object(WP_Query)#16789 (53) {
  ["query"]=>
  array(2) {
    ["paged"]=>
    string(2) "57"
    ["category_name"]=>
    string(26) "vsichki_novini/sobshheniya"
  }
  ["query_vars"]=>
  array(63) {
    ["paged"]=>
    int(57)
    ["category_name"]=>
    string(11) "sobshheniya"
    ["error"]=>
    string(0) ""
    ["m"]=>
    string(0) ""
    ["p"]=>
    int(0)
    ["post_parent"]=>
    string(0) ""
    ["subpost"]=>
    string(0) ""
    ["subpost_id"]=>
    string(0) ""
    ["attachment"]=>
    string(0) ""
    ["attachment_id"]=>
    int(0)
    ["name"]=>
    string(0) ""
    ["pagename"]=>
    string(0) ""
    ["page_id"]=>
    int(0)
    ["second"]=>
    string(0) ""
    ["minute"]=>
    string(0) ""
    ["hour"]=>
    string(0) ""
    ["day"]=>
    int(0)
    ["monthnum"]=>
    int(0)
    ["year"]=>
    int(0)
    ["w"]=>
    int(0)
    ["tag"]=>
    string(0) ""
    ["cat"]=>
    int(192)
    ["tag_id"]=>
    string(0) ""
    ["author"]=>
    string(0) ""
    ["author_name"]=>
    string(0) ""
    ["feed"]=>
    string(0) ""
    ["tb"]=>
    string(0) ""
    ["meta_key"]=>
    string(0) ""
    ["meta_value"]=>
    string(0) ""
    ["preview"]=>
    string(0) ""
    ["s"]=>
    string(0) ""
    ["sentence"]=>
    string(0) ""
    ["title"]=>
    string(0) ""
    ["fields"]=>
    string(0) ""
    ["menu_order"]=>
    string(0) ""
    ["embed"]=>
    string(0) ""
    ["category__in"]=>
    array(0) {
    }
    ["category__not_in"]=>
    array(0) {
    }
    ["category__and"]=>
    array(0) {
    }
    ["post__in"]=>
    array(0) {
    }
    ["post__not_in"]=>
    array(0) {
    }
    ["post_name__in"]=>
    array(0) {
    }
    ["tag__in"]=>
    array(0) {
    }
    ["tag__not_in"]=>
    array(0) {
    }
    ["tag__and"]=>
    array(0) {
    }
    ["tag_slug__in"]=>
    array(0) {
    }
    ["tag_slug__and"]=>
    array(0) {
    }
    ["post_parent__in"]=>
    array(0) {
    }
    ["post_parent__not_in"]=>
    array(0) {
    }
    ["author__in"]=>
    array(0) {
    }
    ["author__not_in"]=>
    array(0) {
    }
    ["ignore_sticky_posts"]=>
    bool(false)
    ["suppress_filters"]=>
    bool(false)
    ["cache_results"]=>
    bool(true)
    ["update_post_term_cache"]=>
    bool(true)
    ["lazy_load_term_meta"]=>
    bool(true)
    ["update_post_meta_cache"]=>
    bool(true)
    ["post_type"]=>
    string(0) ""
    ["posts_per_page"]=>
    int(10)
    ["nopaging"]=>
    bool(false)
    ["comments_per_page"]=>
    string(2) "50"
    ["no_found_rows"]=>
    bool(false)
    ["order"]=>
    string(4) "DESC"
  }
  ["tax_query"]=>
  object(WP_Tax_Query)#26414 (6) {
    ["queries"]=>
    array(1) {
      [0]=>
      array(5) {
        ["taxonomy"]=>
        string(8) "category"
        ["terms"]=>
        array(1) {
          [0]=>
          string(11) "sobshheniya"
        }
        ["field"]=>
        string(4) "slug"
        ["operator"]=>
        string(2) "IN"
        ["include_children"]=>
        bool(true)
      }
    }
    ["relation"]=>
    string(3) "AND"
    ["table_aliases":protected]=>
    array(1) {
      [0]=>
      string(21) "wp_term_relationships"
    }
    ["queried_terms"]=>
    array(1) {
      ["category"]=>
      array(2) {
        ["terms"]=>
        array(1) {
          [0]=>
          string(11) "sobshheniya"
        }
        ["field"]=>
        string(4) "slug"
      }
    }
    ["primary_table"]=>
    string(8) "wp_posts"
    ["primary_id_column"]=>
    string(2) "ID"
  }
  ["meta_query"]=>
  object(WP_Meta_Query)#26415 (9) {
    ["queries"]=>
    array(0) {
    }
    ["relation"]=>
    NULL
    ["meta_table"]=>
    NULL
    ["meta_id_column"]=>
    NULL
    ["primary_table"]=>
    NULL
    ["primary_id_column"]=>
    NULL
    ["table_aliases":protected]=>
    array(0) {
    }
    ["clauses":protected]=>
    array(0) {
    }
    ["has_or_relation":protected]=>
    bool(false)
  }
  ["date_query"]=>
  bool(false)
  ["queried_object"]=>
  object(WP_Term)#26637 (16) {
    ["term_id"]=>
    int(192)
    ["name"]=>
    string(18) "Съобщения"
    ["slug"]=>
    string(11) "sobshheniya"
    ["term_group"]=>
    int(0)
    ["term_taxonomy_id"]=>
    int(192)
    ["taxonomy"]=>
    string(8) "category"
    ["description"]=>
    string(0) ""
    ["parent"]=>
    int(1)
    ["count"]=>
    int(577)
    ["filter"]=>
    string(3) "raw"
    ["cat_ID"]=>
    int(192)
    ["category_count"]=>
    int(577)
    ["category_description"]=>
    string(0) ""
    ["cat_name"]=>
    string(18) "Съобщения"
    ["category_nicename"]=>
    string(11) "sobshheniya"
    ["category_parent"]=>
    int(1)
  }
  ["queried_object_id"]=>
  int(192)
  ["request"]=>
  string(1163) "SELECT SQL_CALC_FOUND_ROWS  wp_posts.ID FROM wp_posts  LEFT JOIN wp_term_relationships ON (wp_posts.ID = wp_term_relationships.object_id) JOIN wp_icl_translations wpml_translations
							ON wp_posts.ID = wpml_translations.element_id
								AND wpml_translations.element_type = CONCAT('post_', wp_posts.post_type)  WHERE 1=1  AND ( 
  wp_term_relationships.term_taxonomy_id IN (192)
) AND wp_posts.post_type = 'post' AND (wp_posts.post_status = 'publish' OR wp_posts.post_status = 'closed' OR wp_posts.post_status = 'reported' OR wp_posts.post_status = 'acf-disabled') AND ( ( ( wpml_translations.language_code = 'bg' OR 0 ) AND wp_posts.post_type  IN ('post','page','attachment','wp_block','portfolio_page','testimonials','slides','carousels','masonry_gallery','mc4wp-form' )  ) OR wp_posts.post_type  NOT  IN ('post','page','attachment','wp_block','portfolio_page','testimonials','slides','carousels','masonry_gallery','mc4wp-form' )  ) AND ((((wp_posts.ID NOT IN (SELECT object_id FROM wp_term_relationships WHERE term_taxonomy_id IN (21)))) OR wp_posts.ID IN (140339))) GROUP BY wp_posts.ID ORDER BY wp_posts.menu_order, wp_posts.post_date DESC LIMIT 560, 10"
  ["posts"]=>
  &array(10) {
    [0]=>
    object(WP_Post)#26410 (24) {
      ["ID"]=>
      int(25666)
      ["post_author"]=>
      string(4) "5693"
      ["post_date"]=>
      string(19) "2017-12-13 11:58:25"
      ["post_date_gmt"]=>
      string(19) "2017-12-13 11:58:25"
      ["post_content"]=>
      string(32898) "
Как стои България на фона на европейската конкурсна култура. Записки от една конференция

Сили Янсен е висока руса жена на средна възраст със силен и отсечен глас: Архитектурата постоянно има нужда от оригинални решения за трудни проблеми. А ние хабим умствения капацитет на архитектите, като не правим достатъчно много и разнообразни конкурси. Действието се развива в края на септември в Амстердам, по време на международната конференция “Competition Culture in Europe”. Сили Янсен е директор на холандската организация “Architectuur Lokaal”, която от 1993 година работи за подобряване на конкурсните практики отначало в страната си, а после в целия Европейски съюз, и е съорганизатор на въпросната конференция.
Конференцията е обобщение на деветмесечен изследователски проект, който включва експерти в сферата на обществените поръчки, архитектурни критици и журналисти от 17 европейски държави. А книгата[1], съпътстваща конференцията, предлага информация за конкурсната ситуация във всяка отделна държава между 2013 и 2016 - подробни анализи и сравнителни информационни карти, показващи брой организирани конкурси на година, награден фонд, процент на реализации, брой на англоезичните задания, съотношение обществени спрямо частни конкурси и т.н. България също е представена в изследването, вероятно за пръв път в новата си история. Това в този случай е напълно нормално, тъй като архитектурните конкурси са обект на научни изследвания от относително скоро[2].
 
Защо са важни архитектурните конкурси
Първо ще започна с малко история.
Банална истина е, че конкурсите са най-добрият и най-прозрачният начин, измислен досега, да се харчат обществени (а и частни) пари за архитектура. Отделно архитектурните конкурси са ключови за развитието на архитектурната мисъл изобщо, едно тяхно качество, което често остава пренебрегнато.
Духът на конкуренцията (Sancta Æmulatio) е зает от йезуитските училища и приложен във френското архитектурно образование още през XVIII век, когато в Архитектурната академия (Académie d’architecture) и в Академията за изящни изкуства (École des Beaux Arts) имало ежегодни студентски конкурси. После методът е копиран от университети в цяла Европа и в Съединените щати и накрая навлиза в архитектурната практика.
Архитектурният конкурс, такъв, какъвто го познаваме днес, датира от XIX век. Тогава архитектите започват да се организират в камари и съюзи, които да защитават интересите на своите членове. Една от първите задачи на тези съюзи е да определят правилата, по които се провеждат архитектурните конкурси. Ако това звучи като регулация и гилдийност, да, точно това е. Но ситуацията е малко променена и до днес[3].
Освен това, пак в началото на XIX век бързо индустриализиращите се европейски общества се сблъскват с нови строителни проблеми и осъзнават необходимостта от нестандартни архитектурни решения. Архитектурният конкурс пасва отлично на техническия прогрес. В предговора към книгата “Architectural Competitions - Histories and Practice” шведските изследователи Йонас Андерсон, Герд Зетерстен и Магнус Рьон отбелязват: Архитектурният конкурс създава насочено към бъдещето знание чрез дизайнерски проекти (...) Много важно е да се подчертае, че предложенията в един конкурс съдържат различни възможни решения за един и същ дизайнерски проблем. Няма един верен отговор, няма единствено решение, а потенциално много алтернативни добри решения на определена конкурсна задача.
В тази връзка стигаме до още една банална истина. Качеството на съвременната архитектура (и българската в това число) е пряко свързано с качеството на конкурсното начало. Конкурсите трябва да са ясни, популярни и привлекателни. Трябва да привличат будни умове, които да инвестират идеите си в тях. Трябва да решават конкретни проблеми. Трябва да са реални и реализируеми. Трябва да се журират от авторитетно жури прозрачно и безпристрастно. Трябва да завършват с безапелационен победител. Победилият проект трябва да се построи.
Дотук добре. По горните постановки на конференцията в Амстердам нямаше експерт, който да не се съгласи. Но проблеми с архитектурните конкурси в момента има и, оказа се, те са също толкова споделени, колкото споделена е територията на Европейския съюз, която всички все още дружно обитаваме.
 
Проблемите
До края на 1980-те архитектурните конкурси се правят по логиката на свободната пазарна икономика, която определя правилата и в строителния сектор. Ако искаш - правиш конкурс. Ако не - никой не може да те задължи. През 1990-те обаче Европейският парламент и Съветът на Европа приемат първите официални директиви (2004/18/EC), регулиращи конкурсните практики. Впоследствие тези директиви са включени в местното законодателство на всяка страна членка. Така всъщност ЕС се опитва да наложи официално и да контролира развитието на конкуренцията в границите на съюза. Ето защо, след 1994 г. конкурсите получават ново значение. Те са едновременно:
А. средство за получаване на добро дизайнерско решение на определен проблем, но и
Б. формален инструмент за възлагане на поръчки за архитектура в обществения сектор.
Идеята е, че публичната архитектура трябва да бъде резултат от честно състезание. Иначе не е редно да се харчат обществените пари. Тази идея сама по себе си е добра. Но дяволът, както винаги, се крие в детайлите.
 
ЗОП
В момента архитектурните конкурси във всички европейски държави се подчиняват на европейското законодателство за обществените поръчки. В България основният закон е Законът за обществените поръчки (ЗОП), който обаче е нормативна база за организиране не само на архитектурни конкурси за идеи, но и, примерно, на поръчки за почистващи услуги, доставка на офисни консумативи за държавни и общински фирми, ремонт на улици и прочее дейности. И, съответно, като всеки съвременен закон, уж брани със зъби и нокти конкуренцията, но едновременно с това е пълен с куп административни пречки, изисквания за начин на предаване, за език, множество декларации и документи, които трябва да се попълнят и предадат на български и на хартия и т.н. — все неща, които няма как да привлекат нормални, небюрократизирани архитекти[4].
Оказва се обаче, че такава е ситуацията не само в България, но и, колкото и абсурдно да звучи, дори в държави, в които законово наложената конкуренция отначало е проработила. При това, толкова успешно, че е предизвикала ответна местна реакция на протекционизъм. Няколко примера:
 
Случаят “Норвегия”
През последните десетилетия архитектурните конкурси в Норвегия са основен инструмент за проектиране на най-важните културни, религиозни и политически сгради в страната. На конкурсите се гледа като на демократичния начин, по който да се осигури висококачествен дизайн. Те са средство за прозрачност, публичност и отворена врата за достъп до голямата архитектура на млади и никому неизвестни архитектурни бюра (историята с успеха на студио Snøhetta е само един от най-известните примери[5]).
Какво се променя в последните години обаче?
Свободният конкурсен пазар в Норвегия и множеството отворени конкурси там, както и все по-глобализираната архитектурна среда, водят до все повече международни участници в норвежките конкурси. Оказва се, че през последните години най-важните конкурси в страната се печелят от чужденци - основно датски архитекти, но също и от други европейски държави, особено от Испания. В резултат, започват да се полагат умишлени усилия за ограничаване “отвореността” на норвежките конкурси по всякакви начини - налага се норвежкият като официален конкурсен език (без английска версия на документацията), въвеждат се по-високи изисквания за опит и предварителна квалификация на участниците и т.н.
Днес подобни тенденции има в Чехословакия (където повечето конкурси са на чешки и само около 2% от участниците са чужденци), в Холандия (където голяма част от конкурсите са също на холандски, а възложителите умишлено отказват да организират конкурси само на английски), във Великобритания (където отворените конкурси са само 12% от всички обществени поръчки за архитектурен дизайн) и т.н.
Тази история не е шокираща за нашата държава, където скандалните ограничения на процедурите по ЗОП бяха масови (и до голяма степен продължават да доминират). По-скоро показва притеснителни тенденции в целия Европейски съюз, които противоречат на самата му същност. Протекционизмът, въвеждан все по-масово от държавите от “Първия свят” по отношение на архитектурните конкурси (и не само), със сигурност не е проявление на свободния европейски пазар.
 
Случаят “Гугенхайм Хелзинки”
Конкурсът за нов музей “Гугенхайм” в Хелзинки беше обявен през 2014 и се превърна в най-големия архитектурен конкурс, организиран досега, с 1715 участници от цял свят. Това е разбираемо предвид култовия статус на музея “Гугенхайм” в Билбао (1997) като първата “сграда-икона” на нашето време. Конкурсът беше отворен, анонимен, безплатен и събра огромно медийно внимание, а победители станаха младото и неизвестно парижко студио “Moreau Kusunoki”. Но през 2016 Общинският съвет на Хелзинки отказа съфинансиране на Фондация “Соломон Р. Гугенхайм”, в резултат на което тя замрази проекта и конкурсът беше отменен.
Разбира се, ние трябва да позволим на конкурсите да бъдат и неуспешни. Но в случая международната критика засягаше не толкова финала на начинанието, колкото неговата масовост. Архитекти започнаха да изчисляват колко човекочаса труд са хвърлени в този конкурс при толкова участници, колко милиарда е загубила световната икономика от ангажираността на толкова архитекти в един само проект, който не може да има повече от един победител, и т.н.
Случаят “Гугенхайм Хелзинки” катализира нови цели в развитието на конкурсната култура. Няма нужда един конкурс да събира хиляди участници, по-прагматично е хиляди участници да участват в стотици конкурси, също толкова честно и отворено организирани. Така повече от тях ще получат достъп до реални поръчки, а повече места с проблеми и важни сгради би следвало да получат своето добро архитектурно решение.
Как стои България на фона на европейската конкурсна култура?
Изненадващият отговор е, че стои добре. Европейският регрес се среща с нашия роден тромав прогрес и, в крайна сметка, всички сме на едно, в момента незавидно, ниво. Нашите конкурси все още са по-скоро протекционистки, отколкото прекалено отворени (вж. случая “Норвегия”), а един конкурс за една нова библиотека (във Варна) успя да привлече най-много участници в новата ни история, да разбуни най-много духове и да остане тема за разговор с години (вж. случая “Гугенхайм Хелзинки”).
Всички ние, които работим за налагане на добрите конкурсни практики тук, все още градим доверието към най-леката им форма, а именно отворения, анонимен, свободен, безплатен конкурс, който не дискриминира никого и дава шанс и на младите архитекти, както и на такива без опит и реализации в съответния тип сграда. Но това е само първата стъпка.
Трябва да сме наясно, че “нормалните” архитектурни конкурси у нас в момента се организират в постоянна борба със съществуващата законова рамка (Закона за обществените поръчки и неговите подзаконови наредби), опитвайки се всячески да преодолеят нейните несъвършенства и ограничения.
Именно в ЗОП и правилника му са регламентирани:
- показателят Проектна стойност на строежа - подходящ за търгове за оферти, но неадекватен за конкурси за идейни проекти;
- точковата система на оценяване - привидно обективна, но напълно неподходяща за оценяване на архитектурни проекти;
- попълването на един куп трудни за разбиране от участниците документи - особено 20-страничния ЕЕДОП (Единен европейски документ за обществени поръчки). В интерес на всеки възложител е времето, което участниците прекарват в попълване на неразбираеми документи, да бъде вложено в по-завършен проект, например;
- невъзможността за електронно предаване на проекти, освен в “единна национална електронна уеб базирана платформа”, каквато в България все още няма. Това е сериозна спънка за организиране на международни конкурси. И така нататък.
Да се говори и пише за архитектурни конкурси е важно. Трябва да се прави често и редовно. Колкото често и редовно е хубаво да се организират същите тези архитектурни конкурси за всички ключови места и сгради около нас. Конкурсна култура се гради бавно, пътят е неравен, а постсоциалистическа България е само в началото му.
За финал
В началото на октомври, пак в Амстердам, недалеч от преустроения в културна институция склад, където се проведе конференцията за конкурсите, Рение де Грааф, партньор в холандското суперстудио Оffice of Metropolitan Architecture (OМА) и директор на неговия тинк-танк АМО, представи първата си книга. Книгата се нарича просто “Четири стени и един покрив” (Four Walls and a Roof) и разказва за сложната природа на една проста професия. На представянето Рение де Грааф каза: За да постигнат нещо, каквото и да е, архитектите трябва да служат на силите, които се опитват да критикуват, намирайки се така в един вечен конфликт на интереси.
Архитектурните конкурси, тяхната организация и реализация са именно това. Опит архитектурата да критикува властта, като работи с нея. Да работиш с властта е трудно, рисково и вредно за здравето и добрия сън. Целта обаче (един по-добър свят, разбира се) е прекалено благородна, за да се откажем. Архитектурата има силата да променя средата около нас за твърде дълго време. Затова трябва да бъдем винаги внимателни и никога безотговорни.
Анета Василева
Анета Василева е архитект, архитектурен критик и публицист и част от архитектурна група WhATA. Тя е доктор по история и теория на архитектурата с фокус върху архитектурата от втората половина на ХХ век.
WhATAssociation (WhATA) са независима архитектурна група, която се занимава с архитектурна публицистика и критика и от години работи за подобряване на съвременните конкурсни практики в България – чрез статии, лекции и презентации, участия в международни изследователски проекти и конференции, организиране и журиране на конкурси. WhATA стоят зад конкурса за преустройство на бившата “Топлоцентрала” на НДК в Център за изкуство и култура (2017), зад международните конкурси за Нова библиотека във Варна (2015) и за реконструкция на Площад Централен в Пловдив (2014). В момента те подготвят двуетапен международен конкурс за нов градски център на Велико Търново.


 




[1]Competition Culture in Europe 2013 - 2016. 2017. Amsterdam: Architectuur Lokaal. Editors: Cilly Jansen; Indira van 't Klooster; Margot de Jager; Bram Talman. В публикацията участват, освен авторът на този текст като анализатор за България, и (в азбучен ред): Anne Isopp (Austria), Bram Talman (the Netherlands), Elsa Turkusic (Bosnia and Herzegovina), Emmett Scanlon (Ireland), Florian Heilmeyer (Germany), Hubert Trammer (Poland), Ieva Zibarte (Latvia), Joakim Skaaja (Norway), Osamu Okamura (Czech Republic), Petros Phokaides (Greece/ Cyprus), Ruta Leitanaite (Lithuania), Saimir Kristo (Albania), Sylvain Tegroeg (France), Tarja Nurmi (Finland), Vjollca Limani-Xhemaj (Kosovo), Walter Menteth (United Kingdom), Zaira Magliozzi (Italy)


[2] Първите докторски дисертации, писани на тема архитектурни конкурси, са защитени през 1990-те в университети в Швеция и Норвегия. Към момента в света има не повече от 15 докторски дисертации на тази тема, основно в Европа и Канада.


[3] Творческите съюзи продължават да са силна страна при определяне на конкурсните правила в редица европейски държави, особено на Скандинавския полуостров. В бившия Източен блок нещата стоят малко по-различно и защото съюзите са загубили авторитета си поради наследената обремененост с предишната политическа система (общоприето мнение е, че “творческите съюзи са социалистически креатури”), и поради тяхната неохотна и бавна промяна в условията на нецентрализирани икономика и култура (“ние сме експертите, защо никой не ни слуша”).


[4] Статията “ЗащодържаватанеможедаползваAuxionize” на Божидар Божанов, например, публикувана на 23 юни 2017 във вестник “Капитал”, обяснява много добре защо обществени поръчки в България не могат да се правят на външни електронни платформи. Оттук става ясно и защо засега не може да има архитектурни конкурси по ЗОП с изцяло електронно предаване на проекти.


[5] Snøhetta са създадени от 8 млади архитекти през 1987 г. и само 2 години по-късно печелят конкурса за новата Александрийска библиотека в Египет. Конкурсът привлича рекордните 1700 участници от цял свят, а сградата е завършена 13 години по-късно, през 2002. През 1999 Snøhetta печелят конкурса за новата Национална опера в Осло (завършена през 2007). Днес те са сигурно най-популярното норвежко архитектурно студио и категорична архитектурна суперзвезда.




Автор:Анета Василева
Източник на информация: Вестник "Култура"
"
      ["post_title"]=>
      string(80) "Архитектурните конкурси - теория и реалност"
      ["post_excerpt"]=>
      string(0) ""
      ["post_status"]=>
      string(7) "publish"
      ["comment_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["ping_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["post_password"]=>
      string(0) ""
      ["post_name"]=>
      string(17) "arch_copmtetition"
      ["to_ping"]=>
      string(0) ""
      ["pinged"]=>
      string(0) ""
      ["post_modified"]=>
      string(19) "2017-12-17 11:59:20"
      ["post_modified_gmt"]=>
      string(19) "2017-12-17 11:59:20"
      ["post_content_filtered"]=>
      string(0) ""
      ["post_parent"]=>
      int(0)
      ["guid"]=>
      string(24) "https://kab.bg/?p=25666/"
      ["menu_order"]=>
      int(0)
      ["post_type"]=>
      string(4) "post"
      ["post_mime_type"]=>
      string(0) ""
      ["comment_count"]=>
      string(1) "0"
      ["filter"]=>
      string(3) "raw"
    }
    [1]=>
    object(WP_Post)#26411 (24) {
      ["ID"]=>
      int(25603)
      ["post_author"]=>
      string(4) "5693"
      ["post_date"]=>
      string(19) "2017-12-06 17:16:38"
      ["post_date_gmt"]=>
      string(19) "2017-12-06 17:16:38"
      ["post_content"]=>
      string(2158) "Уважаеми колеги,

Напомняме Ви, че е стартирана кампанията по събирането на членския внос и вноската за проектантска правоспособност за 2018 година. Размерът на вноските е както следва:

 	
За членство и  Пълна Проектантска Правоспособност - 84лв +156лв - Общо 240лв.
 	
За членство и  Ограничена Проектантска Правоспособност- 84лв +96лв - Общо 180лв.
 	
Само за членство в КАБ - 84лв

Размерите на вноските са съгласно решение на XV Общо събрание, проведено на 7-8. Април в гр. Хисаря.

Плащането можете да направите по банковата сметка на Вашата Регионална колегия. Готови Бланки можете да откриете на сайта на КАБ: ВНОСНИ БЕЛЕЖКИ

основание за превод: "Членски внос за 2018 на ХХХХ (Вашият членски номер в КАБ), име и фамилия".

Крайният срок за плащане е 20 Декември 2017г. включително!


След тази дата се дължи такса за възстановяване в размер на 50лв., 18лв. за разглеждане на документи,  и е необходимо да попълните заявление за възстановяване.

 

С Уважение:

арх. Мартин Христов

Зам.Председател на КАБ"
      ["post_title"]=>
      string(91) "Краен срок за плащане на членски внос за 2018г. в КАБ"
      ["post_excerpt"]=>
      string(0) ""
      ["post_status"]=>
      string(7) "publish"
      ["comment_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["ping_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["post_password"]=>
      string(0) ""
      ["post_name"]=>
      string(15) "kraen-srok_2017"
      ["to_ping"]=>
      string(0) ""
      ["pinged"]=>
      string(0) ""
      ["post_modified"]=>
      string(19) "2017-12-07 09:30:05"
      ["post_modified_gmt"]=>
      string(19) "2017-12-07 09:30:05"
      ["post_content_filtered"]=>
      string(0) ""
      ["post_parent"]=>
      int(0)
      ["guid"]=>
      string(24) "https://kab.bg/?p=25603/"
      ["menu_order"]=>
      int(0)
      ["post_type"]=>
      string(4) "post"
      ["post_mime_type"]=>
      string(0) ""
      ["comment_count"]=>
      string(1) "0"
      ["filter"]=>
      string(3) "raw"
    }
    [2]=>
    object(WP_Post)#26412 (24) {
      ["ID"]=>
      int(24670)
      ["post_author"]=>
      string(4) "5693"
      ["post_date"]=>
      string(19) "2017-11-24 11:52:50"
      ["post_date_gmt"]=>
      string(19) "2017-11-24 11:52:50"
      ["post_content"]=>
      string(10823) "Уважаеми колеги,

Ръководството на КАБ има удоволствието да сподели с Вас една добра и полезна новина. За улесняването на ежедневната работа на всеки член на КАБ, успяхме да договорим общо преференциално ползване на специализираната платена информационна система „СИЕЛА СТРОИТЕЛ”. Тя дава пълна, актуализирана информация за нормативи и документи, касаещи регламентацията в проектирането, строителството и устройството на територията. Тези специфични професионални документи са трудно откриваеми или недостъпни по интернет.
Ползването на „СИЕЛА СТРОИТЕЛ” вече е възможно през новият сайт kab.bg. Услугата, която при самостоятелно абониране би струвала 354 лв. за единичен лиценз е АБСОЛЮТНО БЕЗПЛАТНА ЗА ЧЛЕНОВЕТЕ на КАБ!
За да се възползвате от тази полезна придобивка трябва да влезете в личния Ви профил в сайта на КАБ. Всеки член на КАБ вече има създаден профил. В случай, че не знаете своята  парола, натиснете полете "Забравена парола" и на имейла, който сте подали в КАБ, ще бъде изпратена нова парола. Ако не го видите, проверете и в СПАМа на Вашата поща. За потребителско име използвайте номера Ви в КАБ. При други проблеми можете да се обърнете към главния администратор на сайта или регионалната колегия, в която членувате.
Кратко видео с инструкции за работа със „СИЕЛА СТРОИТЕЛ“: https://www.ciela.net/products/product/36/no/ciela-stroitel
Каква информация предлага „СИЕЛА СТРОИТЕЛ“:
ОБЩА НОРМАТИВНА УРЕДБА
• Българската нормативна уредба (кодекси, закони, наредби, правилници, методики, тарифи, инструкции) актуализирана след всеки брой на Държавен вестник
• Обществени консултации и проекти на нормативни актове
• Преводни документи на английски език
• Богат архив с отменени актове
НОРМАТИВНА УРЕДБА ПО УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА
• актовете на държавните ведомства
• актове на местните общински съвети, свързани с устройство на територията, кадастър, регулация на строителството, данъци и такси и др.;
НОРМИ И ПРАВИЛА ЗА ПРОЕКТИРАНЕ
• богат набор от норми и правила за проектиране, правила за извършване и приемане на строително-монтажни работи + Архив
• РАЗХОДНИ НОРМИ - УСН и ТНС
• Еврокодове
КЛАСИФИКАТОР ПО ТЕМИ
99 % от актуалната нормативна уредба, отнасяща се до строителния процес, систематизирана тематично:
• собственост и концесии
• геодезия, картография и кадастър
• устройство на територията
• строителен процес. правоспособност в проектирането и строителството
• строителни конструкции
• производствени сгради и съоръжения
• жилищни и общественообслужващи сгради
• санитарно-хигиенни и здравни изисквания
• здравословни и безопасни условия на труд
• безопасна експлоатация и технически надзор
• пожарна и взривна безопасност
• околна среда и отпадъци
• технически изисквания към продуктите, свързани със строителството и оценяване съответствието на продуктите със съществените изисквания към тях
• защита от шум. изолации в строителството.
• енергийна ефективност
• топло-, електро- и газоснабдяване
• електронни съобщителни мрежи и съоръжения
• транспортна инфраструктура
• геозащита
• водни ресурси, обекти, системи и съоръжения.
• регионално развитие
• строително-инвестиционен процес
КЛАСИФИКАТОРЪТ ПО КОМПЕТЕНТЕН ОРГАН
помага на потребителя да се ориентира в многобройните документи, които издават:
• Министерството на инвестиционното проектиране (МИП)
• Министерството на регионалното развитие (МРРБ)
• Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК)
• Министерство на околната среда и водите (МОСВ)
• Агенцията по кадастъра
• Браншовите организации - КИИП, КСБ
ВЕДОМСТВЕНА ПРАКТИКА
събрана по години от 2000 г. до днес
• писма на МРРБ
• писма на ДНСК
ПРОЦЕДУРИ, БЛАНКИ, ПРИМЕРНИ ДОГОВОРИ В СТРОИТЕЛСТВОТО
Разработени процедури в областта на архитектурата и градоустройството
• всички необходими примерни образци, формуляри и документи, с възможност за попълване на необходимите данни, съхраняване, редактиране и използване според конкретните нужди на потребителите
• Примерни договори, в областта на строителството
• ФИДИК
• примерни длъжностни характеристики в строителството
КОМЕНТАРИ, СТАТИИ И АНАЛИЗИ
• поредица от авторски статии, отнасящи се до Еврокодовете и съответствието им с действащите досега норми у нас;
• статии на проектанти и строителни инженери относно други текущи изменения в нормативната база;
• статии на юристи – устройство на територията, договорни отношения, актове, разрешителни и т.н.
ЕВРОСТРОИТЕЛ
Директиви и Регламенти в областта на строителството, техническите изисквания към строителните продукти, енергийната ефективност на сградния фонд, безопасните и здравословни условия на труд, отпадъците, обществените поръчки, шумовите изисквания и други;
СПРАВОЧНА ИНФОРМАЦИЯ
• актуални регистри;
• актуален списък на стандартите, използвани в строителната практика;
• списък на унифицираните наименования на административните услуги (СУНАУ), който включва всички административни услуги, извършвани от централните ведомства, областната и общинската администрации и тяхното нормативно основание;
• интегрирани планове за градско възстановяване и развитие;
• полезни връзки: голям брой сайтове на държавни институции, професионални и работодателски организации, образователни и изследователски институции, европейски и международни организации, фондове и оперативни програми, асоциации на общини, областни представителства на Камарата на строителите и други много други;
• Списък на действащата нормативна уредба
ТЕКУЩА АКТУАЛИЗАЦИЯ
списък с всички актове, актуализирани през изминалия месец + нови документи, вкарани в базата на Строителя"
      ["post_title"]=>
      string(258) "ЧЛЕНОВЕТЕ НА КАБ ВЕЧЕ МОГАТ ДА ПОЛЗВАТ БЕЗПЛАТНО СИСТЕМАТА „СИЕЛА СТРОИТЕЛ“ С ПЪЛЕН ДОСТЪП ДО АКТУАЛНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА НОРМАТИВИ И ДОКУМЕНТИ"
      ["post_excerpt"]=>
      string(0) ""
      ["post_status"]=>
      string(7) "publish"
      ["comment_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["ping_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["post_password"]=>
      string(0) ""
      ["post_name"]=>
      string(10) "ciela_info"
      ["to_ping"]=>
      string(0) ""
      ["pinged"]=>
      string(0) ""
      ["post_modified"]=>
      string(19) "2017-11-26 12:03:55"
      ["post_modified_gmt"]=>
      string(19) "2017-11-26 12:03:55"
      ["post_content_filtered"]=>
      string(0) ""
      ["post_parent"]=>
      int(0)
      ["guid"]=>
      string(24) "https://kab.bg/?p=24670/"
      ["menu_order"]=>
      int(0)
      ["post_type"]=>
      string(4) "post"
      ["post_mime_type"]=>
      string(0) ""
      ["comment_count"]=>
      string(1) "0"
      ["filter"]=>
      string(3) "raw"
    }
    [3]=>
    object(WP_Post)#26416 (24) {
      ["ID"]=>
      int(22920)
      ["post_author"]=>
      string(4) "5693"
      ["post_date"]=>
      string(19) "2017-11-04 19:53:53"
      ["post_date_gmt"]=>
      string(19) "2017-11-04 19:53:53"
      ["post_content"]=>
      string(472) "Покана от Председателя на КАБ арх.Борислав Игнатов към членовете на Камарата, които желаят да вземат участие като делегати в Общото събрание на КАБ на 1-ви и 2-ри декември в Габрово.

"
      ["post_title"]=>
      string(128) "Покана за делегати на Общото събрание на КАБ на 1 и 2 декември в Габрово"
      ["post_excerpt"]=>
      string(0) ""
      ["post_status"]=>
      string(7) "publish"
      ["comment_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["ping_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["post_password"]=>
      string(0) ""
      ["post_name"]=>
      string(13) "delegati_2017"
      ["to_ping"]=>
      string(0) ""
      ["pinged"]=>
      string(0) ""
      ["post_modified"]=>
      string(19) "2017-12-03 19:59:57"
      ["post_modified_gmt"]=>
      string(19) "2017-12-03 19:59:57"
      ["post_content_filtered"]=>
      string(0) ""
      ["post_parent"]=>
      int(0)
      ["guid"]=>
      string(24) "https://kab.bg/?p=22920/"
      ["menu_order"]=>
      int(0)
      ["post_type"]=>
      string(4) "post"
      ["post_mime_type"]=>
      string(0) ""
      ["comment_count"]=>
      string(1) "0"
      ["filter"]=>
      string(3) "raw"
    }
    [4]=>
    object(WP_Post)#26418 (24) {
      ["ID"]=>
      int(22845)
      ["post_author"]=>
      string(4) "5693"
      ["post_date"]=>
      string(19) "2017-10-29 17:27:26"
      ["post_date_gmt"]=>
      string(19) "2017-10-29 17:27:26"
      ["post_content"]=>
      string(731) "Уважаеми колеги,

Можете да се запознаете с официалното становище на КАБ относно Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство и застрояването на СО, внесен от Александър Ненков и група народни представители.

изх.КАБ № 362_24.10.2017

изх.КАБ № 362_24.10.2017_приложение

 

 

 "
      ["post_title"]=>
      string(142) "Становището на КАБ и приложение към него относно Проект на изменение на ЗУЗСО"
      ["post_excerpt"]=>
      string(0) ""
      ["post_status"]=>
      string(7) "publish"
      ["comment_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["ping_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["post_password"]=>
      string(0) ""
      ["post_name"]=>
      string(5) "zuzso"
      ["to_ping"]=>
      string(0) ""
      ["pinged"]=>
      string(0) ""
      ["post_modified"]=>
      string(19) "2017-10-29 17:28:06"
      ["post_modified_gmt"]=>
      string(19) "2017-10-29 17:28:06"
      ["post_content_filtered"]=>
      string(0) ""
      ["post_parent"]=>
      int(0)
      ["guid"]=>
      string(24) "https://kab.bg/?p=22845/"
      ["menu_order"]=>
      int(0)
      ["post_type"]=>
      string(4) "post"
      ["post_mime_type"]=>
      string(0) ""
      ["comment_count"]=>
      string(1) "0"
      ["filter"]=>
      string(3) "raw"
    }
    [5]=>
    object(WP_Post)#26417 (24) {
      ["ID"]=>
      int(21718)
      ["post_author"]=>
      string(4) "5693"
      ["post_date"]=>
      string(19) "2017-10-12 15:32:42"
      ["post_date_gmt"]=>
      string(19) "2017-10-12 15:32:42"
      ["post_content"]=>
      string(17948) "ПРЕДИ ДЕСЕТ ГОДИНИ НА ДНЕШНИЯ ДЕН – 12  ОКТОМВРИ ПРИКЛЮЧИ ЗЕМНИЯТ МУ ПЪТ

И ТОЙ ПОЕ КЪМ ВЕЧНОТО ОБЩУВАНЕ С БЕЗКРАЙНАТА ВСЕЛЕНА.

ПОЗВОЛЯВАМ  СИ ДА СПОДЕЛЯ ЕДНО ИНТЕРВЮ, ПУБЛИКУВАНО ВЪВ ВЕСТНИК „ТРУД“,

ДЕН СЛЕД КАТО БЕ УДОСТОЕН С ПОЧЕТНОТО  ЗВАНИЕ „ДОКТОР ХОНОРИС КАУЗА“

НА СУ “КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“


арх.Атанас Динев
         

                                                                                

КОГАТО ВСЯКА СГРАДА  ИМА СВОЕ ЛИЦЕ

Хората се влюбват от пръв поглед в дома, в който живеят – казва световно известният японски архитект Кишо Курокава

Да имаш шанса да се срещнеш с прочутия проф. Кишо Курокава, когато програмата на гостуването му е разграфена по минути и да закъснееш с четвърт час .... Това би било фатално за съдбата на интервюто, ако световноизвестният архитект не беше японец.

Посрещна ни скромно, достолепно и без сянка от укор, изправен във фоайето на хотел  „Витоша – Ню Отани“. 

Един мъж на 54 години, който изглежда два пъти по – млад, излъчва добронамереност и жизненост.

Една архитектурна и творческа знаменитост, която прикрито погледна часовника си едва към 12.30часа, след продължил две магнитофонни касети разговор.



„Нуждаем се поне от една сграда във всеки град и в някои зони на метрополиите, която да създава чувство за самоопределение“.О, не само една сграда, господин  Рей Бредбъри, би ви казал Кишо Курокава при бъдеща ваша среща в 2001 година. Тогава според прочутия японски архитект всяка сграда трябва да има свое лице, темперамент, характер и излъчване. Да се влюбваш в нея от пръв поглед и да мечтаеш да споделиш с нея целия си живот.

„Не мога да проектирам нищо просто така, без да съм постигнал емоционален контакт с поръчителя, без да познавам неговия вътрешен свят и начин на живот. И сега има удобни, уютни и красиви жилища. Но не смятам още, че е построена къща на бъдещето. Не зная как точно ще изглежда отвътре и отвън, защото съм против универсалните образи. Между човека и неговото жилище трябва да има привързаност и уважение, желание за взаимност“.

За Кишо Курокава архитектурата е преди всичко философия – Философия на симбиозата, както е нарекъл той една от своите книги. Може би това е алтернативата, спасението от болезнената сивота и монотонност, от липсата на фантазия в модерните комплекси – мравуняци, които предизвикват чувство на скука и уплаха. Желание за бягство. Накъде?

„Към миналото – казва Кишо Курокава. – Българите имате великолепна възможност да възродите това, което е ваше и само ваше – възрожденската архитектура на Копривщица и Пловдив. Това са места, които ме вдъхновяват. При всяко мое идване у вас отнасяме в Токио книги и албуми за вашето възраждане, за манастирите и иконите. За съжаление, не зная български език, но малко по малко се опитвам да изучавам това огромно богатство. Радвам се, че младите поколения български архитекти са се отказали от неокласическия, формален и студен стил на 40-те и 50-те години. Вие имате малко от тези угнетяващи сгради, които за жалост има много в Москва и цяла Европа.

Този интернационален начин на строителство, наричан от някои „стил кутия за обувки“, още не е предаден на забвение. И днес, и утре огромните кулокранове ще заместват златното сечение при изграждането на хиляди комплекси, а булдозерите ще разчистват терени за настъплението на кухите кубчета. И вероятно това е неизбежно. А къде е спасението? В симбиозата- с жест на нетърпение и възбуда Кишо Курокава започва да рисува своята философска концепция за архитектурата. – В света съществуват две начала: изчислими и неизчислими. От едната страна са науката и техниката, от другата – човекът, религията, изкуството. Обединява ги зелената зона , магията и очарованието на едно дърво, цъфналото цвете, ромолящото поточе, чистият въздух. Това се опитах да представя в своя проект за търговски център в София, около ул. „Тапезица“.

Помислих си колко ли интересна и атрактивна може да изглежда тази позанемарена част от центъра на столицата ни, ако придобие нещо от атмосферата на прочутата токийска Гинза, за която толкова сме слушали.

Само дано не даваме и други поводи за разочарования на арх.Курокава. Защото вече е притеснен от поддържането на проектирания от него  хотел  „Витоша – Ню Отани“.

„Мъчно ми е , защото той за мен е като любимо  дете, на което виждам сега, че не са измили лицето, не      са изрязали ноктите и не са дезинфекцирали раните.“

 

 	
Вие в каква къща живеете?

 

 	
В Токио земята струва много скъпо и трудно се живее в града. Преди шест години в центъра на столицата, в квартал „Акасака“, който е близо до Парламента, беше построен по мой проект

       11 – етажен блок. Аз купих последния етаж, а на покрива направих традиционната  японска градина  

       с къщичка за чайна церемония – такава, каквато е изглеждала преди 450 години. Може да се каже, че 

делниците ми преминават в апартамент, подреден по европейски, а в празниците се издигам на        покрива по древнояпонски.

 

 	
Как изглежда един обичаен ден от вашия живот?

      

 	
Ставам сутрин в 6,30 - 7 часа. Пробуждам се за новия ден с няколко страници от любимите ми книги- древноиндийски ръкописи от II-IV век, философски съчинения... След закуска веднага отивам в ателието си и там с моите сътрудници чертаем, дискутираме, посрещаме посетители. Обикновено между  8 и 10 часа вечерта се срещам в някой ресторант с мои приятели, клиенти или правителствени съветници.Към 10 часа се връщам в бюрото си, защото по това време в Европа е сутрин – получавам телекси, подготвям писма и документи. Прибирам се вкъщи към полунощ, понякога пия чай с приятели и след 1 часа си лягам. В събота и неделя пиша книгите си.

Опитах се да попитам г-н. Курокава колко време отделя за проектиране.

„Мислите ли,че мога да отделя архитектурата от всекидневния си живот – учуди се той. – За проектите си мисля 24 часа на денонощие, по всяко време и навсякъде. Когато пътувам по света, когато гледам спектакъл или чета книги, когато ловя риба в езерота край вилата си близо до Токио.

Ето и сега, като гледам заснежената Витоша, си мисля какъв град може да бъде построен в подножието й. Но това не са конкретни образи, а идеи. Ако държите да ви говоря за „материалното“ в творческия процес, ще ви разкажа накратко. Най напред рисувам, правя скици, описвам с няколко думи върху листа идеята си. После обсъждам всичко със сътрудниците си. Отново рисувам, рисувам и пиша.

Използвам компютър, на чийто монитор мога да видя проекта си от различни страни (дори и това как изглежда сградата, когато грее слънце или духа вятър). Вечер, преди да заспя, затваряйки очи, тръгвам по стълбите и стаите, отварям вратите, опипвам навсякъде – казвам си, ако това бъде направено от алуминий, ще бъде студено, навярно е по –добре да бъде от дърво. Така постепенно стигам до крайния резултат. 

Работя, почивам, забавлявам се.... И всико това е живот и архитектура, едно цяло, което ми дава вътрешно равновесие, удоволствие и щастие“. 

Ако Кишо Курокава твърди, че живее за архитектурата и тя е нито повече, нито по – малко неговият живот,

– това вероятно е въпрос на семейна традиция. Баща му и тримата му братя са архитекти.

„ Нашата фамилна и професионална болка е, че аз , братята ми и двете ми сестри не живеем в домове 

като този, в който ние израснахме. Каква е разликата – аз, първородният, седях в съседната стая, когато майка ми раждаше в спалнята си. Ние държахме ръцете на нашият дядо, когато издъхваше и за цял живот помним последните му думи. Сега хората се раждат и умират в болниците. Зная, че вече не може иначе. Но колко много изгубихме, загубвайки семейния дух.“

С тъга за миналото и с разбиране за неизбежния ход на времето, Кишо Курокава пише книга, наречена „Новата епоха на ездачите“. Според него отсега нататък, човечеството, тласкано от развитието на комуникациите, понесено нанякъде със самолети, кораби, влакове, ракети, ще се превърне в „племе на ездачите“.  Дано само  отдалечавайки се от своя дом, човека се приближава  и прониква в себе си, и човека в другия.

„Размишлявам за всичко това, пътешествайки по света. А аз пътувам много. Имам архитектурни бюра в Париж, Лос Анжелос, Чикаго, Пекин, Сеул и София, където работят 250 сътрудници на моята фирма.

Смятам, че това е бъдещето – японски архитекти да строят в София, български – в други страни на света. Така националната традиция се съчетава и обогатява с културните ценности на дуги народи. Това е като приятелството и любовта – ако по всичко си приличате, ако единият не може да изненада другия с нещо ново – става скучно и не се получава искрата на творчеството“.

Докато разговаряхме, господин Курокава  нарисува ( да, точно нарисува, със спонтанния замах на художник,

а не с премерените движения на чертожник) няколко от своите най – нови проекти:

музей в Хирошима, нов център на град Ним(Южна Франция), спортен комплекс в Чикаго, „Дисниленд“ в Сеул, културно – търговска зона в Мелбърн. И навсякъде създава архитектура, която мечтае

Соня Колтуклиева

Вестник „Труд“ 12 ноември 1988г.     

 

 "
      ["post_title"]=>
      string(109) "В ПАМЕТ НА ГОЛЕМИЯ ТВОРЕЦ, МИСЛИТЕЛ И АРХИТЕКТ КИШО КУРОКАВA"
      ["post_excerpt"]=>
      string(0) ""
      ["post_status"]=>
      string(7) "publish"
      ["comment_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["ping_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["post_password"]=>
      string(0) ""
      ["post_name"]=>
      string(14) "kisho_korukawa"
      ["to_ping"]=>
      string(0) ""
      ["pinged"]=>
      string(0) ""
      ["post_modified"]=>
      string(19) "2017-10-13 11:31:56"
      ["post_modified_gmt"]=>
      string(19) "2017-10-13 11:31:56"
      ["post_content_filtered"]=>
      string(0) ""
      ["post_parent"]=>
      int(0)
      ["guid"]=>
      string(23) "http://kab.bg/?p=21718/"
      ["menu_order"]=>
      int(0)
      ["post_type"]=>
      string(4) "post"
      ["post_mime_type"]=>
      string(0) ""
      ["comment_count"]=>
      string(1) "0"
      ["filter"]=>
      string(3) "raw"
    }
    [6]=>
    object(WP_Post)#26419 (24) {
      ["ID"]=>
      int(20889)
      ["post_author"]=>
      string(4) "5693"
      ["post_date"]=>
      string(19) "2017-09-14 11:49:28"
      ["post_date_gmt"]=>
      string(19) "2017-09-14 11:49:28"
      ["post_content"]=>
      string(40424) "Развитието на цялата науката в наши дни е толкова бързо и безспорно, че е крайно време на образованието да се гледа, КАТО ПРОЦЕС В НЕПРЕКЪСНАТО РАЗВИТИЕ И ТЪРСЕНЕ НА НОВИ ПОСТИЖЕНИЯ, А НЕ на ТЪРСЕНЕ НА НЯКАКВО НОВО СТАТУКВО! Въпросът е какво става с архитектурно ни образование?
В световното архитектурно образование, във втората половина на миналия век се появиха неочаквано множество новости и нови идеи. На първо място разбира се трябва да бъде поставено появата и развитието на електрониката и компютъризацията в архитектурата. Тя обаче се оказа, че съвсем не може да замести човека в процеса на измисляне на оригиналното архитектурно решение на една архитектурна задача.
На второ място, но не по значение, се отвори темата за Методика на архитектурното проектиране. Една нова тема, по която до сега се смяташе, че всеки архитект проектира по своя собствена методика.
Книгите на Matchett E, A.E.Briggs 1966 - Practical Design Based on Method FDM (Fundamental Design Methods); John Cristopher Jones 1970г. „Design Methods“; Geoffery Broadbent: „Design in architecture“ 1969; Б,Г. Бархин – „Методика архитектурного проектирования“ 1982 и много др., разкриха едно много по-различно виждане за архитектурата от това, което имахме до този момент, като новости и възможности. След специализация във Финландия през 1980г. интересът ми към проблемите на методиката на архитектурното проектиране и преподаване, и директните ми наблюдения и изследвания, как проектират най-опитните архитекти, доведоха до затвърждаване на личното ми категорично убеждение, че Методика на архитектурното проектиране не само съществува, но тя е много важна както за самото проектиране, така и за нейното улеснено качествено преподаване. Това доведе и до публикуването и на моята книга „МЕТОДИКА НА АРХИТЕКТУРНОТО ПРОЕКТИРАНЕ“ през 1983г. На тази база през 1989г. беше разкрито и първото в България Експериментално архитектурно студентско студио, наречено ПАУСС (Първо архитектурно учебно студентско студио), обхващащо студенти доброволци от първи курс до дипломна работа. Постепенно работата в студиото се развиваше и разрастваше и обхвана последователно работата ни с повече от 112 студенти на доброволен принцип, с 18 специално подбрани преподаватели практици. Изследователската работа в Студиото покри всички архитектурно проектантски дисциплини. Студиото работеше на базата на постепенно формиращ се и усъвършенстващ
се нов тип подход: нова методология на архитектурното проектиране, нова методология на обучението по архитектурно проектиране, нов тип организация на обучение на принципа на вертикални учебни дизайн студия, а не на типологични катедри, естествено самоконтролираща се система за семестриално поддържане и контролиране на постигнатото качество и т.н. Нашите студенти постепенно със своите успехи придобиваха все по-голям авторитет и признание и печелиха непрекъснато награди и конкурси. Получихме и специалната подкрепа на Международната академия по архитектура (МАА).
На юбилейното отпразнуване на 10 години от създаването на ПАУСС през 2001г получихме безброй поздравления и грамоти от всички заинтересувани държавни инстанции, Съюза на архитектите в България, Камарата на архитектите в България, Университета по архитектура, строителство и геодезия, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на образованието и науката, Международната академия по архитектурата, Комисията по образование към Народното събрание , Националната агенция по оценка и акредитация и др.


Част от преподавателския състав на Първото експериментално архитектурно учебно студентско студио по време на честването на 10 годишнината от неговото създаване 2000г
Най-неочаквано обаче, още на следващата година поучихме решението на Факултетния съвет, че Студиото се закрива. Формалната причина беше моето прибързано преждевременно (с 2 години) пенсиониране от университета. Това, че целия работен екип от 18 души създал студиото състав оставаха на лице, готови да продължат работата със студентите очевидно за Ръководството не означаваше нищо. Важното беше експерименталното студио да бъде ликвидирано. Деканът на факултета в този момент доц. М. Рилски дори писа в сп. Архитектура, че „всеки експеримент трябва да има край“. Много се съмнявам, че не е бил наясно какво точно означава експеримент, за какво се правят експериментите изобщо, и какво става с експериментите. Нямаше никаква научна дискусия за възхваляваните само година преди това успехи на студиото и какво от тях може да се възприеме в редовното обучение. Очевидно със своите успехи студиото, вместо да се превърне в гордостта на факултета, беше раздразнило по стар български обичай мнозина.
Закриването на студиото предизвика буря от негодувание всред студентите. След като всякакви преговори и доводи със студентите за оставане на съществуването на студиото бяха отхвърлени, спонтанно беше организирана Първата студентска стачка в историята на УАСГ за запазването на ПАУСС. Тя продължи 3 месеца, включително и студения Ноември на 2001г., на палатков лагер пред главния вход на УАСГ на запалени огньове. Очевидно беше, че причините за това решение бяха далече от всякакви научни доводи и основания. Те дори не се вслушаха в съвета на тогавашния министър на МОН проф. Атанас Герджиков, сегашен Ректор на Софийския университет, на която той лично им каза, че правят голяма грешка. Те се основаваха на това, че съгласно новият закон университетите те са „независими“ и че Експерименталното архитектурно студио е решено от тях да бъде закрито. (Край на научната логика в УАСГ). Нищо от научната практика и предложения на студиото и до ден днешен не са възприети. А най-странното е, че по този начин Академичното ръководство на архитектурния факултет отхвърля изцяло темата, областта и постиженията на световната архитектурна наука относно методиката на архитектурното проектиране, многобройните научни трудове написани в тази област и международните научните конференции които се провеждат на тази тема. По същество това представлява отхвърляне на трудовете на Джек Джонсон, Мечет, Броадбент, Бархин и много други, върху методиката на архитектурното проектиране, без да е написан у нас и един ред с научни контратези и доводи отхвърлящи тези трудове.
Едва в наши дни тук там започва вече да се споменава за старомодното преподаване в нашите университети. Аз обаче напълно съм спокоен за далечното бъдеще на България. Човешкия прогрес не е нещо което може да бъде спряно в България с кастрирани напъни от хора с нисък хоризонт в това отношение. Бъдещето ще дойде. Въпросът е само как това бъдеще да дойде по-скоро, преди белите у нас с нашите и вашите деца да са станали големи? Боя се само, че създаденото вече истерическо желани за противопоставяне на реалното развитие на нещата от живота, дълго ще ни държи до последното място в Европа. За това говори и преследване на всички преподаватели, които продължават да следват и да доказват високите резултати на закритото експериментално студио с високи студентски резултати. Те даже противозаконно не са допуснати да водят дипломни работи, въпреки писмените искания на студените до Ректорите на съответните Висши Учебни заведения.
Но още по-странното е, че в изпробваните от ПАУСС системи има и една част която се нарича СИСТЕМА ЗА АВТОМАТИЧЕН ЕСТЕСТВЕН КОНТРОЛ НА КАЧЕСТВОТО НА АРХИТЕКТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ. В тази система по същество няма нищо което да е измислено у нас. Тази система е изцяло е заимствана от опита на най-добрите университети по света и не зависи от системите на преподаване. Тя просто е контролна система.

В какво се състои тя:
1. Водене на строга отчетност на присъствия и отсъствия на студентите от упражнения и лекции. Без редовно присъствие на студените от лекции и упражнения не може да се говори за никаква грижа за образованието. Като израз на либерално отношение на преподавателите и с цел събиране на повече кандидат студенти, към този момент масово се пропуска тази клауза, която неизменно фигурира в правилниците на всички университети, но не се изпълнява. Вместо да затегнат дисциплината и изискванията към обучението, те разпускат изискванията си с цел „Елате при нас. При нас е по-лесно да получите диплома“. Онова което те премълчават е „А какво ще правите с тази диплома след това, си е ваша работа, освен ако не станете администратори !“ Упражненията по проектиране задължително поради характера на дисциплината трябва да се водят 2 пъти седмично, а не един път седмично. При семестър от 15 седмици това означава, че ако се правят само 15 упражнения на проект, това е крайно недостатъчно. Масово в архитектурните факултети у нас се практикува едно упражнение на седмица, което е много по-удобно за преподавателите, но напълно безотговорно по отношение на студентите.
2. Избор на студентите всеки семестър по архитектурно проектиране с кои преподаватели биха желали да работят.
- Това цели изразяване предпочитанията на студентите към преподавателите водещо до тяхното автоматично естествено класиране от студентите.
3. Избор на преподавателите всеки семестър с кои от избралите ги студенти биха предпочели да работят.
- Това цели изразяване предпочитанията на преподавателите към по-добрите студенти с които те биха желали да работят. Те могат да избират максимум 7до 9 студенти от избралите ги от една учебна група (24 студенти). Отново това е естествена класация на студентите от преподавателите. Нежеланите за избиране от преподавателите студенти се разпределят по другите преподаватели на които им липсват студенти за оформяне на една учебна подгрупа. Това също изразява своеобразна естествена стимулираща класация на студентите. Това с нищо не пречи на протичането на нормалния учебен процес. Разбира се тук става дума за практическото водене на упражненията по архитектурно проектиране, където един преподавател води 7 до 9 студенти, а не за воденето на общите лекции.
4. Единни изложби на всички студентски проекти подредени по тип, по групи (студия) и по преподаватели в края на всеки семестър. Ако някой студент по различни причини не представи в срок проекта си, на мястото на проекта се окачва бял лист на който се означава, защо дадения проект не е представен. Непредставените проекти могат да се представят при уважителни причини в началото на новия семестър и се оценяват от допълнително оценително жури.


Подреждане на такава обща изложба в САБ
Това цели естествена възможност да се види изцяло нивото на истинското качеството на всички студенти, а не само проекти на специално подбрани от тях, както се прави при нормални изложби. Това позволява и разграничаване на качеството на работата на различните преподаватели в различните групи и стимулира тяхната по-добра работа. По този начин предварително обявените общи семестриални изложби стимулират не само дейността на преподаватели и студенти, но дават и обща достоверна публична представа за дейността на факултета. Това дава и възможност на родителите да сравнят постиженията на своите деца с това на другите студенти.

5. Единни анонимни оценки на всички проекти представени на изложбата от изявени архитекти не участвали в учебния процес, в края на всеки семестър.
- Това цели постигането на максимално точни обективни оценки на проектите на различните студентски проекти, като средно аритметични на получените анонимни оценки от различните участници в оценяването.
Фиг.3 Публична оценка на студентските проекти
Нека не забравяме, че максимално обективните и точни оценки в областта на архитектурното проектиране, на една професия боравеща и с естетически критерии са основополагащи за цялото бъдещо развитие на учебното заведение и на архитектурата ни изобщо. Чувството за справедливост и точност на оценките е изключително важно. Не всеки преподавател да оценява проектите на собствените си студенти или още по-зле да налага своите виждания и оценки и на другите. Лично аз винаги съм присъствал, слушал съм отправените критики, но никога не съм участвал в оценките на собствените си студенти в МАА. При многократните сесии на анонимни оценки на студентски проекти, въпреки че сме имали рядко и единични значителни разминавания в оценките на студентите, никога не сме имали проблеми със финалната средноаритметична оценка.

6.и 7. Избор на най-добър проект от съответния тип и съответната група всеки семестър
- Какво цели това?
Стимулиране към по-добра работа на студентите.


Избор на най-добър проект.


Избор на най-добрия проект измежду най-добрите в различните студия

8. Публично общо обсъждане на постиженията на всички студенти. Всеки семестър.
Какво цели това? Стимулиране на различните мнения и най-вече критичните такива по въпроса.

  Академик Георги Стоилов МАА Президент

  арх. Георги Бакалов Председател САБ

 

 арх. Атанас Тосев Зам. Председател КАБ

 

 проф. Хр. Христов Ректор ЕПУ

8. Анонимно обследване на студентското мнение относно преподавателската работа на всеки един преподавател участвал в преподавателската работа всеки семестър. (Идея изцяло заимствана от университета в Кембридж, заедно с начина на самото процедиране на резултатите от тези анкети). (Прави се преди края на всеки семестър, за да не бъде повлиян анкетираният от финалния резултат от изпита и оценката на проекта)
Какво цели това?
Цели се обратната връзка с обекта на нашето обучение – студента. В случая тя е изключително важна като посока за коригиране на самото обучение. Зад всека точка от анкетата стои някаква неизвестна за попълващия анкетата цифрова стойност. На базата на тези стойности се изчислява като средно аритметичен процентът на одобрение на преподавателя от студентите. На базата на тези проценти могат да се подредят по рейтинг преподавателите. Рейтинга не се оповестява публично с оглед да не повлияе на авторитета на преподавателя в бъдеще, който може и да се подобри.
При процент на одобрение над 50% той се счита за приемлив. При процент на одобрение под 50% той се счита категорично за неприемлив. Всеки преподавател при персонално изявено желание може да научи своят персонален рейтинг. При неприемлив рейтинг съответния преподавател се вика лично от декана и в конфиденциален разговор му се съобщава, какъв му е рейтинга. Съгласно регламента той се предупреждава, че при три последователно ниски рейтинги той ще бъде освободен от университета. Всички тези семестриални рейтинги се използват при оформяне на финалния рейтинг на преподавателя тогава, когато това се изисква от закона или от правилника на университета.
Тези рейтинги са постоянен естествен, но публично невидим стимул на преподавателите да поддържат високо нивото на своята работа. От опита ни от провеждането на такива анкети МАА констатира, че те съвсем не предизвикват някакъв стрес всред преподавателите. От проведените от МАА през годините такива анкетни допитвания беше констатирано, че средния процент на одобрение от студените се движи между 70 – 85%., включително и по инженерните и математически дисциплини. Имахме обаче и случай с архитект-преподавател който получи на два пъти процент на одобрение под 36%. Ръководството на университета обаче отказа да го отстрани и дори по-късно, пренебрегвайки изцяло студентското мнение го избра и за професор. Професор с 36% студентско одобрение?!? Дали точно този феномен не стои в основата на ниския рейтинг на българското архитектурно висше образование?


Анкетни карти.
Големият въпрос обаче е защо тази световна СИСТЕМА ЗА ЕСТЕСТВЕН АВТОМАТИЧЕН КОНТРОЛ НА КАЧЕСТВОТО НА АРХИТЕКТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ изисквана и прилагана от МАА в 3 университети, след напущане на тези университети от МАА не беше продължена да бъде използвана. Дали университетите считат, че тази система им помага или им пречи на качеството на преподаването в университета, или тъй като тази система за качество не е вписана изрично в държаните изискания, тя не ги интересува изобщо. Или в още в по-конкретизиран вид, дали университетите се интересуват по естествен начин от нуждите и изискванията за качеството на обучението в държавата, която ги е създала или не.
Разбира се остава и още по-широко насочения въпрос: С КАКВИ НАУЧНИ АРГУМЕНТИ
ВСИЧКО ТОВА НЕ ВЪЛНУВА НАШАТА АКАДЕМИЧНА АРХИТЕКТУРНА ОБЩНОСТ, която не реагира по никакъв начин на тяхната липса. Не си спомням случай някой да е попитал университетите защо са преустановили ползването на всички елементи на тази система за контрол на качеството след като МАА се е оттеглила. Не съм чел никакви отзиви или загрижени запитвания, или научни доводи в нашия професионален печат, защо тази система прилагана във всички реномирани университети по света, не се прилага у нас?
Ако човек потърси логическото следствие от бездействието на всички органи, които би трябвало да бъдат заинтересувани от качеството на образованието у нас, излиза че никой
у нас не се интересува от реалното качеството на висшето ни образование в архитектурата. Защо всичко това не се публикува официално за да се успокоят духовете, които все пак се интересуват от тези въпроси. Отговорите оставяме за всички, които все пак се интересуват от тези въпроси, ако има такива.
Сътрудничеството ни с Европа и другите напреднали страни по линията на Еразмус е изключително важно и полезно, но нима това сътрудничество не включва и системите за оперативен контрол над образованието? Или нас тези неща не ни интересуват?
В заключение бих добавил само, че приемам и всякакви възражения срещу моята статия, но само в писмена научна форма. Приемам разбира се и всякаква подкрепа. Излишно е да казвам, че от КАБ, САБ, МОН, МРРБ и НАОА очаквам само ПОДКРЕПА. Едно е ясно, че ако не се заговори публично и интензивно за тези неща, те няма да се подобрят в близко бъдеще от самите факултети.
И нека не забравяме, Успехите се измерват само с получени резултати, не с отчети.
Автор: Стефан Попов, проф. д-р. арх. Международна академия по архитектура МАА
Директор: Стратегически образователни проучвания и програми. 0898 48 02 36.
ПОЛЗВАНА БИБЛИОГАФИЯ:
1. Matchett E, A.E.Briggs - Practical Design Based on Method FDM (Fundamental Design Methods) London Butterworths 1966.
2. John Cristopher Jones. „Design Methods“; John Willey & Sons Ltd. 1970г
3. Geoffery Broadbent: „Design in architecture“ John Willey & Sons Ltd. 1969
4. Б,Г. Бархин – „Методика архитектурного проектирования“ M. Стрйиздат 1982.
5. Ст.Попов – „Методика на архитектурното проектиране“ - Издателство Техника София 1983г.
Основни публикации на Стефан Попов по темата АРХИТЕКТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ:
1. РЕЗУЛТАТЪТ ОТ ЕДНА ШИРОКОМАЩАБНА РАЗРАБОТКА – КАЧЕСТВЕНОТО АРХИТЕКТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ КАТО МЕЖДУНАРОДНО НАУЧНО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО. сп. Архитектура бр.5.2016, 56-59 стр.
2. АРХИТЕКТУРА, ВРЕМЕ, СГРАДИ - сп. Архитектура бр.5.2012, 25-27стр.
3. РЕЗУЛТАТЪТ ОТ ЕДНА ШИРОКОМАЩАБНА ДЪЛГОГОДИШНА НАУЧНО-ПРИЛОЖНА РАЗРАБОТКА В ОБЛАСТТА НА АРХИТЕКТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И НЕЙНОТО ПРИЛАГАНЕ. 09.06.2011. Научна конференция на Европейския политехнически университет
4. ЗА АРХИТЕКТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ- в. Арх & Арт форум бр.24, 2011 стр. 8-10.
5. НОВО МЯСТО ЗА ОБУЧЧЕНИЕ ПО СПЕЦИАЛНОСТТА АРХИТЕКТУРА. ИЗЛИШНО ИЛИ НЕ! Арх & Арт форум бр. 6, 2011 стр. 16-17.
6. КОГА В БЪЛГАРИЯ ЩЕ СЕ ПОЯВЯТ ЗНАЧИМИ СГРАДИ. в. Арх & Арт форум бр. 39, 30.09 2010 стр. 12-20.
7. ЕВРОПЕЙСКИЯ ПОЛИТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ У НАС. в.Арх & Арт форум бр.31, 5-12 август 2010 стр.20-21 стр.
12
8. ДИСКУСИОННЕН ФОРУМ ВЪВ ВРЪЗКА С ОТКРИВАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИ ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ - в. Арх & Арт форум бр.38, 24-01 октомври 2009 стр.5-6 стр.
9. ПОСТАВЯМЕ СИ ВИСОКИ ЦЕЛИ - в. Арх & Арт борса бр.39 от 29-06.10/2004
10. ОБРАЗОВАНИЕТО НИ ИЗОСТАВА СЕРИОЗНО - 2, в. Арх&Арх борса бр.26 от 28-5 юли 2000г.
11. Research on the Methodologies of Architectural Design Used in Practice – a way to improve our understanding of the problem. Research by design – International Conference. Faculty of Architecture Delft University of Technology. November 1-3 2000 Conference proceedings B, Transaction on Architectural Education no.11 p.257-261. Published by DUP Science, Delft University Press. The Netherlands
12. Research on the Methodologies of Architectural Design Used in Practice – a way to improve our understanding of the problem. Research by design – International Conference. Faculty of Architecture Delft University of Technology. November 1-3 2000 Conference book p.71-72.(abstracts). Published by DUP Satellite The Netherlands.
13. ЗА БЪДЕЩОТО АРХИТЕКТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ И ХАБИЛИТАЦИИТЕ В НЕГО. - в. Арх и Арт борса бр. 21 от 26.05.1999г.
14. ТРЪНЛИВИЯ ПЪТ НА РЕФОРМИТЕ В НАШЕТО АРХИТЕКТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ. - в. Арх&Арх борса 1996г. бр. 29 от 23.07.1996г.
15. ТРЪНЛИВИЯ ПЪТ НА РЕФОРМИТЕ В НАШЕТО АРХИТЕКТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ. - ПРОДЪЛЖЕНИЕ - в. Арх&Арх борса 1996г. бр. 30 от 30.07.1996г.
16. НОВ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО ПО АРХИТЕКТУРНО ПРОЕКТИРАНЕ. сп. Архитектура 1995 бр.6.
НАУЧНИ ДОКЛАДИ ПО СЪЩАТА ТЕМАТИКА:
1. ОБУЧЕНИЕ ЗА ПРЕУСПЯВАЩИ В АРХИТЕКТУРАТА – САБ . 19.11.2009.
2. “БЪДЕЩЕТО НА АРХИТЕКТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ У НАС??” - Национална конференция по въпросите на архитектурното образование в САБ м. декември САБ.- София1996
3. ТРЪНЛИВИЯТ ПЪТ НА РЕФОРМИТЕ В НАШЕТО ВИСШЕ АРХИТЕКТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ. - март УАСГ. 1996 -
4. “МЕТОДИКИ НА АРХИТЕКТУРНОТО ПРОЕКТИРАНЕ.” - семенар на Международната академия по архитектура в гр.Одеса.- октомври 1995г.
5. “ЕВРОПЕЙСКАТА АРХИТЕКТУРА ДНЕС. - ИГРА НА СЛУЧАЙНОСТИ ИЛИ ПРЕДОПРЕДЕЛЕН ПЪТ.”- Виенски архитектурен конгрес - лична покана от Виена.- ноември 1994г.
6. “НОВА МЕТОДОЛОГИЯ ПРИ ОБУЧЕНИЕТО ПО АРХИТЕКТУРНО ПРОЕКТИРАНЕ”. Международно триенале на архитектурата “Интерарх 94” София - юни 1994г.
7. “МЕТОДИКИ НА АРХИТЕКТУРНОТО ПРОЕКТИРАНЕ - РЕАЛНОСТ ИЛИ ФИКЦИЯ.” - УАСГ октомври 1994г.
8. “СТУДЕНТСКИТЕ УЧЕБНИ АТЕЛИЕТА - НАДЕЖДИ, ОПАСЕНИЯ И ПЕРСПЕКТИВИ.” - УАСГ. Научна конференция по случай 50 години архитектурно образование.- октомври 1993г.
9. “ЕДНА НОВА ФОРМА НА ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИТЕ ПО АРХИТЕКТУРНО ПРОЕКТИРАНЕ В УАСГ София” - Международно триенале на архитектурата ИНТЕРАРХ 91."
      ["post_title"]=>
      string(321) "ЗАЩО СИСТЕМАТА ЗА АВТОМАТИЧЕН ЕСТЕСТВЕН КОНТРОЛ НА КАЧЕСТВОТО НА АРХИТЕКТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ, възприета от най-реномираните университети в света, НЕ СЕ ПРИЕМА И ПРИЛАГА У НАС?"
      ["post_excerpt"]=>
      string(0) ""
      ["post_status"]=>
      string(7) "publish"
      ["comment_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["ping_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["post_password"]=>
      string(0) ""
      ["post_name"]=>
      string(191) "d0-b7-d0-b0-d1-89-d0-be-d0-bd-d0-b5-d0-b7-d0-b0-d1-89-d0-be-d1-81-d0-b8-d1-81-d1-82-d0-b5-d0-bc-d0-b0-d1-82-d0-b0-d0-b7-d0-b0-d0-b0-d0-b2-d1-82-d0-be-d0-bc-d0-b0-d1-82-d0-b8-d1-87-d0-b5-d0-bd"
      ["to_ping"]=>
      string(0) ""
      ["pinged"]=>
      string(0) ""
      ["post_modified"]=>
      string(19) "2017-09-14 11:50:30"
      ["post_modified_gmt"]=>
      string(19) "2017-09-14 11:50:30"
      ["post_content_filtered"]=>
      string(0) ""
      ["post_parent"]=>
      int(0)
      ["guid"]=>
      string(23) "http://kab.bg/?p=20889/"
      ["menu_order"]=>
      int(0)
      ["post_type"]=>
      string(4) "post"
      ["post_mime_type"]=>
      string(0) ""
      ["comment_count"]=>
      string(1) "0"
      ["filter"]=>
      string(3) "raw"
    }
    [7]=>
    object(WP_Post)#26420 (24) {
      ["ID"]=>
      int(19628)
      ["post_author"]=>
      string(4) "5693"
      ["post_date"]=>
      string(19) "2017-08-28 10:10:03"
      ["post_date_gmt"]=>
      string(19) "2017-08-28 10:10:03"
      ["post_content"]=>
      string(4174) "Колеги, в КАБ постъпи тази обява за работа от архитектурна фирма с офиси в Ню Йорк и Дубай. Условията са добри и проектите им са интересни. Работата ще бъде дистанционно от България на свободно работно време. Може, който се интересува да пише директно на Raya Ani на следния имейл rawnycarchitects@gmail.com за определяне на интервю. Тя е в България тази седмица от 28-ми август до 2-ри септември.

We are looking for an outstanding and creative Architectural visualizer to work virtually from Bulgaria with RAW-NYC Studio in Dubai.

If you are the right candidate, please contact us immediately for an interview in person in Sofia from Monday August 28th to Saturday September 2nd . If in-person interview is not possible, we will interview you via Skype. 

The successful candidate's main role is to help develop concepts and visualizing these concepts three dimensionally and produce presentation drawings.

Minimum Qualifications:

- Undergraduate Architectural Degree, Masters Degree is a plus
- Architect with a Minimum of 1 year - 5 years experience
- Highly proficient in AutoCAD
- Highly proficient in at least two of the following softwares (Photoshop, Illustrator, InDesign, Movie programs/ Animation)
- Creative and Innovative
- Team Player
- Passionate and hard working
- Honest and down to earth

The successful candidate to have the following skills:

 	
Highly Proficient in 3d program Like 3d MAX and rendering softwares like Vray with an eye to good lighting and material application
2. Highly Skilled in Space planning to meet Functional requirements
3. Outstanding presentation skills by communicating concepts through diagrams and story-telling / text using softwares like photoshop or illustrator, laying out the drawings and renderings on boards using In-Design.

Knowledge of using Environmental programs like Ecotect or other similar softwares to study the affect of Sun on solar gain and other environmental considerations for architectural buildings and urban design is a plus.

If you have the brain and the heart for RAW-NYC, please email us at:
rawnycarchitects@gmail.com
Please include your CV and Portfolio and a paragraph expressing the reasons why you believe you are the ideal candidate

About RAW-NYC:

RAW-NYC is an award-winning architectural studio based in New York and Dubai; A collaborative practice providing visionary and uniquely crafted architectural buildings, interior spaces, and urban design solutions worldwide. We gravitate to RAW-like people. We work with creative, intelligent, honest and thoughtful people. We thrive to innovate while being sustainable.
With a strong vision and open mind, we build for the joy of creating, for the joy of collaborating and for the joy of seeing our clients succeed.

Follow us:

https://www.facebook.com/RAW.NYC.Architects/
https://www.instagram.com/rawnycarchitects/
https://www.instagram.com/rawnycinteriors/
https://www.linkedin.com/company/raw-nyc-architects
http://archinect.com/RAW-NYC

RAW-NYC Architects

 

 "
      ["post_title"]=>
      string(91) "Обява за работа в архитектурно студио RAW-NYC в Дубай"
      ["post_excerpt"]=>
      string(0) ""
      ["post_status"]=>
      string(7) "publish"
      ["comment_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["ping_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["post_password"]=>
      string(0) ""
      ["post_name"]=>
      string(7) "raw-nyc"
      ["to_ping"]=>
      string(0) ""
      ["pinged"]=>
      string(0) ""
      ["post_modified"]=>
      string(19) "2017-08-28 17:20:22"
      ["post_modified_gmt"]=>
      string(19) "2017-08-28 17:20:22"
      ["post_content_filtered"]=>
      string(0) ""
      ["post_parent"]=>
      int(0)
      ["guid"]=>
      string(23) "http://kab.bg/?p=19628/"
      ["menu_order"]=>
      int(0)
      ["post_type"]=>
      string(4) "post"
      ["post_mime_type"]=>
      string(0) ""
      ["comment_count"]=>
      string(1) "0"
      ["filter"]=>
      string(3) "raw"
    }
    [8]=>
    object(WP_Post)#26425 (24) {
      ["ID"]=>
      int(17681)
      ["post_author"]=>
      string(4) "5693"
      ["post_date"]=>
      string(19) "2017-07-19 14:08:33"
      ["post_date_gmt"]=>
      string(19) "2017-07-19 14:08:33"
      ["post_content"]=>
      string(1879) "Управителният съвет на Камарата на архитектите в България (КАБ) напълно подкрепя Отвореното писмо на творческите съюзи на България за запазването на Паметника „1300 години България“ пред НДК и възстановяването му в оригинален вид. Смятаме, че премахването на исторически сгради и паметници, от който и да е период от развитието на България, е недупостимо варварско явление, в разрез с общочовешките и европейски ценности. Разрушаването на паметник, предварително доведен до критично състояние чрез безстопанственост, е ярък индикатор на слабост в градското управление и липса на културна политика.

Камарата на архитектите в България се присъединява към гражданските протести за запазването на Паметника „1300 години България“ и разчита здравият разум в Столичен общински съвет да надделее.

Историческо наследство се гради със запазването на оригинали, а не с бутафорни възстановки и подмяна на културни артефакти.

 

АРХ. БОРИСЛАВ ИГНАТОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА КАБ

 

[gallery link="file" size="full" ids="17684"]"
      ["post_title"]=>
      string(134) "ОТВОРЕНО ПИСМО ОТНОСНО РАЗРУШАВАНЕТО НА ПАМЕТНИКА „1300 ГОДИНИ БЪЛГАРИЯ“"
      ["post_excerpt"]=>
      string(0) ""
      ["post_status"]=>
      string(7) "publish"
      ["comment_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["ping_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["post_password"]=>
      string(0) ""
      ["post_name"]=>
      string(191) "d0-be-d1-82-d0-b2-d0-be-d1-80-d0-b5-d0-bd-d0-be-d0-bf-d0-b8-d1-81-d0-bc-d0-be-d0-be-d1-82-d0-bd-d0-be-d1-81-d0-bd-d0-be-d1-80-d0-b0-d0-b7-d1-80-d1-83-d1-88-d0-b0-d0-b2-d0-b0-d0-bd-d0-b5-d1-82"
      ["to_ping"]=>
      string(0) ""
      ["pinged"]=>
      string(0) ""
      ["post_modified"]=>
      string(19) "2017-07-19 14:08:33"
      ["post_modified_gmt"]=>
      string(19) "2017-07-19 14:08:33"
      ["post_content_filtered"]=>
      string(0) ""
      ["post_parent"]=>
      int(0)
      ["guid"]=>
      string(23) "http://kab.bg/?p=17681/"
      ["menu_order"]=>
      int(0)
      ["post_type"]=>
      string(4) "post"
      ["post_mime_type"]=>
      string(0) ""
      ["comment_count"]=>
      string(1) "0"
      ["filter"]=>
      string(3) "raw"
    }
    [9]=>
    object(WP_Post)#26631 (24) {
      ["ID"]=>
      int(17235)
      ["post_author"]=>
      string(4) "5693"
      ["post_date"]=>
      string(19) "2017-07-04 11:23:50"
      ["post_date_gmt"]=>
      string(19) "2017-07-04 11:23:50"
      ["post_content"]=>
      string(1962) "Уважаеми дами и господа,

Представяме на Вашето внимание две специални оферти за закупуване на Аllplan, валидни до края на месец юли. Детайлно представяне на условията ще намерите в прикачените файлове и на нашата интернет страница.

СПЕЦИАЛНА ОФЕРТА: ALLPLAN ЗА МЛАДИ ПРОФЕСИОНАЛИСТИ

Валидност: до 31.07 2017 г.

ALLPLAN 2017 ARCHITECTURE / АLLPLAN 207 ENGINEERING + ОБУЧЕНИЕ

СПЕЦИАЛНА ЦЕНА: 1 590 ЕВРО БЕЗ ДДС
Редовна цена: 3 000 евро без ДДС

Изтеглете офертата в PDF формат 

СПЕЦИАЛНА ОФЕРТА: ALLPLAN ЗА ПРИТЕЖАТЕЛИ НА ЛИЦЕНЗИРАН CAD СОФТУЕР

Валидност: до 31.07 2017 г.

ALLPLAN 2017 ARCHITECTURE / АLLPLAN 207 ENGINEERING + ОБУЧЕНИЕ

СПЕЦИАЛНА ЦЕНА: 1 690 ЕВРО БЕЗ ДДС
Редовна цена: 3 000 евро без ДДС

Изтеглете офертата в PDF формат 

ЗА КОНТАКТ

ИРМ ЕООД, Генерален дистрибутор на Allplan
GmbH, част от Nemetschek Group, за България
бул. България 60В, тел.: 02 808 5959, office@irm.bg,
www.irm.bg"
      ["post_title"]=>
      string(145) "ALLPLAN - BIM CAD СОФТУЕР ЗА АРХИТЕКТУРНО ПРОЕКТИРАНЕ | СПЕЦИАЛНИ ОФЕРТИ ДО КРАЯ НА ЮЛИ"
      ["post_excerpt"]=>
      string(0) ""
      ["post_status"]=>
      string(7) "publish"
      ["comment_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["ping_status"]=>
      string(6) "closed"
      ["post_password"]=>
      string(0) ""
      ["post_name"]=>
      string(189) "allplan-bim-cad-d1-81-d0-be-d1-84-d1-82-d1-83-d0-b5-d1-80-d0-b7-d0-b0-d0-b0-d1-80-d1-85-d0-b8-d1-82-d0-b5-d0-ba-d1-82-d1-83-d1-80-d0-bd-d0-be-d0-bf-d1-80-d0-be-d0-b5-d0-ba-d1-82-d0-b8-d1-80"
      ["to_ping"]=>
      string(0) ""
      ["pinged"]=>
      string(0) ""
      ["post_modified"]=>
      string(19) "2017-07-04 12:23:53"
      ["post_modified_gmt"]=>
      string(19) "2017-07-04 12:23:53"
      ["post_content_filtered"]=>
      string(0) ""
      ["post_parent"]=>
      int(0)
      ["guid"]=>
      string(23) "http://kab.bg/?p=17235/"
      ["menu_order"]=>
      int(0)
      ["post_type"]=>
      string(4) "post"
      ["post_mime_type"]=>
      string(0) ""
      ["comment_count"]=>
      string(1) "0"
      ["filter"]=>
      string(3) "raw"
    }
  }
  ["post_count"]=>
  int(10)
  ["current_post"]=>
  int(-1)
  ["in_the_loop"]=>
  bool(false)
  ["post"]=>
  object(WP_Post)#26410 (24) {
    ["ID"]=>
    int(25666)
    ["post_author"]=>
    string(4) "5693"
    ["post_date"]=>
    string(19) "2017-12-13 11:58:25"
    ["post_date_gmt"]=>
    string(19) "2017-12-13 11:58:25"
    ["post_content"]=>
    string(32898) "
Как стои България на фона на европейската конкурсна култура. Записки от една конференция

Сили Янсен е висока руса жена на средна възраст със силен и отсечен глас: Архитектурата постоянно има нужда от оригинални решения за трудни проблеми. А ние хабим умствения капацитет на архитектите, като не правим достатъчно много и разнообразни конкурси. Действието се развива в края на септември в Амстердам, по време на международната конференция “Competition Culture in Europe”. Сили Янсен е директор на холандската организация “Architectuur Lokaal”, която от 1993 година работи за подобряване на конкурсните практики отначало в страната си, а после в целия Европейски съюз, и е съорганизатор на въпросната конференция.
Конференцията е обобщение на деветмесечен изследователски проект, който включва експерти в сферата на обществените поръчки, архитектурни критици и журналисти от 17 европейски държави. А книгата[1], съпътстваща конференцията, предлага информация за конкурсната ситуация във всяка отделна държава между 2013 и 2016 - подробни анализи и сравнителни информационни карти, показващи брой организирани конкурси на година, награден фонд, процент на реализации, брой на англоезичните задания, съотношение обществени спрямо частни конкурси и т.н. България също е представена в изследването, вероятно за пръв път в новата си история. Това в този случай е напълно нормално, тъй като архитектурните конкурси са обект на научни изследвания от относително скоро[2].
 
Защо са важни архитектурните конкурси
Първо ще започна с малко история.
Банална истина е, че конкурсите са най-добрият и най-прозрачният начин, измислен досега, да се харчат обществени (а и частни) пари за архитектура. Отделно архитектурните конкурси са ключови за развитието на архитектурната мисъл изобщо, едно тяхно качество, което често остава пренебрегнато.
Духът на конкуренцията (Sancta Æmulatio) е зает от йезуитските училища и приложен във френското архитектурно образование още през XVIII век, когато в Архитектурната академия (Académie d’architecture) и в Академията за изящни изкуства (École des Beaux Arts) имало ежегодни студентски конкурси. После методът е копиран от университети в цяла Европа и в Съединените щати и накрая навлиза в архитектурната практика.
Архитектурният конкурс, такъв, какъвто го познаваме днес, датира от XIX век. Тогава архитектите започват да се организират в камари и съюзи, които да защитават интересите на своите членове. Една от първите задачи на тези съюзи е да определят правилата, по които се провеждат архитектурните конкурси. Ако това звучи като регулация и гилдийност, да, точно това е. Но ситуацията е малко променена и до днес[3].
Освен това, пак в началото на XIX век бързо индустриализиращите се европейски общества се сблъскват с нови строителни проблеми и осъзнават необходимостта от нестандартни архитектурни решения. Архитектурният конкурс пасва отлично на техническия прогрес. В предговора към книгата “Architectural Competitions - Histories and Practice” шведските изследователи Йонас Андерсон, Герд Зетерстен и Магнус Рьон отбелязват: Архитектурният конкурс създава насочено към бъдещето знание чрез дизайнерски проекти (...) Много важно е да се подчертае, че предложенията в един конкурс съдържат различни възможни решения за един и същ дизайнерски проблем. Няма един верен отговор, няма единствено решение, а потенциално много алтернативни добри решения на определена конкурсна задача.
В тази връзка стигаме до още една банална истина. Качеството на съвременната архитектура (и българската в това число) е пряко свързано с качеството на конкурсното начало. Конкурсите трябва да са ясни, популярни и привлекателни. Трябва да привличат будни умове, които да инвестират идеите си в тях. Трябва да решават конкретни проблеми. Трябва да са реални и реализируеми. Трябва да се журират от авторитетно жури прозрачно и безпристрастно. Трябва да завършват с безапелационен победител. Победилият проект трябва да се построи.
Дотук добре. По горните постановки на конференцията в Амстердам нямаше експерт, който да не се съгласи. Но проблеми с архитектурните конкурси в момента има и, оказа се, те са също толкова споделени, колкото споделена е територията на Европейския съюз, която всички все още дружно обитаваме.
 
Проблемите
До края на 1980-те архитектурните конкурси се правят по логиката на свободната пазарна икономика, която определя правилата и в строителния сектор. Ако искаш - правиш конкурс. Ако не - никой не може да те задължи. През 1990-те обаче Европейският парламент и Съветът на Европа приемат първите официални директиви (2004/18/EC), регулиращи конкурсните практики. Впоследствие тези директиви са включени в местното законодателство на всяка страна членка. Така всъщност ЕС се опитва да наложи официално и да контролира развитието на конкуренцията в границите на съюза. Ето защо, след 1994 г. конкурсите получават ново значение. Те са едновременно:
А. средство за получаване на добро дизайнерско решение на определен проблем, но и
Б. формален инструмент за възлагане на поръчки за архитектура в обществения сектор.
Идеята е, че публичната архитектура трябва да бъде резултат от честно състезание. Иначе не е редно да се харчат обществените пари. Тази идея сама по себе си е добра. Но дяволът, както винаги, се крие в детайлите.
 
ЗОП
В момента архитектурните конкурси във всички европейски държави се подчиняват на европейското законодателство за обществените поръчки. В България основният закон е Законът за обществените поръчки (ЗОП), който обаче е нормативна база за организиране не само на архитектурни конкурси за идеи, но и, примерно, на поръчки за почистващи услуги, доставка на офисни консумативи за държавни и общински фирми, ремонт на улици и прочее дейности. И, съответно, като всеки съвременен закон, уж брани със зъби и нокти конкуренцията, но едновременно с това е пълен с куп административни пречки, изисквания за начин на предаване, за език, множество декларации и документи, които трябва да се попълнят и предадат на български и на хартия и т.н. — все неща, които няма как да привлекат нормални, небюрократизирани архитекти[4].
Оказва се обаче, че такава е ситуацията не само в България, но и, колкото и абсурдно да звучи, дори в държави, в които законово наложената конкуренция отначало е проработила. При това, толкова успешно, че е предизвикала ответна местна реакция на протекционизъм. Няколко примера:
 
Случаят “Норвегия”
През последните десетилетия архитектурните конкурси в Норвегия са основен инструмент за проектиране на най-важните културни, религиозни и политически сгради в страната. На конкурсите се гледа като на демократичния начин, по който да се осигури висококачествен дизайн. Те са средство за прозрачност, публичност и отворена врата за достъп до голямата архитектура на млади и никому неизвестни архитектурни бюра (историята с успеха на студио Snøhetta е само един от най-известните примери[5]).
Какво се променя в последните години обаче?
Свободният конкурсен пазар в Норвегия и множеството отворени конкурси там, както и все по-глобализираната архитектурна среда, водят до все повече международни участници в норвежките конкурси. Оказва се, че през последните години най-важните конкурси в страната се печелят от чужденци - основно датски архитекти, но също и от други европейски държави, особено от Испания. В резултат, започват да се полагат умишлени усилия за ограничаване “отвореността” на норвежките конкурси по всякакви начини - налага се норвежкият като официален конкурсен език (без английска версия на документацията), въвеждат се по-високи изисквания за опит и предварителна квалификация на участниците и т.н.
Днес подобни тенденции има в Чехословакия (където повечето конкурси са на чешки и само около 2% от участниците са чужденци), в Холандия (където голяма част от конкурсите са също на холандски, а възложителите умишлено отказват да организират конкурси само на английски), във Великобритания (където отворените конкурси са само 12% от всички обществени поръчки за архитектурен дизайн) и т.н.
Тази история не е шокираща за нашата държава, където скандалните ограничения на процедурите по ЗОП бяха масови (и до голяма степен продължават да доминират). По-скоро показва притеснителни тенденции в целия Европейски съюз, които противоречат на самата му същност. Протекционизмът, въвеждан все по-масово от държавите от “Първия свят” по отношение на архитектурните конкурси (и не само), със сигурност не е проявление на свободния европейски пазар.
 
Случаят “Гугенхайм Хелзинки”
Конкурсът за нов музей “Гугенхайм” в Хелзинки беше обявен през 2014 и се превърна в най-големия архитектурен конкурс, организиран досега, с 1715 участници от цял свят. Това е разбираемо предвид култовия статус на музея “Гугенхайм” в Билбао (1997) като първата “сграда-икона” на нашето време. Конкурсът беше отворен, анонимен, безплатен и събра огромно медийно внимание, а победители станаха младото и неизвестно парижко студио “Moreau Kusunoki”. Но през 2016 Общинският съвет на Хелзинки отказа съфинансиране на Фондация “Соломон Р. Гугенхайм”, в резултат на което тя замрази проекта и конкурсът беше отменен.
Разбира се, ние трябва да позволим на конкурсите да бъдат и неуспешни. Но в случая международната критика засягаше не толкова финала на начинанието, колкото неговата масовост. Архитекти започнаха да изчисляват колко човекочаса труд са хвърлени в този конкурс при толкова участници, колко милиарда е загубила световната икономика от ангажираността на толкова архитекти в един само проект, който не може да има повече от един победител, и т.н.
Случаят “Гугенхайм Хелзинки” катализира нови цели в развитието на конкурсната култура. Няма нужда един конкурс да събира хиляди участници, по-прагматично е хиляди участници да участват в стотици конкурси, също толкова честно и отворено организирани. Така повече от тях ще получат достъп до реални поръчки, а повече места с проблеми и важни сгради би следвало да получат своето добро архитектурно решение.
Как стои България на фона на европейската конкурсна култура?
Изненадващият отговор е, че стои добре. Европейският регрес се среща с нашия роден тромав прогрес и, в крайна сметка, всички сме на едно, в момента незавидно, ниво. Нашите конкурси все още са по-скоро протекционистки, отколкото прекалено отворени (вж. случая “Норвегия”), а един конкурс за една нова библиотека (във Варна) успя да привлече най-много участници в новата ни история, да разбуни най-много духове и да остане тема за разговор с години (вж. случая “Гугенхайм Хелзинки”).
Всички ние, които работим за налагане на добрите конкурсни практики тук, все още градим доверието към най-леката им форма, а именно отворения, анонимен, свободен, безплатен конкурс, който не дискриминира никого и дава шанс и на младите архитекти, както и на такива без опит и реализации в съответния тип сграда. Но това е само първата стъпка.
Трябва да сме наясно, че “нормалните” архитектурни конкурси у нас в момента се организират в постоянна борба със съществуващата законова рамка (Закона за обществените поръчки и неговите подзаконови наредби), опитвайки се всячески да преодолеят нейните несъвършенства и ограничения.
Именно в ЗОП и правилника му са регламентирани:
- показателят Проектна стойност на строежа - подходящ за търгове за оферти, но неадекватен за конкурси за идейни проекти;
- точковата система на оценяване - привидно обективна, но напълно неподходяща за оценяване на архитектурни проекти;
- попълването на един куп трудни за разбиране от участниците документи - особено 20-страничния ЕЕДОП (Единен европейски документ за обществени поръчки). В интерес на всеки възложител е времето, което участниците прекарват в попълване на неразбираеми документи, да бъде вложено в по-завършен проект, например;
- невъзможността за електронно предаване на проекти, освен в “единна национална електронна уеб базирана платформа”, каквато в България все още няма. Това е сериозна спънка за организиране на международни конкурси. И така нататък.
Да се говори и пише за архитектурни конкурси е важно. Трябва да се прави често и редовно. Колкото често и редовно е хубаво да се организират същите тези архитектурни конкурси за всички ключови места и сгради около нас. Конкурсна култура се гради бавно, пътят е неравен, а постсоциалистическа България е само в началото му.
За финал
В началото на октомври, пак в Амстердам, недалеч от преустроения в културна институция склад, където се проведе конференцията за конкурсите, Рение де Грааф, партньор в холандското суперстудио Оffice of Metropolitan Architecture (OМА) и директор на неговия тинк-танк АМО, представи първата си книга. Книгата се нарича просто “Четири стени и един покрив” (Four Walls and a Roof) и разказва за сложната природа на една проста професия. На представянето Рение де Грааф каза: За да постигнат нещо, каквото и да е, архитектите трябва да служат на силите, които се опитват да критикуват, намирайки се така в един вечен конфликт на интереси.
Архитектурните конкурси, тяхната организация и реализация са именно това. Опит архитектурата да критикува властта, като работи с нея. Да работиш с властта е трудно, рисково и вредно за здравето и добрия сън. Целта обаче (един по-добър свят, разбира се) е прекалено благородна, за да се откажем. Архитектурата има силата да променя средата около нас за твърде дълго време. Затова трябва да бъдем винаги внимателни и никога безотговорни.
Анета Василева
Анета Василева е архитект, архитектурен критик и публицист и част от архитектурна група WhATA. Тя е доктор по история и теория на архитектурата с фокус върху архитектурата от втората половина на ХХ век.
WhATAssociation (WhATA) са независима архитектурна група, която се занимава с архитектурна публицистика и критика и от години работи за подобряване на съвременните конкурсни практики в България – чрез статии, лекции и презентации, участия в международни изследователски проекти и конференции, организиране и журиране на конкурси. WhATA стоят зад конкурса за преустройство на бившата “Топлоцентрала” на НДК в Център за изкуство и култура (2017), зад международните конкурси за Нова библиотека във Варна (2015) и за реконструкция на Площад Централен в Пловдив (2014). В момента те подготвят двуетапен международен конкурс за нов градски център на Велико Търново.


 




[1]Competition Culture in Europe 2013 - 2016. 2017. Amsterdam: Architectuur Lokaal. Editors: Cilly Jansen; Indira van 't Klooster; Margot de Jager; Bram Talman. В публикацията участват, освен авторът на този текст като анализатор за България, и (в азбучен ред): Anne Isopp (Austria), Bram Talman (the Netherlands), Elsa Turkusic (Bosnia and Herzegovina), Emmett Scanlon (Ireland), Florian Heilmeyer (Germany), Hubert Trammer (Poland), Ieva Zibarte (Latvia), Joakim Skaaja (Norway), Osamu Okamura (Czech Republic), Petros Phokaides (Greece/ Cyprus), Ruta Leitanaite (Lithuania), Saimir Kristo (Albania), Sylvain Tegroeg (France), Tarja Nurmi (Finland), Vjollca Limani-Xhemaj (Kosovo), Walter Menteth (United Kingdom), Zaira Magliozzi (Italy)


[2] Първите докторски дисертации, писани на тема архитектурни конкурси, са защитени през 1990-те в университети в Швеция и Норвегия. Към момента в света има не повече от 15 докторски дисертации на тази тема, основно в Европа и Канада.


[3] Творческите съюзи продължават да са силна страна при определяне на конкурсните правила в редица европейски държави, особено на Скандинавския полуостров. В бившия Източен блок нещата стоят малко по-различно и защото съюзите са загубили авторитета си поради наследената обремененост с предишната политическа система (общоприето мнение е, че “творческите съюзи са социалистически креатури”), и поради тяхната неохотна и бавна промяна в условията на нецентрализирани икономика и култура (“ние сме експертите, защо никой не ни слуша”).


[4] Статията “ЗащодържаватанеможедаползваAuxionize” на Божидар Божанов, например, публикувана на 23 юни 2017 във вестник “Капитал”, обяснява много добре защо обществени поръчки в България не могат да се правят на външни електронни платформи. Оттук става ясно и защо засега не може да има архитектурни конкурси по ЗОП с изцяло електронно предаване на проекти.


[5] Snøhetta са създадени от 8 млади архитекти през 1987 г. и само 2 години по-късно печелят конкурса за новата Александрийска библиотека в Египет. Конкурсът привлича рекордните 1700 участници от цял свят, а сградата е завършена 13 години по-късно, през 2002. През 1999 Snøhetta печелят конкурса за новата Национална опера в Осло (завършена през 2007). Днес те са сигурно най-популярното норвежко архитектурно студио и категорична архитектурна суперзвезда.




Автор:Анета Василева
Източник на информация: Вестник "Култура"
"
    ["post_title"]=>
    string(80) "Архитектурните конкурси - теория и реалност"
    ["post_excerpt"]=>
    string(0) ""
    ["post_status"]=>
    string(7) "publish"
    ["comment_status"]=>
    string(6) "closed"
    ["ping_status"]=>
    string(6) "closed"
    ["post_password"]=>
    string(0) ""
    ["post_name"]=>
    string(17) "arch_copmtetition"
    ["to_ping"]=>
    string(0) ""
    ["pinged"]=>
    string(0) ""
    ["post_modified"]=>
    string(19) "2017-12-17 11:59:20"
    ["post_modified_gmt"]=>
    string(19) "2017-12-17 11:59:20"
    ["post_content_filtered"]=>
    string(0) ""
    ["post_parent"]=>
    int(0)
    ["guid"]=>
    string(24) "https://kab.bg/?p=25666/"
    ["menu_order"]=>
    int(0)
    ["post_type"]=>
    string(4) "post"
    ["post_mime_type"]=>
    string(0) ""
    ["comment_count"]=>
    string(1) "0"
    ["filter"]=>
    string(3) "raw"
  }
  ["comment_count"]=>
  int(0)
  ["current_comment"]=>
  int(-1)
  ["found_posts"]=>
  string(3) "577"
  ["max_num_pages"]=>
  float(58)
  ["max_num_comment_pages"]=>
  int(0)
  ["is_single"]=>
  bool(false)
  ["is_preview"]=>
  bool(false)
  ["is_page"]=>
  bool(false)
  ["is_archive"]=>
  bool(true)
  ["is_date"]=>
  bool(false)
  ["is_year"]=>
  bool(false)
  ["is_month"]=>
  bool(false)
  ["is_day"]=>
  bool(false)
  ["is_time"]=>
  bool(false)
  ["is_author"]=>
  bool(false)
  ["is_category"]=>
  bool(true)
  ["is_tag"]=>
  bool(false)
  ["is_tax"]=>
  bool(false)
  ["is_search"]=>
  bool(false)
  ["is_feed"]=>
  bool(false)
  ["is_comment_feed"]=>
  bool(false)
  ["is_trackback"]=>
  bool(false)
  ["is_home"]=>
  bool(false)
  ["is_privacy_policy"]=>
  bool(false)
  ["is_404"]=>
  bool(false)
  ["is_embed"]=>
  bool(false)
  ["is_paged"]=>
  bool(true)
  ["is_admin"]=>
  bool(false)
  ["is_attachment"]=>
  bool(false)
  ["is_singular"]=>
  bool(false)
  ["is_robots"]=>
  bool(false)
  ["is_posts_page"]=>
  bool(false)
  ["is_post_type_archive"]=>
  bool(false)
  ["query_vars_hash":"WP_Query":private]=>
  string(32) "801328c4b6d7812787730a890e92b9a3"
  ["query_vars_changed":"WP_Query":private]=>
  bool(false)
  ["thumbnails_cached"]=>
  bool(false)
  ["allow_query_attachment_by_filename":protected]=>
  bool(false)
  ["stopwords":"WP_Query":private]=>
  NULL
  ["compat_fields":"WP_Query":private]=>
  array(2) {
    [0]=>
    string(15) "query_vars_hash"
    [1]=>
    string(18) "query_vars_changed"
  }
  ["compat_methods":"WP_Query":private]=>
  array(2) {
    [0]=>
    string(16) "init_query_flags"
    [1]=>
    string(15) "parse_tax_query"
  }
}

13 дек.

Архитектурните конкурси – теория и реалност

Как стои България на фона на европейската конкурсна култура. Записки от една конференция Сили Янсен е висока руса жена на средна възраст със силен и ...

13 декември 2017

06 дек.

Краен срок за плащане на членски внос за 2018г. в КАБ

Уважаеми колеги, Напомняме Ви, че е стартирана кампанията по събирането на членския внос и вноската за проектантска правоспособност за 2018 година. ...

06 декември 2017

24 ное.

ЧЛЕНОВЕТЕ НА КАБ ВЕЧЕ МОГАТ ДА ПОЛЗВАТ БЕЗПЛАТНО СИСТЕМАТА „СИЕЛА ...

Уважаеми колеги, Ръководството на КАБ има удоволствието да сподели с Вас една добра и полезна новина. За улесняването на ежедневната работа на всеки ...

24 ноември 2017

04 ное.

Покана за делегати на Общото събрание на КАБ на 1 и 2 декември в Габрово

Покана от Председателя на КАБ арх.Борислав Игнатов към членовете на Камарата, които желаят да вземат участие като делегати в Общото събрание на КАБ на ...

04 ноември 2017

29 окт.

Становището на КАБ и приложение към него относно Проект на изменение на ...

Уважаеми колеги, Можете да се запознаете с официалното становище на КАБ относно Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство и ...

29 октомври 2017

12 окт.

В ПАМЕТ НА ГОЛЕМИЯ ТВОРЕЦ, МИСЛИТЕЛ И АРХИТЕКТ КИШО КУРОКАВA

ПРЕДИ ДЕСЕТ ГОДИНИ НА ДНЕШНИЯ ДЕН – 12  ОКТОМВРИ ПРИКЛЮЧИ ЗЕМНИЯТ МУ ПЪТ И ТОЙ ПОЕ КЪМ ВЕЧНОТО ОБЩУВАНЕ С БЕЗКРАЙНАТА ВСЕЛЕНА. ПОЗВОЛЯВАМ  СИ ДА СПОДЕЛЯ ...

12 октомври 2017

14 сеп.

ЗАЩО СИСТЕМАТА ЗА АВТОМАТИЧЕН ЕСТЕСТВЕН КОНТРОЛ НА КАЧЕСТВОТО НА ...

Развитието на цялата науката в наши дни е толкова бързо и безспорно, че е крайно време на образованието да се гледа, КАТО ПРОЦЕС В НЕПРЕКЪСНАТО РАЗВИТИЕ И...

14 септември 2017

28 авг.

Обява за работа в архитектурно студио RAW-NYC в Дубай

Колеги, в КАБ постъпи тази обява за работа от архитектурна фирма с офиси в Ню Йорк и Дубай. Условията са добри и проектите им са интересни. Работата ще ...

28 август 2017

19 юли

ОТВОРЕНО ПИСМО ОТНОСНО РАЗРУШАВАНЕТО НА ПАМЕТНИКА „1300 ГОДИНИ БЪЛГАРИЯ“

Управителният съвет на Камарата на архитектите в България (КАБ) напълно подкрепя Отвореното писмо на творческите съюзи на България за запазването на ...

19 юли 2017

04 юли

ALLPLAN – BIM CAD СОФТУЕР ЗА АРХИТЕКТУРНО ПРОЕКТИРАНЕ | СПЕЦИАЛНИ ОФЕРТИ ДО ...

Уважаеми дами и господа, Представяме на Вашето внимание две специални оферти за закупуване на Аllplan, валидни до края на месец юли. Детайлно представяне на...

04 юли 2017