Изявление на проф. арх. Тодор Кръстев относно казуса с Младежки дом ...
Представяме ви изявлението на проф. д.а.н. арх. Тодор Кръстев по време на пресконференцията относно недопустимите намеси по фасадата на Младежки дом ...
object(WP_Query)#10786 (52) { ["query"]=> array(2) { ["paged"]=> string(1) "5" ["category_name"]=> string(7) "izbrano" } ["query_vars"]=> array(63) { ["paged"]=> int(5) ["category_name"]=> string(7) "izbrano" ["error"]=> string(0) "" ["m"]=> string(0) "" ["p"]=> int(0) ["post_parent"]=> string(0) "" ["subpost"]=> string(0) "" ["subpost_id"]=> string(0) "" ["attachment"]=> string(0) "" ["attachment_id"]=> int(0) ["name"]=> string(0) "" ["pagename"]=> string(0) "" ["page_id"]=> int(0) ["second"]=> string(0) "" ["minute"]=> string(0) "" ["hour"]=> string(0) "" ["day"]=> int(0) ["monthnum"]=> int(0) ["year"]=> int(0) ["w"]=> int(0) ["tag"]=> string(0) "" ["cat"]=> int(184) ["tag_id"]=> string(0) "" ["author"]=> string(0) "" ["author_name"]=> string(0) "" ["feed"]=> string(0) "" ["tb"]=> string(0) "" ["meta_key"]=> string(0) "" ["meta_value"]=> string(0) "" ["preview"]=> string(0) "" ["s"]=> string(0) "" ["sentence"]=> string(0) "" ["title"]=> string(0) "" ["fields"]=> string(0) "" ["menu_order"]=> string(0) "" ["embed"]=> string(0) "" ["category__in"]=> array(0) { } ["category__not_in"]=> array(0) { } ["category__and"]=> array(0) { } ["post__in"]=> array(0) { } ["post__not_in"]=> array(0) { } ["post_name__in"]=> array(0) { } ["tag__in"]=> array(0) { } ["tag__not_in"]=> array(0) { } ["tag__and"]=> array(0) { } ["tag_slug__in"]=> array(0) { } ["tag_slug__and"]=> array(0) { } ["post_parent__in"]=> array(0) { } ["post_parent__not_in"]=> array(0) { } ["author__in"]=> array(0) { } ["author__not_in"]=> array(0) { } ["ignore_sticky_posts"]=> bool(false) ["suppress_filters"]=> bool(false) ["cache_results"]=> bool(true) ["update_post_term_cache"]=> bool(true) ["lazy_load_term_meta"]=> bool(true) ["update_post_meta_cache"]=> bool(true) ["post_type"]=> string(0) "" ["posts_per_page"]=> int(10) ["nopaging"]=> bool(false) ["comments_per_page"]=> string(2) "50" ["no_found_rows"]=> bool(false) ["order"]=> string(4) "DESC" } ["tax_query"]=> object(WP_Tax_Query)#23332 (6) { ["queries"]=> array(1) { [0]=> array(5) { ["taxonomy"]=> string(8) "category" ["terms"]=> array(1) { [0]=> string(7) "izbrano" } ["field"]=> string(4) "slug" ["operator"]=> string(2) "IN" ["include_children"]=> bool(true) } } ["relation"]=> string(3) "AND" ["table_aliases":protected]=> array(1) { [0]=> string(21) "wp_term_relationships" } ["queried_terms"]=> array(1) { ["category"]=> array(2) { ["terms"]=> array(1) { [0]=> string(7) "izbrano" } ["field"]=> string(4) "slug" } } ["primary_table"]=> string(8) "wp_posts" ["primary_id_column"]=> string(2) "ID" } ["meta_query"]=> object(WP_Meta_Query)#23334 (9) { ["queries"]=> array(0) { } ["relation"]=> NULL ["meta_table"]=> NULL ["meta_id_column"]=> NULL ["primary_table"]=> NULL ["primary_id_column"]=> NULL ["table_aliases":protected]=> array(0) { } ["clauses":protected]=> array(0) { } ["has_or_relation":protected]=> bool(false) } ["date_query"]=> bool(false) ["queried_object"]=> object(WP_Term)#23630 (16) { ["term_id"]=> int(184) ["name"]=> string(14) "Избрано" ["slug"]=> string(7) "izbrano" ["term_group"]=> int(0) ["term_taxonomy_id"]=> int(184) ["taxonomy"]=> string(8) "category" ["description"]=> string(0) "" ["parent"]=> int(0) ["count"]=> int(603) ["filter"]=> string(3) "raw" ["cat_ID"]=> int(184) ["category_count"]=> int(603) ["category_description"]=> string(0) "" ["cat_name"]=> string(14) "Избрано" ["category_nicename"]=> string(7) "izbrano" ["category_parent"]=> int(0) } ["queried_object_id"]=> int(184) ["request"]=> string(1162) "SELECT SQL_CALC_FOUND_ROWS wp_posts.ID FROM wp_posts LEFT JOIN wp_term_relationships ON (wp_posts.ID = wp_term_relationships.object_id) JOIN wp_icl_translations wpml_translations ON wp_posts.ID = wpml_translations.element_id AND wpml_translations.element_type = CONCAT('post_', wp_posts.post_type) WHERE 1=1 AND ( wp_term_relationships.term_taxonomy_id IN (184) ) AND wp_posts.post_type = 'post' AND (wp_posts.post_status = 'publish' OR wp_posts.post_status = 'closed' OR wp_posts.post_status = 'reported' OR wp_posts.post_status = 'acf-disabled') AND ( ( ( wpml_translations.language_code = 'bg' OR 0 ) AND wp_posts.post_type IN ('post','page','attachment','wp_block','portfolio_page','testimonials','slides','carousels','masonry_gallery','mc4wp-form' ) ) OR wp_posts.post_type NOT IN ('post','page','attachment','wp_block','portfolio_page','testimonials','slides','carousels','masonry_gallery','mc4wp-form' ) ) AND ((((wp_posts.ID NOT IN (SELECT object_id FROM wp_term_relationships WHERE term_taxonomy_id IN (21)))) OR wp_posts.ID IN (140339))) GROUP BY wp_posts.ID ORDER BY wp_posts.menu_order, wp_posts.post_date DESC LIMIT 40, 10" ["posts"]=> &array(10) { [0]=> object(WP_Post)#23380 (24) { ["ID"]=> int(138937) ["post_author"]=> string(5) "11805" ["post_date"]=> string(19) "2022-05-16 08:06:37" ["post_date_gmt"]=> string(19) "2022-05-16 08:06:37" ["post_content"]=> string(7193) "Представяме ви изявлението на проф. д.а.н. арх. Тодор Кръстев по време на пресконференцията относно недопустимите намеси по фасадата на Младежки дом Пазарджик
Позволете ми няколко думи от името на авторите на Младежки дом – Пазарджик – архитектите: Тодор Кръстев, Антони Михайлов и Иван Тарински. Антони вече не е между нас, но съм сигурен, че ни гледа отгоре с пълно съгласие. През 1966 спечелихме в национален конкурс проекта за сградата на Младежкия дом. По това време ръководих архитектурна група от млади архитекти в РПО Бургас, които изповядвахме едно и също архитектурно кредо, вдъхновено от онова, което днес наричаме „европейски модернизъм от втората половина на 20 век“. Как бе замислен проектът? Ние бяхме силно респектирани от прекрасния централен площад на града: богато озеленен, с различни архитектурни стилове, обединени около вертикалния акцент на часовниковата кула на Старата поща. Помнехме посланието на нашия уважаван професор арх. Станчо Белковски, забележителен представител на българския модернизъм, за една НОРМАЛНА АРХИТЕКТУРА, която не се натрапва, напротив, слива се хармонично със средата. Белковски казваше: „Когато сърцето ти е нормално, ти не го усещаш, но не можеш без него“. Стремежът ни бе към една спокойна обществена сграда, която не конкурира околните, която изтъква цветовете и динамиката на градския живот. Днес бихме казали - стремели сме се към контекстуална архитектура, вписана в градската среда. Идвал съм след това в Пазарджик и винаги съм имал чувството, че Градът е приел сградата като част от градските ценности. Какво по-голямо удовлетворение за един архитект! Затова сме дълбоко засегнати от това, което се случва сега с Младежкия дом. Преди всичко това е проява на пълно пренебрежение към архитектурната идея. Вместо замислената дискретна сграда, която уважава Града – тя се превръща в нахален и агресивен център, който натрапва себе си, като подценява всичко наоколо. Нарушено е достойнството на сградата, нейната роля в централното градско пространство. Проф. Белковски би констатирал „инфаркт“ в сърцето на градския център. И това при съществуващите съвременни методи и технологии за възвратими градски трансформации. Току що видяхме на Фестивала на светлините в София възможностите на видео-инсталациите за светлинно 3D шоу по фасадите на града. Вместо това сегашният кмет запечатва за 10 години напред своята представа за градска естетика, с трайни бои, върху каменните фасади на сградата… Това е брутална намеса, абсолютно несъгласувана с авторите, при пълно незачитане на авторското право. Но също и на правата на местната общност. Както разбрахме, намесата не е била дискутирана в градската архитектурна колегия, не е била обсъждана от жителите. Нещо повече, не само че са били пренебрегнати протестите против началото на акцията, но днес видяхме сградата изцяло боядисана! България няма Закон за архитектурата. Френският закон за архитектурата от 1977 започва така: Член 1: „Архитектурата е израз на култура. Архитектурното творчество, качеството на сградите и хармоничното им интегриране в заобикалящата ги среда, уважението към градския пейзаж и наследство са от обществен интерес. Упълномощените органи гарантират, че този интерес е спазен“. В случая с Младежкия дом в Пазарджик общественият интерес не е спазен. Напротив, упълномощени лица са били инициатори на неговото нарушаване. Това е рядък пример за архитектурен вандализъм, прецедент в центровете на европейските градове. Предполагам, че този случай ще се дискутира на Международния форум в България следващия месец, посветен на архитектурата на модернизма на 20 век. Благодарни сме на колегите от Пазарджик за тяхната бърза и компетентна реакция. Благодарни сме на Камарата на архитектите в България за защитата на архитектурното творчество от посегателства." ["post_title"]=> string(141) "Изявление на проф. арх. Тодор Кръстев относно казуса с Младежки дом Пазарджик" ["post_excerpt"]=> string(0) "" ["post_status"]=> string(7) "publish" ["comment_status"]=> string(6) "closed" ["ping_status"]=> string(6) "closed" ["post_password"]=> string(0) "" ["post_name"]=> string(198) "%d0%b8%d0%b7%d1%8f%d0%b2%d0%bb%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%84-%d0%b0%d1%80%d1%85-%d1%82%d0%be%d0%b4%d0%be%d1%80-%d0%ba%d1%80%d1%8a%d1%81%d1%82%d0%b5%d0%b2-%d0%be%d1%82" ["to_ping"]=> string(0) "" ["pinged"]=> string(0) "" ["post_modified"]=> string(19) "2022-05-16 10:18:40" ["post_modified_gmt"]=> string(19) "2022-05-16 10:18:40" ["post_content_filtered"]=> string(0) "" ["post_parent"]=> int(0) ["guid"]=> string(24) "https://kab.bg/?p=138937" ["menu_order"]=> int(0) ["post_type"]=> string(4) "post" ["post_mime_type"]=> string(0) "" ["comment_count"]=> string(1) "0" ["filter"]=> string(3) "raw" } [1]=> object(WP_Post)#23378 (24) { ["ID"]=> int(138512) ["post_author"]=> string(5) "11805" ["post_date"]=> string(19) "2022-05-12 12:54:08" ["post_date_gmt"]=> string(19) "2022-05-12 12:54:08" ["post_content"]=> string(11185) "Сградата да получи статут на недвижима културна ценност, настояват архитектите
Камарата на архитектите в България (КАБ) планира да сезира Прокуратурата по повод недопустимите намеси, които се извършват по фасадата на знаковата сграда на Младежкия дом в Пазарджик. Директно върху каменната облицовка се изпълнява оформление тип „графити“ с бои в над 20 различни цвята върху цялата площ на фасадните плоскости, колони, козирки и тавани над колонадата. Това е грубо вандалство и проява на професионална некомпетентност. Показва незачитане на архитектурната стойност на сградата и авторските права върху произведението, неглижиране на мнението на гражданите, професионалистите и на интереса на обществото. Пресконференция на КАБ по темата от 12 май 2022 можете да гледате на следния линк: https://bta.bg/bg/pressclub/archive/13880 „Планираме да сезираме Прокуратурата, ако Община Пазарджик не предприеме спешни мерки по възстановяване на автентичния вид на сградата на Младежкия дом. Учудени сме, че вместо да се вложат средства в почистването на камъка по фасадата и да се направи качествен ремонт се хвърлят средства в проект със съмнителна естетическа стойност. Не е нормално да се подхожда по такъв начин към архитектурното наследство. Подобни намеси трябва да се извършват след широко обществено обсъждане“, заяви председателят на КАБ арх. Владимир Милков. „Тук сме, за да защитим културните ценности и да се обърнем към общинските власти и Прокуратурата, за да се потърси отговорност за това културно престъпление и посегателство към цялата общественост“, допълни арх. Борислав Борисов, зам.-председател на КАБ. Не е ясно защо и как е решено да бъде направена промяна на фасадите на сградата, както и по какви критерии са избрани изпълнителите. Община Пазарджик не е представила предварителен проект пред специалистите и обществеността, въпреки че за реализацията се използват публични средства. Необходимо е работата по обществено значими обекти да става след провеждането на архитектурни конкурси и след широко обществено обсъждане. „Това е рядък пример за архитектурен вандализъм. Става дума за проява на пълно пренебрежение към първоначалната архитектурна идея. Вместо замислената дискретна сграда, която респектира града, Младежкият дом се превръща в натрапчив обект. Сградата можеше да бъде преобразена по друг начин – чрез съвременни методи и технологии, като например светлинни ефекти, видео инсталации и т.н. Вместо това кметът на Пазарджик запечатва и натрапва за години напред своите представи за градска естетика“, категоричен бе проф. арх. дан Тодор Кръстев, който е проектант на сградата. „От спокойна обществена сграда, която се вписва в средата и изтъква динамиката на градския живот, Младежкият дом се превръща в акцент, който крещи. Това е едно недобро решение, което не е съгласувано с професионалистите. Става въпрос за боядисване с акрилни бои върху каменна облицовка, което за всеки архитект се равнява на кощунствено действие“, коментира арх. Петър Мурджев, председател на Регионална колегия Пазарджик. КАБ и Регионална колегия Пазарджик са внесли сигнали по казуса до Министерството на културата, Националния институт за недвижимо културно наследство, Общинския съвет на Пазарджик и Областния управител на област Пазарджик. Пълният текст на писмата можете да видите тук и тук. От КАБ призовават Министерството на културата да предприеме действия за предоставяне на статут на недвижима културна ценност на сградата на Младежкия дом. Архитектурната колегия настоява да бъде възстановен оригиналният вид на фасадите на емблематичното здание. [gallery link="file" size="medium" columns="4" ids="138519,138517,138521,138569"] За сградата Младежки дом - Пазарджик е важна част от паметта и културното наследство на страната, емблема на българския архитектурен модернизъм от 20 век. Проектът за сградата е спечелен в национален конкурс през 1966 г. от екип в състав: арх. Тодор Кръстев, арх. Антони Михайлов, арх. Иван Тарински. За оформянето на фасадите в оригиналния им вид са използвани устойчиви естествени материали – колоните са облицовани с велинградски полиран мрамор, а стените с русенски варовик. Боядисването с графити на фасадата унищожава оригиналния облик на сградата и представлява агресивно неуважение спрямо нейните автори. Върху каменната облицовка на всички фасади се нанасят цветни графити с трайни бои, при пълно пренебрежение към архитектурната идея на авторите за една спокойна обществена сграда, вписана в богатата зеленина на градския център, замислена самата тя да изтъква цветовете и динамиката на градския живот. Сградата на Младежкия дом е в центъра на град Пазарджик и със своя силует участва в оформянето на пространствената рамка на площад „Константин Величков“, заедно със сградите на художествената галерия, бившия профсъюзен дом и театъра. Площадът е централно средище за културни и обществени прояви и сградите около него са естествен декор на градския делник и празник. Младежкият дом заедно със сградите на Община Пазарджик, Областна управа, бившата проектантска организация, всички с обща стилистика, строени във втората половина на XX – век, оформят културния, обществен и делови център на областния град. В непосредствена близост са и сгради обявени за недвижима културна ценност, като старата баня и сградата на Банка ДСК. " ["post_title"]=> string(163) "КАБ планира да сезира Прокуратурата по повод обезобразяването на Младежки дом Пазарджик" ["post_excerpt"]=> string(0) "" ["post_status"]=> string(7) "publish" ["comment_status"]=> string(6) "closed" ["ping_status"]=> string(6) "closed" ["post_password"]=> string(0) "" ["post_name"]=> string(6) "138512" ["to_ping"]=> string(0) "" ["pinged"]=> string(0) "" ["post_modified"]=> string(19) "2022-05-13 07:09:27" ["post_modified_gmt"]=> string(19) "2022-05-13 07:09:27" ["post_content_filtered"]=> string(0) "" ["post_parent"]=> int(0) ["guid"]=> string(24) "https://kab.bg/?p=138512" ["menu_order"]=> int(0) ["post_type"]=> string(4) "post" ["post_mime_type"]=> string(0) "" ["comment_count"]=> string(1) "0" ["filter"]=> string(3) "raw" } [2]=> object(WP_Post)#23381 (24) { ["ID"]=> int(138399) ["post_author"]=> string(5) "11805" ["post_date"]=> string(19) "2022-05-10 09:30:20" ["post_date_gmt"]=> string(19) "2022-05-10 09:30:20" ["post_content"]=> string(4373) "Камарата на архитектите в България (КАБ) настоява незабавно да бъдат преустановени недопустимите намеси, който се извършват по фасадата на знаковата сграда на Младежкия дом в Пазарджик. По този повод КАБ и Регионална колегия Пазарджик организират пресконференция на тема:"Обезобразяват знаковата сграда на Младежкия дом в Пазарджик - образец на българския архитектурен модернизъм от втората половина на 20 век".
ДО
АРХ. ВЛАДИМИР МИЛКОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА КАМАРАТА НА
АРХИТЕКТИТЕ В БЪЛГАРИЯ
София, 5 май 2022
УВАЖАЕМИ АРХ. МИЛКОВ, Обръщам се към Вас от името на авторите на сградата на „Младежки дом – Пазарджик“, в момента обект на странен „текущ ремонт“ от страна на община Пазарджик. Проектът за сградата на Младежкия дом бе спечелен в национален конкурс през 1966 г. от нашия екип в състав: арх. Тодор Кръстев, арх. Антони Михайлов, арх. Иван Тарински. По това време бях ръководител на група от млади архитекти в РПО-Бургас, където се опитвахме да отстояваме нашите представи за онова, което днес наричат европейски модернизъм от втората половина на 20 век. Работните чертежи бяха коректно изработени от ТПО Пазарджик. Това, което се случва в момента със сградата на Младежкия дом, е част от драмата на цял един архитектурен пласт от нашето културно наследство – този на българския модернизъм от това време. Оставен без юридическа защита, днес той е реално застрашен. Някои сгради от този период са вече необратимо деформирани, като тяхната културна стойност е поразена, други са вече разрушени. Наистина, в сегашния случай със сградата на Младежкия дом, не става дума за разрушение. Въпреки това действията на Общината в момента представляват драстично посегателство над архитектурния образ на сградата. Върху каменната облицовка на всички фасади се нанасят цветни графити с трайни бои, при пълно пренебрежение към архитектурната идея за една спокойна обществена сграда, вписана в богатата зеленина на градския център, замислена самата тя да изтъква цветовете и динамиката на градския живот. Не е уважена нейната роля в градските публични пространства. Нарушено е достойнството на сградата. Намерението за това по никакъв начин не е било съгласувано с авторите на проекта. Както разбирам, то не е било дискутирано в архитектурната общност на града, не е било обект на обществено обсъждане с жителите. Кметът на Пазарджик е подготвил, по негови думи, една „шарена изненада“, натрапвайки на града своята собствена представа за градска естетика. Случаят е един лош прецедент, който може да се превърне в заразителен пример за архитектурен вандализъм. Затова трябва да му бъде дадена международна гласност. Благодарен съм на Камарата на архитектите в България за усилията да защитава архитектурното творчество от посегателства. Искрено Ваш, Проф. арх. дан Тодор Кръстев P.S. Прилагам, за Ваша информация, някои снимки от сградата на Младежкия дом преди „шарената изненада“. [gallery link="file" columns="5" ids="138348,138350,138352,138354,138356"]" ["post_title"]=> string(216) "Официално писмо до КАБ от проф. арх. дан Тодор Кръстев във връзка с промяната на фасадата на "Младежкия дом" в Пазарджик" ["post_excerpt"]=> string(0) "" ["post_status"]=> string(7) "publish" ["comment_status"]=> string(6) "closed" ["ping_status"]=> string(6) "closed" ["post_password"]=> string(0) "" ["post_name"]=> string(37) "prof-t-krastev-mladejki-dom-pazardjik" ["to_ping"]=> string(0) "" ["pinged"]=> string(0) "" ["post_modified"]=> string(19) "2022-05-06 04:57:47" ["post_modified_gmt"]=> string(19) "2022-05-06 04:57:47" ["post_content_filtered"]=> string(0) "" ["post_parent"]=> int(0) ["guid"]=> string(24) "https://kab.bg/?p=138347" ["menu_order"]=> int(0) ["post_type"]=> string(4) "post" ["post_mime_type"]=> string(0) "" ["comment_count"]=> string(1) "0" ["filter"]=> string(3) "raw" } [5]=> object(WP_Post)#23384 (24) { ["ID"]=> int(138340) ["post_author"]=> string(4) "5693" ["post_date"]=> string(19) "2022-05-06 04:37:08" ["post_date_gmt"]=> string(19) "2022-05-06 04:37:08" ["post_content"]=> string(5658) "Уважаеми архитекти, Уважаеми студенти по архитектура, Директива 2005/36/EО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации дава възможност на всеки български архитект да упражнява професията си във всички страни на ЕС. Тъй като голяма част от работата на архитектите по принцип може да се осъществява и от разстояние, няма формална пречка българският пазар на архитекурни услуги да се разшири към европейски държави с по-добри нива на заплащане. Най-големият европейски пазар на архитекурни услуги – германският изпитва понастоящем голям дефицит на квалифицирани архитекти. Констатирахме, че е необходимо провеждането на регулярен квалификационен курс, който да подготвя български архитекти и студенти по архитектура да посрещнат предизвикателствата на професията в Германия с акцент върху проектните фази, които могат да се работят дистанционно. [gallery link="file" columns="1" size="full" ids="138341"] Варненският свободен университет „Черноризец Храбър“, Фондация „Институт за дигитални трансформации“ и архитектурната компания от Мюнхен ST Architekten GmbH създадоха проекта „Алианс за адаптиране на български архитекти към немския пазар за архитектурни услуги“, който получи финансовата подкрепа на програма Еразъм+ на Европейския съюз. Имаме удоволствието да Ви поканим да участвате в предстоящия безплатен курс, който ще се проведе от 27.05.2022 г. до 01.08.2022 г. по приложената учебна програма.Първото занятие ще се проведе присъствено на 27.05.2022 г. от 11:00 ч. във Варненския свободен университет. Следващите девет занятия, включващи лекции и упражнения, ще се провеждат онлайн всеки понеделник. След полагане на кратък изпит в края на курса, участниците ще получат сертификат, които ще могат да ползват пред германски работодатели. Партньори на ST Architekten GmbH се ангажират да оказват съдействие на българските архитекти и студенти по архитектура за успешно установяване на контакти с германски архитектурни бюра – потенциални възложители на архитектурни услуги.
Срок за записване 23 май 2022 г., на следния линк: https://www.vfu.bg/Регионална колегия София-град оказва съдействие на Столична община в търсене на проектант/екип, притежаващ удостоверение по чл. 165 от Закона за културното наследство, за изготвяне на технически задания за проектиране за следните обекти, намиращи се в административни сгради на Столична община:
1. Текущ ремонт на център за административно обслужване в сградата на Столична община, находяща се на ул. Московска №33; 2. Изграждане на асансьор и осигуряване на достъпна среда в сградата на Столична община, находяща се на ул. Московска №41; 3. Ремонт за консервация, реставрация и експониране на фасадите на административната сграда на Столична община, находяща се на ул. Московска №41.
Сградите са със статут на паметник на културата от местно значение.
Впоследствие изготвените проекти на първите два обекта ще кандидатстват за финансиране по Проект „Красива България".
За контакти и допълнителна информация: инж. Мария Чальовска - ст. експерт дирекция УАСФ, Столична община 0889 45 50 89 или 02 9377257 m.chalyovska@sofia.bg
" ["post_title"]=> string(105) "Столична община търси проектанти за изготвяне на задания" ["post_excerpt"]=> string(0) "" ["post_status"]=> string(7) "publish" ["comment_status"]=> string(6) "closed" ["ping_status"]=> string(6) "closed" ["post_password"]=> string(0) "" ["post_name"]=> string(197) "%d1%81%d1%82%d0%be%d0%bb%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%b0-%d0%be%d0%b1%d1%89%d0%b8%d0%bd%d0%b0-%d1%82%d1%8a%d1%80%d1%81%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b5%d0%ba%d1%82%d0%b0%d0%bd%d1%82%d0%b8-%d0%b7%d0%b0-%d0%b8" ["to_ping"]=> string(0) "" ["pinged"]=> string(0) "" ["post_modified"]=> string(19) "2022-05-05 12:35:40" ["post_modified_gmt"]=> string(19) "2022-05-05 12:35:40" ["post_content_filtered"]=> string(0) "" ["post_parent"]=> int(0) ["guid"]=> string(24) "https://kab.bg/?p=138327" ["menu_order"]=> int(0) ["post_type"]=> string(4) "post" ["post_mime_type"]=> string(0) "" ["comment_count"]=> string(1) "0" ["filter"]=> string(3) "raw" } [7]=> object(WP_Post)#23387 (24) { ["ID"]=> int(138310) ["post_author"]=> string(5) "11805" ["post_date"]=> string(19) "2022-05-05 08:49:46" ["post_date_gmt"]=> string(19) "2022-05-05 08:49:46" ["post_content"]=> string(824) "Уважаеми колеги, РК Пловдив към КАБ Ви кани на лекция на тема "Заветът на модернизма в съвременната архитектура и градоустройство". Гостуващ лектор е доц. д-р арх. Иван Шумков. Събитието ще се състои на 12 май, от 17:30 часа в Дом на културата "Борис Христов" в Пловдив.Представяме ви изявлението на проф. д.а.н. арх. Тодор Кръстев по време на пресконференцията относно недопустимите намеси по фасадата на Младежки дом Пазарджик
Позволете ми няколко думи от името на авторите на Младежки дом – Пазарджик – архитектите: Тодор Кръстев, Антони Михайлов и Иван Тарински. Антони вече не е между нас, но съм сигурен, че ни гледа отгоре с пълно съгласие. През 1966 спечелихме в национален конкурс проекта за сградата на Младежкия дом. По това време ръководих архитектурна група от млади архитекти в РПО Бургас, които изповядвахме едно и също архитектурно кредо, вдъхновено от онова, което днес наричаме „европейски модернизъм от втората половина на 20 век“. Как бе замислен проектът? Ние бяхме силно респектирани от прекрасния централен площад на града: богато озеленен, с различни архитектурни стилове, обединени около вертикалния акцент на часовниковата кула на Старата поща. Помнехме посланието на нашия уважаван професор арх. Станчо Белковски, забележителен представител на българския модернизъм, за една НОРМАЛНА АРХИТЕКТУРА, която не се натрапва, напротив, слива се хармонично със средата. Белковски казваше: „Когато сърцето ти е нормално, ти не го усещаш, но не можеш без него“. Стремежът ни бе към една спокойна обществена сграда, която не конкурира околните, която изтъква цветовете и динамиката на градския живот. Днес бихме казали - стремели сме се към контекстуална архитектура, вписана в градската среда. Идвал съм след това в Пазарджик и винаги съм имал чувството, че Градът е приел сградата като част от градските ценности. Какво по-голямо удовлетворение за един архитект! Затова сме дълбоко засегнати от това, което се случва сега с Младежкия дом. Преди всичко това е проява на пълно пренебрежение към архитектурната идея. Вместо замислената дискретна сграда, която уважава Града – тя се превръща в нахален и агресивен център, който натрапва себе си, като подценява всичко наоколо. Нарушено е достойнството на сградата, нейната роля в централното градско пространство. Проф. Белковски би констатирал „инфаркт“ в сърцето на градския център. И това при съществуващите съвременни методи и технологии за възвратими градски трансформации. Току що видяхме на Фестивала на светлините в София възможностите на видео-инсталациите за светлинно 3D шоу по фасадите на града. Вместо това сегашният кмет запечатва за 10 години напред своята представа за градска естетика, с трайни бои, върху каменните фасади на сградата… Това е брутална намеса, абсолютно несъгласувана с авторите, при пълно незачитане на авторското право. Но също и на правата на местната общност. Както разбрахме, намесата не е била дискутирана в градската архитектурна колегия, не е била обсъждана от жителите. Нещо повече, не само че са били пренебрегнати протестите против началото на акцията, но днес видяхме сградата изцяло боядисана! България няма Закон за архитектурата. Френският закон за архитектурата от 1977 започва така: Член 1: „Архитектурата е израз на култура. Архитектурното творчество, качеството на сградите и хармоничното им интегриране в заобикалящата ги среда, уважението към градския пейзаж и наследство са от обществен интерес. Упълномощените органи гарантират, че този интерес е спазен“. В случая с Младежкия дом в Пазарджик общественият интерес не е спазен. Напротив, упълномощени лица са били инициатори на неговото нарушаване. Това е рядък пример за архитектурен вандализъм, прецедент в центровете на европейските градове. Предполагам, че този случай ще се дискутира на Международния форум в България следващия месец, посветен на архитектурата на модернизма на 20 век. Благодарни сме на колегите от Пазарджик за тяхната бърза и компетентна реакция. Благодарни сме на Камарата на архитектите в България за защитата на архитектурното творчество от посегателства." ["post_title"]=> string(141) "Изявление на проф. арх. Тодор Кръстев относно казуса с Младежки дом Пазарджик" ["post_excerpt"]=> string(0) "" ["post_status"]=> string(7) "publish" ["comment_status"]=> string(6) "closed" ["ping_status"]=> string(6) "closed" ["post_password"]=> string(0) "" ["post_name"]=> string(198) "%d0%b8%d0%b7%d1%8f%d0%b2%d0%bb%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%84-%d0%b0%d1%80%d1%85-%d1%82%d0%be%d0%b4%d0%be%d1%80-%d0%ba%d1%80%d1%8a%d1%81%d1%82%d0%b5%d0%b2-%d0%be%d1%82" ["to_ping"]=> string(0) "" ["pinged"]=> string(0) "" ["post_modified"]=> string(19) "2022-05-16 10:18:40" ["post_modified_gmt"]=> string(19) "2022-05-16 10:18:40" ["post_content_filtered"]=> string(0) "" ["post_parent"]=> int(0) ["guid"]=> string(24) "https://kab.bg/?p=138937" ["menu_order"]=> int(0) ["post_type"]=> string(4) "post" ["post_mime_type"]=> string(0) "" ["comment_count"]=> string(1) "0" ["filter"]=> string(3) "raw" } ["comment_count"]=> int(0) ["current_comment"]=> int(-1) ["found_posts"]=> string(3) "603" ["max_num_pages"]=> float(61) ["max_num_comment_pages"]=> int(0) ["is_single"]=> bool(false) ["is_preview"]=> bool(false) ["is_page"]=> bool(false) ["is_archive"]=> bool(true) ["is_date"]=> bool(false) ["is_year"]=> bool(false) ["is_month"]=> bool(false) ["is_day"]=> bool(false) ["is_time"]=> bool(false) ["is_author"]=> bool(false) ["is_category"]=> bool(true) ["is_tag"]=> bool(false) ["is_tax"]=> bool(false) ["is_search"]=> bool(false) ["is_feed"]=> bool(false) ["is_comment_feed"]=> bool(false) ["is_trackback"]=> bool(false) ["is_home"]=> bool(false) ["is_privacy_policy"]=> bool(false) ["is_404"]=> bool(false) ["is_embed"]=> bool(false) ["is_paged"]=> bool(true) ["is_admin"]=> bool(false) ["is_attachment"]=> bool(false) ["is_singular"]=> bool(false) ["is_robots"]=> bool(false) ["is_posts_page"]=> bool(false) ["is_post_type_archive"]=> bool(false) ["query_vars_hash":"WP_Query":private]=> string(32) "2fd3fc2befc278632356de09c759442b" ["query_vars_changed":"WP_Query":private]=> bool(false) ["thumbnails_cached"]=> bool(false) ["stopwords":"WP_Query":private]=> NULL ["compat_fields":"WP_Query":private]=> array(2) { [0]=> string(15) "query_vars_hash" [1]=> string(18) "query_vars_changed" } ["compat_methods":"WP_Query":private]=> array(2) { [0]=> string(16) "init_query_flags" [1]=> string(15) "parse_tax_query" } }
Представяме ви изявлението на проф. д.а.н. арх. Тодор Кръстев по време на пресконференцията относно недопустимите намеси по фасадата на Младежки дом ...
Сградата да получи статут на недвижима културна ценност, настояват архитектите Камарата на архитектите в България (КАБ) планира да сезира Прокуратурата...
Камарата на архитектите в България (КАБ) настоява незабавно да бъдат преустановени недопустимите намеси, който се извършват по фасадата на знаковата ...
Уважаеми колеги, Представяме Ви пълен видео запис на семинара “Културно наследство на бъдещето” организиран от Френски институт в България, ...
ДО АРХ. ВЛАДИМИР МИЛКОВ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА КАМАРАТА НА АРХИТЕКТИТЕ В БЪЛГАРИЯ София, 5 май 2022 УВАЖАЕМИ АРХ. МИЛКОВ, Обръщам се към Вас от името на ...
Уважаеми архитекти, Уважаеми студенти по архитектура, Директива 2005/36/EО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на ...
Регионална колегия София-град оказва съдействие на Столична община в търсене на проектант/екип, притежаващ удостоверение по чл. 165 от Закона за ...
Уважаеми колеги, РК Пловдив към КАБ Ви кани на лекция на тема “Заветът на модернизма в съвременната архитектура и градоустройство“. Гостуващ ...
Камарата на архитектите в България (КАБ) отличи най-добрите дипломни проекти от випуск 2022 на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). ...
Над 70 представители на общините взеха участие в Десетото издание на Националната среща на главните архитекти и експертите по устройствено планиране от ...
Този уебсайт използва бисквитки, за да ви предостави максимално достъпна и надеждна услуга.
Можете да откриете повече относно използваните бисквитки и да ги изключите от настройките.
Във връзка с изпълнението и прилагането на Общ регламент относно защитата на данните (Регламент (ЕС) 2016/679), с който се хармонизират правилата за защита на личните данни в държавите-членки на ЕС, можете да се запознаете с новата Политика за поверителност и новата Политика относно бисквитките ("cookies") на "Камара на Архитектите в България". Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки , които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. От Вас зависи. Моля, запознайте се с нашите политики, като кликнете на всяка от тях.
Сайтът използва "бисквитки", за да ви предостави с възможно най-пълноценна услуга. "Бисквитките" са малки модули от информация, съхранявани на вашия собствен браузър и служат за запаметяване на малък набор от данни, които са необходими за да може, напрмер, платформата да ви разпознава като регистриран потребител, какви настройки сте запазили за своя профил, кои секции от сайта можете и не можете да посещавате, кои страници посещавате най-често и намирате за полезни.
Тези данни са стриктно необходими за нормалната работа на уебсайта. Чрез се удостоверява самоличността Ви като логнат потребител, предоставя ви се достъп до информация достъпна само за членове на КАБ.
Такива данни например са данните от сесията Ви – информация дали сте логнати, кеширано съдържание и други системни настройки.
Тук попадат и данните, свързани с идентифицирането Ви във връзка с регистрация за използване на наша услуга.
Ако не сте съгласни да се използват съответните бисквитки за тези цели, няма как да ви предоставим пълният набор от услуги, които сайтът на КАБ предоставя и всеки път, когато посещавате неговите страници отново ще бъдете питани какъв е вашият избор относно бисквитките.
Този уебсайт използва Google Analytics, за да събира анонимна информация относно броя на посетителите на сайта, най-търсените страници и проследяване на пътеките на ползване на сайта.
Ако оставите активни тези бисквитки, ще ни помогнете да подобряваме този сайт с течение на времето.
Всички събрани данни са анонимизирани.
Please enable Strictly Necessary Cookies first so that we can save your preferences!