоспособност за 2018 година. Размерът на вноските е както следва:

 	
За членство и  Пълна Проектантска Правоспособност - 84лв +156лв - Общо 240лв.
 	
За членство и  Ограничена Проектантска Правоспособност- 84лв +96лв - Общо 180лв.
 	
Само за членство в КАБ - 84лв

Размерите на вноските са съгласно решение на XV Общо събрание, проведено на 7-8. Април в гр. Хисаря.

Плащането можете да направите по банковата сметка на Вашата Регионална колегия. Готови Бланки можете да откриете на сайта на КАБ: ВНОСНИ БЕЛЕЖКИ

основание за превод: "Членски внос за 2018 на ХХХХ (Вашият членски номер в КАБ), име и фамилия".

Крайният срок за плащане е 20 Декември 2017г. включително!


След тази дата се дължи такса за възстановяване в размер на 50лв., 18лв. за разглеждане на документи,  и е необходимо да попълните заявление за възстановяване.

 

С Уважение:

арх. Мартин Христов

Зам.Председател на КАБ"
      ["post_title"]=>
      string(91) "Краен срок за плащане на членски внос за 2018г. в КАБ"
      ["post_excerpt"]=>
      string(0) ""
      ["post_status"]=>
      string(7) "publish"
      ["comment_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["ping_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["post_password"]=>
      string(0) ""
      ["post_name"]=>
      string(15) "kraen-srok_2017"
      ["to_ping"]=>
      string(0) ""
      ["pinged"]=>
      string(0) ""
      ["post_modified"]=>
      string(19) "2017-12-07 09:30:05"
      ["post_modified_gmt"]=>
      string(19) "2017-12-07 09:30:05"
      ["post_content_filtered"]=>
      string(0) ""
      ["post_parent"]=>
      int(0)
      ["guid"]=>
      string(24) "https://kab.bg/?p=25603/"
      ["menu_order"]=>
      int(0)
      ["post_type"]=>
      string(4) "post"
      ["post_mime_type"]=>
      string(0) ""
      ["comment_count"]=>
      string(1) "0"
      ["filter"]=>
      string(3) "raw"
    }
    [5]=>
    object(WP_Post)#27538 (24) {
      ["ID"]=>
      int(25517)
      ["post_author"]=>
      string(4) "5693"
      ["post_date"]=>
      string(19) "2017-12-04 20:36:05"
      ["post_date_gmt"]=>
      string(19) "2017-12-04 20:36:05"
      ["post_content"]=>
      string(8113) "През 2017 г. образователната програма „В света на старопланинската архитектура” се организира за втори път в Етнографски музей на открито „Етър” в сътрудничество със сдружение “Мещра – традиционни знания и занаяти” и  Камара на Архитектите в България.

Проведоха се две събития, от които първото бе на 23 юли – еднодневна работилница за подготовка на кирпичени тухли. Събитието бе безплатно и се проведе в УАСГ в Студио “Прожектиране”, гр. София. По време на целия ден участниците имаха възможност да се включат в направата на смес от глина, слама и тяхното формоване в кирпичени тухли. Това се случи под експертното напътствие на арх. Николай Маринов, който запозна всички, още в началото на събитието, с тънкости в работата с естествени материали.

Работилницата в гр. София породи голям интерес и част от участниците се записаха и за предстоящата платена тридневна образователна програма „В света на старопланинската архитектура“, която се проведе в дните 18-20 август, в ЕМО „Етър“, гр. Габрово. Програмата по време на първия ден бе аналогична на еднодневния семинар “В света на старопланинската архитектура”, проведен в ЕМО „Етър“ през август 2016.

Проведоха се две лекции – първата, водена от арх. Иван Колев бе на тема “Българска възрожденска архитектура I част – градоустройство и жилищна архитектура”. В лекцията се разгледаха контекстът, в който се развива българската възрожденска архитектура, нейните основни типове и специфичните характерстики в различните региони. Проследи се връзката на архитектура и функция, както и еволюцията в средата на обитаване в периода 17-ти до 19-ти век. Особено внимание се обърна върху ценностните характеристики на обектите от периода, които днес все по-трудно успяваме да съхраним. Във втората лекция на тема “Българска възрожденска архитектура II част – църковна архитектура”, водена от арх. Ленко Григоров се предложи иновативен поглед върху добре познатите ни възрожденски примери. Изложението следва типологична логика, базирана на цялостното развитие на старохристиянската, византийска и българска църковна архитектура. То цели по-задълбочено, но и по-достъпно разбиране и оценяване на отделните църковни сгради, както в рамките на българската, така и на балканската история.

Арх. Камелия Владимирова представи триизмерен модел на българска традиционна къща. Чрез него участниците в програмата успяха да се запознаят както с общия облик на една възрожденска жилищна сграда, така и със специфичните детайли, характерни за периода на българското Възраждане. Денят завърши с беседа и разходка с екскурзовод в Етнографски музей на открито „Етър“, водена от Дамян Христов.

По време на втория ден (19 август) се представи лекция на тема “Опазване на културното наследство”, водена от арх. Иван Колев. Обърна се внимание върху съвременната идея за „наследство“ и неговият спектър от значения. Лекцията има за цел да даде основни знания относно смисъла и целта на опазване на наследството. Разгледаха се етапи в развитието на идеята за опазване на архитектурното наследство, както и съвременните тенденции в световната практика. Направи се паралел между световния и национален опит и характерните проблеми в българската система по опазване. Интересна беше лекцията и за “Ролята на Унгарския музей на открито в опазването и предаването на знанията в традиционната архитектура и традиционните архитектурни техники” – представена от госта Arpad Roman от Унгарския музей на открито Szentendrei Skanzen – www.skanzen.hu/en

Следобед участниците имаха възможност да се включат в практическата част от образователната програма – работилница за изработване на плетове от леска и характерни за възрожденската архитектура стенни пълнежи от леска и глина, водени от майсторите Стефан Парисов и Огнян Тасев.

В неделя (20 август) се представи дейността на Сдружение „Мещра – традиционни знания и занаяти” от  арх. Ирина Аргирова и арх. Дарина Христова. Така участниците придобиха представа за всички инициативи на сдружението и места на действие.

След това денят продължи с работилница за характерни стенни пълнежи. Майсторите Стефан Парисов и Огнян Тасев успяха да заинтригуват малки и големи участници и с много настроение се довършиха демонстрационните пана, които могат и сега да се видят от всички посетители на ЕМО “Етър”.

ГАЛЕРИЯ 2017

За повече информация: http://staraplanina.meshtrango.com/2017/"
      ["post_title"]=>
      string(104) "„В света на старопланинската архитектура“ в ЕМО Етър 2017"
      ["post_excerpt"]=>
      string(0) ""
      ["post_status"]=>
      string(7) "publish"
      ["comment_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["ping_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["post_password"]=>
      string(0) ""
      ["post_name"]=>
      string(13) "emo-etar-2017"
      ["to_ping"]=>
      string(0) ""
      ["pinged"]=>
      string(0) ""
      ["post_modified"]=>
      string(19) "2017-12-04 20:42:13"
      ["post_modified_gmt"]=>
      string(19) "2017-12-04 20:42:13"
      ["post_content_filtered"]=>
      string(0) ""
      ["post_parent"]=>
      int(0)
      ["guid"]=>
      string(24) "https://kab.bg/?p=25517/"
      ["menu_order"]=>
      int(0)
      ["post_type"]=>
      string(4) "post"
      ["post_mime_type"]=>
      string(0) ""
      ["comment_count"]=>
      string(1) "0"
      ["filter"]=>
      string(3) "raw"
    }
    [6]=>
    object(WP_Post)#27537 (24) {
      ["ID"]=>
      int(25429)
      ["post_author"]=>
      string(4) "5693"
      ["post_date"]=>
      string(19) "2017-12-03 20:08:42"
      ["post_date_gmt"]=>
      string(19) "2017-12-03 20:08:42"
      ["post_content"]=>
      string(4011) "Приключи XVI-то Общо събрание на Камара на архитектите в България, което се проведе в Габрово на 1 и 2 декември. То премина при голям интерес и активност на делегатите, в конструктивен колегиален тон.

По повод 80 годишния юбилей на КАБ бяха удостоени с почетно членство в Камарата четирима архитекти, изтъкнати със своите заслуги и отдаденост - арх.Янка Сачкова член на РК София Област, която тази година отбелязва и личен юбилей, арх. Георги Андреев член на РК София град и две посмъртни признания към арх.Георги Минчев от РК Варна, който ни напусна тази година и арх.Стоян Стоянов от РК Кюстендил.

С категорично мнозинство беше приета беше най-важната точка от дневния ред - принципна концепция за ново законодателство на мястото на ЗУТ като беше даден срок тя да бъде изпратена във вид на видео презентация до всички членове, разгледана и обсъдена по всички регионални колегии, за да бъде финализирана. 

Изключително важно беше, че бе приет бюджет 2018 с целеви план-програми по дейности преди започването на годината, за да се работи по същество от първия й ден. 

Приета беше също промяна в устава, която прави гласуванията на УС по предложени от КДП наказания явни. Това ще направи тези решения по-отговорни и устойчиви. 

За съжаление беше отхвърлено предложението за намаляване на броя на делегатите на ОС , което щеше да доведе до по-лесна организация и икономия на средства, като недостатъчно аргументирано. 

Новост за събранието беше използването на електронна система за гласуване, която улесни работата изключително много и позволи обсъждането на голям брой предложения в рамките на времето. 


Линк с пълен видео запис ще бъде изпратен до всички членове през новата мейл система на сайта на КАБ. 


"От името на Управителния съвет и от свое име благодаря на всички присъствали делегати за отделеното време и вложената енергия да бъдете активни членове на нашата камара! Заедно можем много повече, отколкото по отделно."


Арх. Б. Игнатов
Председател на УС на КАБ

[gallery link="file" size="full" ids="25430,25431,25432,25433,25434,25435,25436,25437"]

 "
      ["post_title"]=>
      string(76) "Успешно премина XVI-то Общо събрание на КАБ"
      ["post_excerpt"]=>
      string(0) ""
      ["post_status"]=>
      string(7) "publish"
      ["comment_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["ping_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["post_password"]=>
      string(0) ""
      ["post_name"]=>
      string(10) "xvi-os-kab"
      ["to_ping"]=>
      string(0) ""
      ["pinged"]=>
      string(0) ""
      ["post_modified"]=>
      string(19) "2017-12-04 09:21:43"
      ["post_modified_gmt"]=>
      string(19) "2017-12-04 09:21:43"
      ["post_content_filtered"]=>
      string(0) ""
      ["post_parent"]=>
      int(0)
      ["guid"]=>
      string(24) "https://kab.bg/?p=25429/"
      ["menu_order"]=>
      int(0)
      ["post_type"]=>
      string(4) "post"
      ["post_mime_type"]=>
      string(0) ""
      ["comment_count"]=>
      string(1) "0"
      ["filter"]=>
      string(3) "raw"
    }
    [7]=>
    object(WP_Post)#27536 (24) {
      ["ID"]=>
      int(25189)
      ["post_author"]=>
      string(4) "5693"
      ["post_date"]=>
      string(19) "2017-11-29 15:55:22"
      ["post_date_gmt"]=>
      string(19) "2017-11-29 15:55:22"
      ["post_content"]=>
      string(4970) "На 12 декември (вторник) 2017г. от 16:30 в централното фоайе на новата сграда на УАСГ (пред входа на Аула “Максима”) ще се проведе семинар, представящ резултати от научно-изследователски проект, финансиран от Фонд “Научни изследвания” на тема “Културна идентичност и енергийна ефективност при ревитализацията на междублоковите пространства на панелните комплекси в София”.

Актуалността на изследваната проблематика се потвърждава от зачестилите граждански протести срещу застрояването на различни обекти в панелните комплекси на София – демонстриращи изострена чувствителност към нарушаването на принципа за информирано участие във вземането на решения.

Участието на членовете на общността в целия процес на урбанистично планиране, започвайки от вземането на решения и стигайки до реализирането на дадена стратегия, е ключово условие за изграждането на социално и пространствено устойчива, хармонична и жизнена градска среда, както и за консолидирането на самата общност. За ревитализиране на междублоковите пространства в София следва процесът на натрупване на неравенства да бъде обърнат в процес на акумулиране на предимства – екологични, социални, икономически и културни.

На семинара ще бъдат представени резултати от предварителни проучвания на над 1 000 междублокови пространства, както и конкретни предложения за три обекта (в „Дружба-2“, „Левски-В“ и „Обеля-1“) чрез прилагане на нов подход, генериращ мултиплициращ ефект от иновационното преструктуриране, разширяване, обновяване и усъвършенстване на общоградския организъм. Приложението на подхода се осъществява посредством иновативна отворена система от модулни елементи, която е енергийно независима, правно обусловена и икономически рентабилна, гъвкава е и дава възможност за избор на различни комбинации, тясно свързани с потребностите и със субкултурата, с идентификацията на общностите и с културната им идентичност…

Изложбата ще продължи до 15 декември (петък) в централното фоайе на УАСГ.

Мероприятията са насочени както към експерти от областите урбанизъм, архитектура, култура, социология, наука и образование, така и към всички заинтересовани страни в процеса на съживяване на междублоковите пространства – обитатели на панелни комплекси, общинска и държавна администрация, предприемачи, представители на бизнеса и неправителствени организации и сдружения, студенти и докторанти.

Колективът, работил повече от две години по проекта, разчита на широк интерес по темата и последваща “обратна връзка”.

Повече информация за проекта може да получите от http://blockareas.bg, а плакат за мероприятието може да свалите от ТУК."
      ["post_title"]=>
      string(135) "Семинар и изложба за съживяването на междублоковите пространства в София"
      ["post_excerpt"]=>
      string(0) ""
      ["post_status"]=>
      string(7) "publish"
      ["comment_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["ping_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["post_password"]=>
      string(0) ""
      ["post_name"]=>
      string(17) "seminar-i-izlojba"
      ["to_ping"]=>
      string(0) ""
      ["pinged"]=>
      string(0) ""
      ["post_modified"]=>
      string(19) "2017-11-29 15:55:48"
      ["post_modified_gmt"]=>
      string(19) "2017-11-29 15:55:48"
      ["post_content_filtered"]=>
      string(0) ""
      ["post_parent"]=>
      int(0)
      ["guid"]=>
      string(24) "https://kab.bg/?p=25189/"
      ["menu_order"]=>
      int(0)
      ["post_type"]=>
      string(4) "post"
      ["post_mime_type"]=>
      string(0) ""
      ["comment_count"]=>
      string(1) "0"
      ["filter"]=>
      string(3) "raw"
    }
    [8]=>
    object(WP_Post)#27535 (24) {
      ["ID"]=>
      int(24670)
      ["post_author"]=>
      string(4) "5693"
      ["post_date"]=>
      string(19) "2017-11-24 11:52:50"
      ["post_date_gmt"]=>
      string(19) "2017-11-24 11:52:50"
      ["post_content"]=>
      string(10823) "Уважаеми колеги,

Ръководството на КАБ има удоволствието да сподели с Вас една добра и полезна новина. За улесняването на ежедневната работа на всеки член на КАБ, успяхме да договорим общо преференциално ползване на специализираната платена информационна система „СИЕЛА СТРОИТЕЛ”. Тя дава пълна, актуализирана информация за нормативи и документи, касаещи регламентацията в проектирането, строителството и устройството на територията. Тези специфични професионални документи са трудно откриваеми или недостъпни по интернет.
Ползването на „СИЕЛА СТРОИТЕЛ” вече е възможно през новият сайт kab.bg. Услугата, която при самостоятелно абониране би струвала 354 лв. за единичен лиценз е АБСОЛЮТНО БЕЗПЛАТНА ЗА ЧЛЕНОВЕТЕ на КАБ!
За да се възползвате от тази полезна придобивка трябва да влезете в личния Ви профил в сайта на КАБ. Всеки член на КАБ вече има създаден профил. В случай, че не знаете своята  парола, натиснете полете "Забравена парола" и на имейла, който сте подали в КАБ, ще бъде изпратена нова парола. Ако не го видите, проверете и в СПАМа на Вашата поща. За потребителско име използвайте номера Ви в КАБ. При други проблеми можете да се обърнете към главния администратор на сайта или регионалната колегия, в която членувате.
Кратко видео с инструкции за работа със „СИЕЛА СТРОИТЕЛ“: https://www.ciela.net/products/product/36/no/ciela-stroitel
Каква информация предлага „СИЕЛА СТРОИТЕЛ“:
ОБЩА НОРМАТИВНА УРЕДБА
• Българската нормативна уредба (кодекси, закони, наредби, правилници, методики, тарифи, инструкции) актуализирана след всеки брой на Държавен вестник
• Обществени консултации и проекти на нормативни актове
• Преводни документи на английски език
• Богат архив с отменени актове
НОРМАТИВНА УРЕДБА ПО УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА
• актовете на държавните ведомства
• актове на местните общински съвети, свързани с устройство на територията, кадастър, регулация на строителството, данъци и такси и др.;
НОРМИ И ПРАВИЛА ЗА ПРОЕКТИРАНЕ
• богат набор от норми и правила за проектиране, правила за извършване и приемане на строително-монтажни работи + Архив
• РАЗХОДНИ НОРМИ - УСН и ТНС
• Еврокодове
КЛАСИФИКАТОР ПО ТЕМИ
99 % от актуалната нормативна уредба, отнасяща се до строителния процес, систематизирана тематично:
• собственост и концесии
• геодезия, картография и кадастър
• устройство на територията
• строителен процес. правоспособност в проектирането и строителството
• строителни конструкции
• производствени сгради и съоръжения
• жилищни и общественообслужващи сгради
• санитарно-хигиенни и здравни изисквания
• здравословни и безопасни условия на труд
• безопасна експлоатация и технически надзор
• пожарна и взривна безопасност
• околна среда и отпадъци
• технически изисквания към продуктите, свързани със строителството и оценяване съответствието на продуктите със съществените изисквания към тях
• защита от шум. изолации в строителството.
• енергийна ефективност
• топло-, електро- и газоснабдяване
• електронни съобщителни мрежи и съоръжения
• транспортна инфраструктура
• геозащита
• водни ресурси, обекти, системи и съоръжения.
• регионално развитие
• строително-инвестиционен процес
КЛАСИФИКАТОРЪТ ПО КОМПЕТЕНТЕН ОРГАН
помага на потребителя да се ориентира в многобройните документи, които издават:
• Министерството на инвестиционното проектиране (МИП)
• Министерството на регионалното развитие (МРРБ)
• Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК)
• Министерство на околната среда и водите (МОСВ)
• Агенцията по кадастъра
• Браншовите организации - КИИП, КСБ
ВЕДОМСТВЕНА ПРАКТИКА
събрана по години от 2000 г. до днес
• писма на МРРБ
• писма на ДНСК
ПРОЦЕДУРИ, БЛАНКИ, ПРИМЕРНИ ДОГОВОРИ В СТРОИТЕЛСТВОТО
Разработени процедури в областта на архитектурата и градоустройството
• всички необходими примерни образци, формуляри и документи, с възможност за попълване на необходимите данни, съхраняване, редактиране и използване според конкретните нужди на потребителите
• Примерни договори, в областта на строителството
• ФИДИК
• примерни длъжностни характеристики в строителството
КОМЕНТАРИ, СТАТИИ И АНАЛИЗИ
• поредица от авторски статии, отнасящи се до Еврокодовете и съответствието им с действащите досега норми у нас;
• статии на проектанти и строителни инженери относно други текущи изменения в нормативната база;
• статии на юристи – устройство на територията, договорни отношения, актове, разрешителни и т.н.
ЕВРОСТРОИТЕЛ
Директиви и Регламенти в областта на строителството, техническите изисквания към строителните продукти, енергийната ефективност на сградния фонд, безопасните и здравословни условия на труд, отпадъците, обществените поръчки, шумовите изисквания и други;
СПРАВОЧНА ИНФОРМАЦИЯ
• актуални регистри;
• актуален списък на стандартите, използвани в строителната практика;
• списък на унифицираните наименования на административните услуги (СУНАУ), който включва всички административни услуги, извършвани от централните ведомства, областната и общинската администрации и тяхното нормативно основание;
• интегрирани планове за градско възстановяване и развитие;
• полезни връзки: голям брой сайтове на държавни институции, професионални и работодателски организации, образователни и изследователски институции, европейски и международни организации, фондове и оперативни програми, асоциации на общини, областни представителства на Камарата на строителите и други много други;
• Списък на действащата нормативна уредба
ТЕКУЩА АКТУАЛИЗАЦИЯ
списък с всички актове, актуализирани през изминалия месец + нови документи, вкарани в базата на Строителя"
      ["post_title"]=>
      string(258) "ЧЛЕНОВЕТЕ НА КАБ ВЕЧЕ МОГАТ ДА ПОЛЗВАТ БЕЗПЛАТНО СИСТЕМАТА „СИЕЛА СТРОИТЕЛ“ С ПЪЛЕН ДОСТЪП ДО АКТУАЛНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА НОРМАТИВИ И ДОКУМЕНТИ"
      ["post_excerpt"]=>
      string(0) ""
      ["post_status"]=>
      string(7) "publish"
      ["comment_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["ping_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["post_password"]=>
      string(0) ""
      ["post_name"]=>
      string(10) "ciela_info"
      ["to_ping"]=>
      string(0) ""
      ["pinged"]=>
      string(0) ""
      ["post_modified"]=>
      string(19) "2017-11-26 12:03:55"
      ["post_modified_gmt"]=>
      string(19) "2017-11-26 12:03:55"
      ["post_content_filtered"]=>
      string(0) ""
      ["post_parent"]=>
      int(0)
      ["guid"]=>
      string(24) "https://kab.bg/?p=24670/"
      ["menu_order"]=>
      int(0)
      ["post_type"]=>
      string(4) "post"
      ["post_mime_type"]=>
      string(0) ""
      ["comment_count"]=>
      string(1) "0"
      ["filter"]=>
      string(3) "raw"
    }
    [9]=>
    object(WP_Post)#28687 (24) {
      ["ID"]=>
      int(24256)
      ["post_author"]=>
      string(4) "5693"
      ["post_date"]=>
      string(19) "2017-11-22 11:37:04"
      ["post_date_gmt"]=>
      string(19) "2017-11-22 11:37:04"
      ["post_content"]=>
      string(10008) "Четвъртото издание на архитектурния конкурс Животворна светлина 2017,  на тема “Съчетаване на българската архитектура с модерните тенденции”,  приключи с гала вечер за официално връчване на наградите. Конкурсът е изцяло само за архитектурни проекти, в които има вложени покривни прозорци, без значение дали са завършени, или не - може да бъдат реализирани, в процес на реализация или на идейно ниво. Целта на конкурса е да провокира и развие възможностите за усвояване и подобряване на комфорта в подпокривните помещения, както и осветяване през покрива и различен дизайн на пространствата в стандартните помещения.

В конкурса тази година участваха 42 проекта, разделени в две категории – Фамилни къщи и Жилищни и обществени сгради. Проектите бяха изключително разнообразни и интересни и надминаха миналогодишните издания на конкурса, както и очакванията на организаторите ВЕЛУКС България.

[gallery link="file" size="full" ids="24469,24470,24471,24472,24473,24474,24475,24476,24477,24478,24479,24480,24481,24482,24483,24484,24485,24486,24487,24488,24489,24490,24491,24492,24493,24494,24495,24496,24497,24498,24499,24500,24501,24502,24503,24504,24505,24506,24507,24508,24509"]

В категория “Фамилни къщи” участваха над 20 проекта, като решенията са често класически за българската култура и традиции, но в редица от тези бъдещи и вече настоящи домове, изпъкват модернистични и новаторски идеи. В сложността на тази констелация, архитектите избраха повече светлина и свеж въздух през покрива, за да материализират визията си за по-добра среда на обитаване.

В категория „Жилищни и обществени сгради“ тази година са представени с нови за българската строителна действителност приложения на VELUX продукти – изцяло във фасада или в комбинация с вертикални прозорци. Смелостта, която е показана с тези решения е знак за доверието, което съществува в съвместната дейност.

При обществените, не-жилищни сгради, тази година разработките се отличават с мащаб и нестандартно формообразуване. Темите са впечатляващи: летище, регионален научен център, библиотека, религиозен храм, университет, младежки културен център, изложбена галерия и не на последно място – бирария със собствено производство.

Екипът от журито, който оценява проектите тази година се състои от: Асистент Доктор Архитект Ангел Мазников – преподавател в Архитектурен Факултет, Катедра Технология на архитектурата. Освен това той е и основател на дружество за проектиране и технически консултации Аринтех; Архитект Ангел Захариев, един от основателите на архитектурно бюро А и А Архитекти и ГРУПА ГРАД, група от млади български архитекти загрижени за развитието на българската архитектура  и градска среда; Главен Асистент Доктор Архитект Гергана Стефанова, преподавател в Нов Български Университет; Архитект Николай Николов и Инженер Стефан Петров основатели на ЕДО Дизайн Студио, победители в миналогодишното издание на конкурса „Животворна светлина“; Архитект Хенрик  Норландерн Смит, дипломиран архитект от ВЕЛУК Груп, възпитаник на  Архитектурна Школа в Орхус, Дания.

 

Критерии, по които журито оцени проектите са: 

 	
Ефективно разпределение на дневната светлина в сградата и помещенията
 	
Гледка към околността и свързване на заобикалящата среда със сградата
 	
Ефективно използване на пространството под покривните елементи в обема и интериора на сградата
 	
Дизайн и естетическо въздействие
 	
Визуализация и презентация

 

За всеки критерий могат да се получат от 1 до 10 точки. Общият сбор ще сформира крайната оценка. Максималният брой точки е 50.

В категория Фамилни къщи два проекта събраха равен брой точки, затова има два печеливши проекта: Реставрация в Каварна, Арх. Борислав Игнатов

 

https://www.jivotvorna-svetlina.velux.bg/bg/obiava/konkurs-2017/kategoriya-familni-kyshti-2017/restavraciya-kavarna/

и Планинска къща, Арх. Добромир Тренчев

 

https://www.jivotvorna-svetlina.velux.bg/bg/obiava/konkurs-2017/kategoriya-familni-kyshti-2017/planinska-kyshta/

В категория Жилищни и обществени сгради, първо място се отреди на Арх. Пламен Братков с проект Верде Бояна

 

https://www.jivotvorna-svetlina.velux.bg/bg/obiava/konkurs-2017/kategoriya-jilishtni-obshtestveni-sgradi-2017/verde-boyana/

Проектът, събрал най-много точки от журито, спечелил голямата награда в конкурса „Животворна светлина“ е в категория жилищни и обществени сгради - Регионален научен център на Националната Астрономическа Обсерватория Рожен, Арх. Божидар Хинков, Арх. Анета Славова, Арх. Мартин Кръстев

Вижте всички участващи проекти тук: https://www.jivotvorna-svetlina.velux.bg/bg/firms/konkurs-2017/

Официалното връчване на наградите се проведе на 10 Ноември, в х-л Балкан, в присъствието на членовете на журито и архитекти от цялата страна. Гала вечерта се проведе съвместно с Камарата на Архитектите в България и Университета по Архитектура, Строителство и Геодезия, които отбелязаха своите юбилеи – 80 години от създаването на КАБ и 75 години УАСГ. Повече от 100 архитекта и преподавателя отпразнуваха съвместно награждаването в конкурса „:Животворна светлина“,  а организаторите от ВЕЛУКС България, бяха подготвили и допълнителна изненада, която обявиха – от следващата година конкурсът ще се проведе в международен формат и ще излезе извън границите на страната ни.

[gallery size="full" link="file" ids="24392,24393,24394,24395,24396,24397,24398,24399,24400,24401,24402,24403,24404,24405,24406,24407,24408,24409,24410,24411"]

 

 

 

 "
      ["post_title"]=>
      string(246) "Четвъртото издание на конкурса „Животворна светлина“ 2017 приключи с гала вечер за връчване на наградите  в х-л Балкан на 10 Ноември 2017г."
      ["post_excerpt"]=>
      string(0) ""
      ["post_status"]=>
      string(7) "publish"
      ["comment_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["ping_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["post_password"]=>
      string(0) ""
      ["post_name"]=>
      string(10) "velux_2017"
      ["to_ping"]=>
      string(0) ""
      ["pinged"]=>
      string(0) ""
      ["post_modified"]=>
      string(19) "2017-11-23 07:22:20"
      ["post_modified_gmt"]=>
      string(19) "2017-11-23 07:22:20"
      ["post_content_filtered"]=>
      string(0) ""
      ["post_parent"]=>
      int(0)
      ["guid"]=>
      string(24) "https://kab.bg/?p=24256/"
      ["menu_order"]=>
      int(0)
      ["post_type"]=>
      string(4) "post"
      ["post_mime_type"]=>
      string(0) ""
      ["comment_count"]=>
      string(1) "0"
      ["filter"]=>
      string(3) "raw"
    }
  }
  ["post_count"]=>
  int(10)
  ["current_post"]=>
  int(-1)
  ["in_the_loop"]=>
  bool(false)
  ["post"]=>
  object(WP_Post)#27368 (24) {
    ["ID"]=>
    int(25666)
    ["post_author"]=>
    string(4) "5693"
    ["post_date"]=>
    string(19) "2017-12-13 11:58:25"
    ["post_date_gmt"]=>
    string(19) "2017-12-13 11:58:25"
    ["post_content"]=>
    string(32898) "
Как стои България на фона на европейската конкурсна култура. Записки от една конференция

Сили Янсен е висока руса жена на средна възраст със силен и отсечен глас: Архитектурата постоянно има нужда от оригинални решения за трудни проблеми. А ние хабим умствения капацитет на архитектите, като не правим достатъчно много и разнообразни конкурси. Действието се развива в края на септември в Амстердам, по време на международната конференция “Competition Culture in Europe”. Сили Янсен е директор на холандската организация “Architectuur Lokaal”, която от 1993 година работи за подобряване на конкурсните практики отначало в страната си, а после в целия Европейски съюз, и е съорганизатор на въпросната конференция.
Конференцията е обобщение на деветмесечен изследователски проект, който включва експерти в сферата на обществените поръчки, архитектурни критици и журналисти от 17 европейски държави. А книгата[1], съпътстваща конференцията, предлага информация за конкурсната ситуация във всяка отделна държава между 2013 и 2016 - подробни анализи и сравнителни информационни карти, показващи брой организирани конкурси на година, награден фонд, процент на реализации, брой на англоезичните задания, съотношение обществени спрямо частни конкурси и т.н. България също е представена в изследването, вероятно за пръв път в новата си история. Това в този случай е напълно нормално, тъй като архитектурните конкурси са обект на научни изследвания от относително скоро[2].
 
Защо са важни архитектурните конкурси
Първо ще започна с малко история.
Банална истина е, че конкурсите са най-добрият и най-прозрачният начин, измислен досега, да се харчат обществени (а и частни) пари за архитектура. Отделно архитектурните конкурси са ключови за развитието на архитектурната мисъл изобщо, едно тяхно качество, което често остава пренебрегнато.
Духът на конкуренцията (Sancta Æmulatio) е зает от йезуитските училища и приложен във френското архитектурно образование още през XVIII век, когато в Архитектурната академия (Académie d’architecture) и в Академията за изящни изкуства (École des Beaux Arts) имало ежегодни студентски конкурси. После методът е копиран от университети в цяла Европа и в Съединените щати и накрая навлиза в архитектурната практика.
Архитектурният конкурс, такъв, какъвто го познаваме днес, датира от XIX век. Тогава архитектите започват да се организират в камари и съюзи, които да защитават интересите на своите членове. Една от първите задачи на тези съюзи е да определят правилата, по които се провеждат архитектурните конкурси. Ако това звучи като регулация и гилдийност, да, точно това е. Но ситуацията е малко променена и до днес[3].
Освен това, пак в началото на XIX век бързо индустриализиращите се европейски общества се сблъскват с нови строителни проблеми и осъзнават необходимостта от нестандартни архитектурни решения. Архитектурният конкурс пасва отлично на техническия прогрес. В предговора към книгата “Architectural Competitions - Histories and Practice” шведските изследователи Йонас Андерсон, Герд Зетерстен и Магнус Рьон отбелязват: Архитектурният конкурс създава насочено към бъдещето знание чрез дизайнерски проекти (...) Много важно е да се подчертае, че предложенията в един конкурс съдържат различни възможни решения за един и същ дизайнерски проблем. Няма един верен отговор, няма единствено решение, а потенциално много алтернативни добри решения на определена конкурсна задача.
В тази връзка стигаме до още една банална истина. Качеството на съвременната архитектура (и българската в това число) е пряко свързано с качеството на конкурсното начало. Конкурсите трябва да са ясни, популярни и привлекателни. Трябва да привличат будни умове, които да инвестират идеите си в тях. Трябва да решават конкретни проблеми. Трябва да са реални и реализируеми. Трябва да се журират от авторитетно жури прозрачно и безпристрастно. Трябва да завършват с безапелационен победител. Победилият проект трябва да се построи.
Дотук добре. По горните постановки на конференцията в Амстердам нямаше експерт, който да не се съгласи. Но проблеми с архитектурните конкурси в момента има и, оказа се, те са също толкова споделени, колкото споделена е територията на Европейския съюз, която всички все още дружно обитаваме.
 
Проблемите
До края на 1980-те архитектурните конкурси се правят по логиката на свободната пазарна икономика, която определя правилата и в строителния сектор. Ако искаш - правиш конкурс. Ако не - никой не може да те задължи. През 1990-те обаче Европейският парламент и Съветът на Европа приемат първите официални директиви (2004/18/EC), регулиращи конкурсните практики. Впоследствие тези директиви са включени в местното законодателство на всяка страна членка. Така всъщност ЕС се опитва да наложи официално и да контролира развитието на конкуренцията в границите на съюза. Ето защо, след 1994 г. конкурсите получават ново значение. Те са едновременно:
А. средство за получаване на добро дизайнерско решение на определен проблем, но и
Б. формален инструмент за възлагане на поръчки за архитектура в обществения сектор.
Идеята е, че публичната архитектура трябва да бъде резултат от честно състезание. Иначе не е редно да се харчат обществените пари. Тази идея сама по себе си е добра. Но дяволът, както винаги, се крие в детайлите.
 
ЗОП
В момента архитектурните конкурси във всички европейски държави се подчиняват на европейското законодателство за обществените поръчки. В България основният закон е Законът за обществените поръчки (ЗОП), който обаче е нормативна база за организиране не само на архитектурни конкурси за идеи, но и, примерно, на поръчки за почистващи услуги, доставка на офисни консумативи за държавни и общински фирми, ремонт на улици и прочее дейности. И, съответно, като всеки съвременен закон, уж брани със зъби и нокти конкуренцията, но едновременно с това е пълен с куп административни пречки, изисквания за начин на предаване, за език, множество декларации и документи, които трябва да се попълнят и предадат на български и на хартия и т.н. — все неща, които няма как да привлекат нормални, небюрократизирани архитекти[4].
Оказва се обаче, че такава е ситуацията не само в България, но и, колкото и абсурдно да звучи, дори в държави, в които законово наложената конкуренция отначало е проработила. При това, толкова успешно, че е предизвикала ответна местна реакция на протекционизъм. Няколко примера:
 
Случаят “Норвегия”
През последните десетилетия архитектурните конкурси в Норвегия са основен инструмент за проектиране на най-важните културни, религиозни и политически сгради в страната. На конкурсите се гледа като на демократичния начин, по който да се осигури висококачествен дизайн. Те са средство за прозрачност, публичност и отворена врата за достъп до голямата архитектура на млади и никому неизвестни архитектурни бюра (историята с успеха на студио Snøhetta е само един от най-известните примери[5]).
Какво се променя в последните години обаче?
Свободният конкурсен пазар в Норвегия и множеството отворени конкурси там, както и все по-глобализираната архитектурна среда, водят до все повече международни участници в норвежките конкурси. Оказва се, че през последните години най-важните конкурси в страната се печелят от чужденци - основно датски архитекти, но също и от други европейски държави, особено от Испания. В резултат, започват да се полагат умишлени усилия за ограничаване “отвореността” на норвежките конкурси по всякакви начини - налага се норвежкият като официален конкурсен език (без английска версия на документацията), въвеждат се по-високи изисквания за опит и предварителна квалификация на участниците и т.н.
Днес подобни тенденции има в Чехословакия (където повечето конкурси са на чешки и само около 2% от участниците са чужденци), в Холандия (където голяма част от конкурсите са също на холандски, а възложителите умишлено отказват да организират конкурси само на английски), във Великобритания (където отворените конкурси са само 12% от всички обществени поръчки за архитектурен дизайн) и т.н.
Тази история не е шокираща за нашата държава, където скандалните ограничения на процедурите по ЗОП бяха масови (и до голяма степен продължават да доминират). По-скоро показва притеснителни тенденции в целия Европейски съюз, които противоречат на самата му същност. Протекционизмът, въвеждан все по-масово от държавите от “Първия свят” по отношение на архитектурните конкурси (и не само), със сигурност не е проявление на свободния европейски пазар.
 
Случаят “Гугенхайм Хелзинки”
Конкурсът за нов музей “Гугенхайм” в Хелзинки беше обявен през 2014 и се превърна в най-големия архитектурен конкурс, организиран досега, с 1715 участници от цял свят. Това е разбираемо предвид култовия статус на музея “Гугенхайм” в Билбао (1997) като първата “сграда-икона” на нашето време. Конкурсът беше отворен, анонимен, безплатен и събра огромно медийно внимание, а победители станаха младото и неизвестно парижко студио “Moreau Kusunoki”. Но през 2016 Общинският съвет на Хелзинки отказа съфинансиране на Фондация “Соломон Р. Гугенхайм”, в резултат на което тя замрази проекта и конкурсът беше отменен.
Разбира се, ние трябва да позволим на конкурсите да бъдат и неуспешни. Но в случая международната критика засягаше не толкова финала на начинанието, колкото неговата масовост. Архитекти започнаха да изчисляват колко човекочаса труд са хвърлени в този конкурс при толкова участници, колко милиарда е загубила световната икономика от ангажираността на толкова архитекти в един само проект, който не може да има повече от един победител, и т.н.
Случаят “Гугенхайм Хелзинки” катализира нови цели в развитието на конкурсната култура. Няма нужда един конкурс да събира хиляди участници, по-прагматично е хиляди участници да участват в стотици конкурси, също толкова честно и отворено организирани. Така повече от тях ще получат достъп до реални поръчки, а повече места с проблеми и важни сгради би следвало да получат своето добро архитектурно решение.
Как стои България на фона на европейската конкурсна култура?
Изненадващият отговор е, че стои добре. Европейският регрес се среща с нашия роден тромав прогрес и, в крайна сметка, всички сме на едно, в момента незавидно, ниво. Нашите конкурси все още са по-скоро протекционистки, отколкото прекалено отворени (вж. случая “Норвегия”), а един конкурс за една нова библиотека (във Варна) успя да привлече най-много участници в новата ни история, да разбуни най-много духове и да остане тема за разговор с години (вж. случая “Гугенхайм Хелзинки”).
Всички ние, които работим за налагане на добрите конкурсни практики тук, все още градим доверието към най-леката им форма, а именно отворения, анонимен, свободен, безплатен конкурс, който не дискриминира никого и дава шанс и на младите архитекти, както и на такива без опит и реализации в съответния тип сграда. Но това е само първата стъпка.
Трябва да сме наясно, че “нормалните” архитектурни конкурси у нас в момента се организират в постоянна борба със съществуващата законова рамка (Закона за обществените поръчки и неговите подзаконови наредби), опитвайки се всячески да преодолеят нейните несъвършенства и ограничения.
Именно в ЗОП и правилника му са регламентирани:
- показателят Проектна стойност на строежа - подходящ за търгове за оферти, но неадекватен за конкурси за идейни проекти;
- точковата система на оценяване - привидно обективна, но напълно неподходяща за оценяване на архитектурни проекти;
- попълването на един куп трудни за разбиране от участниците документи - особено 20-страничния ЕЕДОП (Единен европейски документ за обществени поръчки). В интерес на всеки възложител е времето, което участниците прекарват в попълване на неразбираеми документи, да бъде вложено в по-завършен проект, например;
- невъзможността за електронно предаване на проекти, освен в “единна национална електронна уеб базирана платформа”, каквато в България все още няма. Това е сериозна спънка за организиране на международни конкурси. И така нататък.
Да се говори и пише за архитектурни конкурси е важно. Трябва да се прави често и редовно. Колкото често и редовно е хубаво да се организират същите тези архитектурни конкурси за всички ключови места и сгради около нас. Конкурсна култура се гради бавно, пътят е неравен, а постсоциалистическа България е само в началото му.
За финал
В началото на октомври, пак в Амстердам, недалеч от преустроения в културна институция склад, където се проведе конференцията за конкурсите, Рение де Грааф, партньор в холандското суперстудио Оffice of Metropolitan Architecture (OМА) и директор на неговия тинк-танк АМО, представи първата си книга. Книгата се нарича просто “Четири стени и един покрив” (Four Walls and a Roof) и разказва за сложната природа на една проста професия. На представянето Рение де Грааф каза: За да постигнат нещо, каквото и да е, архитектите трябва да служат на силите, които се опитват да критикуват, намирайки се така в един вечен конфликт на интереси.
Архитектурните конкурси, тяхната организация и реализация са именно това. Опит архитектурата да критикува властта, като работи с нея. Да работиш с властта е трудно, рисково и вредно за здравето и добрия сън. Целта обаче (един по-добър свят, разбира се) е прекалено благородна, за да се откажем. Архитектурата има силата да променя средата около нас за твърде дълго време. Затова трябва да бъдем винаги внимателни и никога безотговорни.
Анета Василева
Анета Василева е архитект, архитектурен критик и публицист и част от архитектурна група WhATA. Тя е доктор по история и теория на архитектурата с фокус върху архитектурата от втората половина на ХХ век.
WhATAssociation (WhATA) са независима архитектурна група, която се занимава с архитектурна публицистика и критика и от години работи за подобряване на съвременните конкурсни практики в България – чрез статии, лекции и презентации, участия в международни изследователски проекти и конференции, организиране и журиране на конкурси. WhATA стоят зад конкурса за преустройство на бившата “Топлоцентрала” на НДК в Център за изкуство и култура (2017), зад международните конкурси за Нова библиотека във Варна (2015) и за реконструкция на Площад Централен в Пловдив (2014). В момента те подготвят двуетапен международен конкурс за нов градски център на Велико Търново.


 




[1]Competition Culture in Europe 2013 - 2016. 2017. Amsterdam: Architectuur Lokaal. Editors: Cilly Jansen; Indira van 't Klooster; Margot de Jager; Bram Talman. В публикацията участват, освен авторът на този текст като анализатор за България, и (в азбучен ред): Anne Isopp (Austria), Bram Talman (the Netherlands), Elsa Turkusic (Bosnia and Herzegovina), Emmett Scanlon (Ireland), Florian Heilmeyer (Germany), Hubert Trammer (Poland), Ieva Zibarte (Latvia), Joakim Skaaja (Norway), Osamu Okamura (Czech Republic), Petros Phokaides (Greece/ Cyprus), Ruta Leitanaite (Lithuania), Saimir Kristo (Albania), Sylvain Tegroeg (France), Tarja Nurmi (Finland), Vjollca Limani-Xhemaj (Kosovo), Walter Menteth (United Kingdom), Zaira Magliozzi (Italy)


[2] Първите докторски дисертации, писани на тема архитектурни конкурси, са защитени през 1990-те в университети в Швеция и Норвегия. Към момента в света има не повече от 15 докторски дисертации на тази тема, основно в Европа и Канада.


[3] Творческите съюзи продължават да са силна страна при определяне на конкурсните правила в редица европейски държави, особено на Скандинавския полуостров. В бившия Източен блок нещата стоят малко по-различно и защото съюзите са загубили авторитета си поради наследената обремененост с предишната политическа система (общоприето мнение е, че “творческите съюзи са социалистически креатури”), и поради тяхната неохотна и бавна промяна в условията на нецентрализирани икономика и култура (“ние сме експертите, защо никой не ни слуша”).


[4] Статията “ЗащодържаватанеможедаползваAuxionize” на Божидар Божанов, например, публикувана на 23 юни 2017 във вестник “Капитал”, обяснява много добре защо обществени поръчки в България не могат да се правят на външни електронни платформи. Оттук става ясно и защо засега не може да има архитектурни конкурси по ЗОП с изцяло електронно предаване на проекти.


[5] Snøhetta са създадени от 8 млади архитекти през 1987 г. и само 2 години по-късно печелят конкурса за новата Александрийска библиотека в Египет. Конкурсът привлича рекордните 1700 участници от цял свят, а сградата е завършена 13 години по-късно, през 2002. През 1999 Snøhetta печелят конкурса за новата Национална опера в Осло (завършена през 2007). Днес те са сигурно най-популярното норвежко архитектурно студио и категорична архитектурна суперзвезда.




Автор:Анета Василева
Източник на информация: Вестник "Култура"
"
    ["post_title"]=>
    string(80) "Архитектурните конкурси - теория и реалност"
    ["post_excerpt"]=>
    string(0) ""
    ["post_status"]=>
    string(7) "publish"
    ["comment_status"]=>
    string(6) "closed"
    ["ping_status"]=>
    string(6) "closed"
    ["post_password"]=>
    string(0) ""
    ["post_name"]=>
    string(17) "arch_copmtetition"
    ["to_ping"]=>
    string(0) ""
    ["pinged"]=>
    string(0) ""
    ["post_modified"]=>
    string(19) "2017-12-17 11:59:20"
    ["post_modified_gmt"]=>
    string(19) "2017-12-17 11:59:20"
    ["post_content_filtered"]=>
    string(0) ""
    ["post_parent"]=>
    int(0)
    ["guid"]=>
    string(24) "https://kab.bg/?p=25666/"
    ["menu_order"]=>
    int(0)
    ["post_type"]=>
    string(4) "post"
    ["post_mime_type"]=>
    string(0) ""
    ["comment_count"]=>
    string(1) "0"
    ["filter"]=>
    string(3) "raw"
  }
  ["comment_count"]=>
  int(0)
  ["current_comment"]=>
  int(-1)
  ["found_posts"]=>
  string(3) "908"
  ["max_num_pages"]=>
  float(91)
  ["max_num_comment_pages"]=>
  int(0)
  ["is_single"]=>
  bool(false)
  ["is_preview"]=>
  bool(false)
  ["is_page"]=>
  bool(false)
  ["is_archive"]=>
  bool(false)
  ["is_date"]=>
  bool(false)
  ["is_year"]=>
  bool(false)
  ["is_month"]=>
  bool(false)
  ["is_day"]=>
  bool(false)
  ["is_time"]=>
  bool(false)
  ["is_author"]=>
  bool(false)
  ["is_category"]=>
  bool(false)
  ["is_tag"]=>
  bool(false)
  ["is_tax"]=>
  bool(false)
  ["is_search"]=>
  bool(false)
  ["is_feed"]=>
  bool(false)
  ["is_comment_feed"]=>
  bool(false)
  ["is_trackback"]=>
  bool(false)
  ["is_home"]=>
  bool(true)
  ["is_privacy_policy"]=>
  bool(false)
  ["is_404"]=>
  bool(false)
  ["is_embed"]=>
  bool(false)
  ["is_paged"]=>
  bool(true)
  ["is_admin"]=>
  bool(false)
  ["is_attachment"]=>
  bool(false)
  ["is_singular"]=>
  bool(false)
  ["is_robots"]=>
  bool(false)
  ["is_posts_page"]=>
  bool(false)
  ["is_post_type_archive"]=>
  bool(false)
  ["query_vars_hash":"WP_Query":private]=>
  string(32) "3eb795fedf76fbd237105f6cad512d2f"
  ["query_vars_changed":"WP_Query":private]=>
  bool(false)
  ["thumbnails_cached"]=>
  bool(false)
  ["allow_query_attachment_by_filename":protected]=>
  bool(false)
  ["stopwords":"WP_Query":private]=>
  NULL
  ["compat_fields":"WP_Query":private]=>
  array(2) {
    [0]=>
    string(15) "query_vars_hash"
    [1]=>
    string(18) "query_vars_changed"
  }
  ["compat_methods":"WP_Query":private]=>
  array(2) {
    [0]=>
    string(16) "init_query_flags"
    [1]=>
    string(15) "parse_tax_query"
  }
}

13 дек.

Архитектурните конкурси – теория и реалност

Как стои България на фона на европейската конкурсна култура. Записки от една конференция Сили Янсен е висока руса жена на средна възраст със силен и ...

13 декември 2017

11 дек.

„Камъкът и методите за реставрация“ с лектор арх. Франсоа Жано

ВНИМАНИЕ: Поради големият интерес към лекцията, залата се променя от 315 в 230 зала, ет. 2 Уважаеми колеги, На 16 декември, от 9.30 до17.30, в сградата на УАСГ – ...

11 декември 2017

09 дек.

Семинар на тема „ЕКОЛОГИЧНИ ДЕКЛАРАЦИИ НА ПРОДУКТИТЕ – СЪЩНОСТ, ...

ПОКАНА Българска стопанска камара, Клийнтех България и „Грийн РеСтарт“ООД Ви канят да участвате в полудневен семинар на тема „ЕКОЛОГИЧНИ ДЕКЛАРАЦИИ ...

09 декември 2017

09 дек.

БЕЗПЛАТЕН УЕБИНАР ЗА ЧЛЕНОВЕТЕ НА КАБ НА ТЕМА”КОНТРОЛ НА РАЗХОДИТЕ В ...

STR Vision CPM е 4D & 5D софтуер за планиране и управление на проекти в строителството, ползващ технологията BIM. Софтуерът ви помага да използвате ефективно BIM 5D ...

09 декември 2017

06 дек.

Краен срок за плащане на членски внос за 2018г. в КАБ

Уважаеми колеги, Напомняме Ви, че е стартирана кампанията по събирането на членския внос и вноската за проектантска правоспособност за 2018 година. ...

06 декември 2017

04 дек.

„В света на старопланинската архитектура“ в ЕМО Етър 2017

През 2017 г. образователната програма „В света на старопланинската архитектура” се организира за втори път в Етнографски музей на открито „Етър” в ...

04 декември 2017

03 дек.

Успешно премина XVI-то Общо събрание на КАБ

Приключи XVI-то Общо събрание на Камара на архитектите в България, което се проведе в Габрово на 1 и 2 декември. То премина при голям интерес и активност на ...

03 декември 2017

29 ное.

Семинар и изложба за съживяването на междублоковите пространства в София

На 12 декември (вторник) 2017г. от 16:30 в централното фоайе на новата сграда на УАСГ (пред входа на Аула “Максима”) ще се проведе семинар, представящ резултати...

29 ноември 2017

24 ное.

ЧЛЕНОВЕТЕ НА КАБ ВЕЧЕ МОГАТ ДА ПОЛЗВАТ БЕЗПЛАТНО СИСТЕМАТА „СИЕЛА ...

Уважаеми колеги, Ръководството на КАБ има удоволствието да сподели с Вас една добра и полезна новина. За улесняването на ежедневната работа на всеки ...

24 ноември 2017

22 ное.

Четвъртото издание на конкурса „Животворна светлина“ 2017 приключи с гала...

Четвъртото издание на архитектурния конкурс Животворна светлина 2017,  на тема “Съчетаване на българската архитектура с модерните тенденции”, ...

22 ноември 2017