16 юли Арх. Александър Шваб: Архитектът в Бавария е „генералист плюс“ с големи отговорности и права
Съвсем наскоро в Германия дискутирахме за ролята на архитекта като генералист или като на специалист. Резултатът е „генералист плюс“ – т.е. ние, архитектите, придружаваме целия строителен процес, но всеки има своите специални компетенции. Не биваше да повторим ситуацията с адвокатите с разделението им по различните видове право. Голяма опасност би било успоредно с регистъра на архитектите да се води и втори регистър със специалности. По този път бихме загубили ролята си в строителния процес.
Архитектът е водещ в процеса от първоначалната идея до завършването на строителството: по време на проектирането – при координирането и интегриране на всички специалности; в работното проектиране; в разписването на конкретните задачи на строителите и контрола на работата на строителните фирми. Презумпцията е, че възложителят не е наясно с процеса, цената и качеството и има нужда от човек, на когото да се довери – това е архитектът. Това предполага, че трябва да бъдем образовани, за да изпълним задачата. Във връзка с това ние носим отговорност, която е подкрепена със застраховка професионална отговорност и именно тя е причината да искаме нашите хонорари.
Преди 20 г. направихме принципен анализ и промяна в нашите строителни наредби, които дадоха на архитектите огромни отговорности във фазите на строителството. Принципната идея на промените беше държавата и общините да не поемат никакви отговорности за неща, които могат да бъдат регулирани от свободния пазар.
Бяха въведени два нови метода за разрешаване на строителството. Първият: строителните разрешения на уведомителен режим, ако има влязъл в сила ПУП и обекта напълно отговаря на него и ако сградата не превишава определени критерии за големина и функция, то строително разрешение не се изисква. 30 дни след входиране на проекта, ако не получи писмено указание за необходимост от строително разрешение, инвеститора може да започне да строи. Подписът на архитекта, че всички изисквания са спазени, е достатъчен. Вторият подход е т. нар. опростен метод за разрешаване на строителството. До определена големина и функция на сградата, където няма влязъл в сила ПУП или където инвестиционното намерение иска изключение от действащия ПУП се проверява само архитектурния проект за съответствие с устройственото планиране. Инвеститора се задължава към момента на започване на строителството да има част конструктивна, а за обекти над определена големина и част пожарна безопасност. Отговорността за тези проектни части се носи от авторите им без те да се внасят за проверка от институции. Проектите за сградни инсталации за никои сгради изобщо не са обект на проверка от институции, а отговорността за тях се носи единствено от инженерите и от сългасувалия ги архитект.
Разтоварването на институциите от тези отговорности натовари архитектите с допълнителни отговорности. Но укрепи и увеличи ролята на архитекта в процеса.
Следващата тема е разделянето на проектиране и строителство. За нас това е основният смисъл на професията изобщо. Този принцип на разделяне е атакуван от строителната индустрия, защото тя иска да продава технологии и продукти, а архитектът й пречи: тя не може да заблуди архитекта с лошо качество или раздути цени. Голяма опасност за това съществува в момента чрез въвеждането на BIM.
Досега беше малко или много тайна, но наскоро представители на индустрията открито заявиха, че заради BIM искат да премахнат разделението на проектиране и строителство. Затова е изключително важно в университетите правилно да се преподава BIM. Той е опасен за професията архитект и за ролята на архитектите в строителния процес, колкото може да е опасна една атомна централа. Ако подходим съзнателно и контролираме свързаните с BIM теми, ще запазим ключовата си роля. Ако проспим, обаче, тази възможност, положението на архитекта ще бъде буквално разбито. Има доста страни, в които ролята на архитекта от главен майстор, което е изначалният смисъл на професията, вече се е свила до дизайнер и до издаването на строителното разрешение.
Ако това се случи, значи няма кой да се грижи за социалните аспекти и обществения интерес. Защо всички ние учихме архитектура? Защото искаме светът да е по-красив и да свържем миналото с бъдещето, да опазим културните обекти в бъдещето. Ако не го направим, няма кой друг да го стори. Това е нашата визия и мисия и на това трябва да обучаваме бъдещите поколения.
Как се става член на Камарата на архитектите в Бавария
Изисквания за прием в нашата Камарата са адресна регистрация в Бавария и завършено образование по архитектура. В Европа има процедура по нотификация. Ако едно учебно заведение по архитектура, например от България, е в списъка на нотифицираните учебни заведения, то е признато в Бавария.
Другото изискване е 2-годишният стаж. Той трябва да покрие областта на дизайна, техническата част от проектирането и икономическата част от него. Архитектът, който води стажа, трябва да попълни формуляр и много конкретно да опише за кой обект какви дейности е покрил стажантът и какъв процент от тях е извършил.
Преди 2 седмици имахме Управителен съвет на Камарата и беше разгледано предложение за устав с подробно описание какво да съдържат практиките. Тези изисквания на Камарата са координирани с учебната програма на университетите. Изискванията са изброени в 11 много конкретни точки, описващи какво трябва да е правил кандидат-архитектът по време на стажа. Минимум 9 от тях трябва да бъдат изпълнени и не могат да бъдат заменени от курсове и семинари в рамките на Академията за продължаващо обучение в Баварската камара.
Най-често по време на практиките се работят фазите от 1 до 5 на хонорарната наредба в Германия. Методиката на КАБ за фазите почти съвпада с тази германска наредба – проектът до фаза 5 е във фаза „работна“.
За да компенсира останалата част, за която кандидатите трудно могат да намерят стаж, Баварската камарата е направила пакет от семинари, които покриват за 8 дни останалите фази. В тях се обяснява как се правят количествени сметки, разписване на задания за строителство, консултиране при избор на изпълнител, воденето на обекта при строителството, надзор, авторският контрол и пр. проверки, и документацията, която трябва да се приеме накрая.
В момента търсим варианти и за тези, които след следването си отиват на свободна практика и не практикуват при друг архитект. За тях Камарата поема ангажимента през тези 2 години да наблюдава дали покриват всички 8 фази от работата на един архитект, за да ги приеме след това за членове.
Без тази практика човек не може да бъде приет в камарата и това автоматично означава, че не може да се нарича архитект.
Преди изискването за стаж беше 3 години, но с европейската регулация бе редуцирано до 4+2 или 5+0. Германия се съгласи с голямо неудоволствие с модела 5+0 и спаси модела 4+2, който също беше застрашен да отпадне. Той се отнася за бакалаври – 4 години в университета и 2 години практика. По принцип в контекста на Европейския архитектурен съвет е възприет моделът 5+2.
Какви са отношенията между Камарата и университетите
Ние също се събираме с деканите на факултетите по архитектура и изясняваме коя задача за кого е. Вземат се предвид желанията, идващи от практиката, и те стават изисквания към университетите. Има конкретни договорености между Камарата и университетите.
Какви са отговорностите? При нас също се обсъждаше дали да не въведем изпити за проектантска правоспособност. Но се оказа, че на практика камарите не са подготвени да създадат специален отдел, занимаващ се с изпитите. Тогава възниква въпросът кой ще води тези изпити. Ако това ще са същите професори от университетите, то „котката си захапва опашката“. Принципно поставяме нещата така: Университетът е теорията, камарите са практиката.
Изключително важна е работата в екип и за това ние предвиждаме минимум в 1-2 семестъра работа в екипни проекти.
По време на следването се прави задълбочен проект за 2 семестъра, в който освен обичайните архитектурни въпроси, се координират колеги от строителните факултети и факултетите за инженери по сградните инсталации. Това, което няма как да бъде усвоено в университета, са съвещанията, оперативките с възложителя, с институциите и със строителя, работата на строителните площадки.
В университетите непременно трябва да разгледа BIM. По отношението на BIM всички сме в началото. За едно бюро преминаването към BIM технологии е свързано с голяма инвестиция. Разчитаме на младите колеги от университетите с тяхното по-специално отношение към информационните технологии да могат да ни научат на нещо. Нашите големи проблеми са смятане на квадратури, обеми, количества, остойностяване в пари. В BIM не чертаем с линии, а със строителни елементи, те имат атрибути и един от тях е цената. Това ни дава възможност в много ранна проектна фаза да планираме разходите и да кажем на възложителя каква е цената. С едно кликване на мишката да кажем как ще се промени цената, ако вместо пвц сложим алуминиеви прозорци.
Така чрез BIM можем да компенсираме слабости в следващите проектни фази. С вярната цена и информация BIM може много да помогне. BIM има и т.нар. отпадъчни продукти, които можем да използваме и продаваме. Като например данни за фасилити мениджмънта на сградата.
BIM ни дава големи възможности, но ние като архитекти със стереотипи често не се възползваме. Молба към университетите: да залагат повече на BIM.
Продължаващото обучение
Баварската камара има дълъг списък от задачи. Една от много важните е Академията за продължаващо обучение. Тя организира много мероприятия за продължаващи обучения. За 2017 са над 140. Работата е разделена на глави – 1. Екскурзии и култура; 2. Планиране и проектиране; 3. Конструкции и техника; 4. Енергийна ефективност и екология; 5. Право; 6. Мениджмънт; 7. Комуникация.
Всички семинари идват от практиката. Те не са безплатни. Цената за членове на Камарата е по-ниска, за външни – по-висока. Например за еднодневен семинар член на Камарата плаща 150 евро, външен – 220 евро.
В Германия има 16 федерални провинции. И архитектурата, като част от културата, е отговорност на отделните провинции. Поради тази причина продължаващото обучение в различните провинции е организирано различно. Някои искат определен брой часове присъствие на семинари. В т.нар. либерална Бавария подхождаме с доверие към отговорностите и самоконтрола и не искаме задължителен брой точки. Там, където има изисквания, те са 60 часа на година.
В Бавария броим часовете, които нашите членове участват в мероприятия на Академията. При съпоставката изчисляваме около 50% участие в тези събития спрямо общия брой на членовете – 24 000.
Има много различни форми на продължаващо обучение. Има редица частни организации, които правят също такива мероприятия. Има и самообучение, което признаваме. В голяма част от архитектурните бюра идват фирми за строителни материали и представят продуктите си. Затова в Бавария не формализираме нещата. Отчитаме и факта, че пазарът е регулатор и по естествен начин, колегите, които не се развиват, отпадат.
Има и такъв феномен, че голяма част от абсолвентите по архитектура не работят в областта на архитектурата. Разглеждаме следването по архитектура като основа за други професии, които изискват креативност и организационни умения. За пример: от моя випуск в университета 24 години след завършването ни само 25% работят архитектура.
В Германия Камарата на архитектите е камара само на архитектите, но е създадена с един и същ закон заедно с Камарата на инженерите. С тях работим тясно, особено в областта на продължаващото обучение, включително наши членове се обучават при тях и техни – при нас.
(Из изказванията на арх. Александър Шваб – вицепрезидент на Асоциацията на германските архитекти на свободна практика и президент на групата за международно сътрудничество на Баварската камара на архитектите, на кръглата маса „Професията архитект в България – академично образование, професионален опит и продължаващо обучение“)