Необходими са спешни промени в Закона за обществените поръчки

Необходими са спешни промени в Закона за обществените поръчки

Да се ограничат процедурите по инженеринг, настояват от КАБ и КИИП 

На 31 март в Интер Експо център се проведе кръгла маса на тема „Търгове по ЗОП и инженеринг в строителството“, организирана от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП) със съдействието на Камарата на архитектите в България (КАБ). Събитието се състоя в рамките на “Архитектурно-строителна седмица 2022” и в него се включиха представители на браншовите организации в сектора. От страна на КАБ участваха председателят арх. Владимир Милков; зам.-председателите проф. арх. Борислав Борисов и арх. Константин Пеев; председателят на РК София град арх. Васил Василев; председателят на РК Бургас арх. Събин Попов и арх. Емил Стоянов. Видео запис от кръглата маса можете да гледате тук: https://www.facebook.com/kiipbg/videos/3201110603495880

„Темата за инженеринга дълги години е на дневен ред в професионалните организации. МРРБ не подкрепя масовото използване на тази процедура, особено когато става дума за различни видове обществени сгради, които имат въздействие върху местните общности и населението. Конкурсното начало трябва да бъде прилагано в практиката, като се събират най-добрите идеи. Необходимо е да се направи задълбочен анализ, съвместно с професионалните организации, за да се определи при кои обекти е препоръчително да се използва инженеринг и при кои не. МРРБ е отворено за идеи и предложения за идентифициране на проблемите и ускоряване на процесите с оглед създаването на качествен продукт“, заяви при откриването на форума зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството доц. д-р арх. Стефан Аспарухов.

„Законът за обществените поръчки създава неограничени възможности за корупционни практики. Още през 2018 г. УС на КАБ прие концепция за промяна в ЗОП, която е валидна и до днес. Тя е изработена на база на анкета на Архитектурния съвет на Европа относно обществените поръчки в страните – членки на ЕС. Анкетата показва сходни проблеми: усложнени и тромави процедури, непосилни изисквания за оборот и предишен опит, излишни и ненужни сертификати и други. В България, например, пазарът за обществени поръчки е достъпен за около 10% от бюрата и в повечето случаи те са едни и същи“, коментира арх. Владимир Милков.

КАБ счита, че за преодоляване на пороците на пазара на обществени поръчки е необходимо да бъдат направени следните промени в ЗОП:

  • Въвеждане на специален раздел/глава „Инвестиционно проектиране и устройствено планиране“.
  • Включване на „Методика за определяне на себестойността на проектантския труд в инвестиционното проектиране и устройственото планиране“ като база за определяне на прогнозната стойност на ОП.
  • Подбор на инструментариума за процедури за обществени поръчки. Забрана за използване на рамкови споразумения за архитектурни услуги.
  • Признаване на открития анонимен архитектурен конкурс последван от процедура за договаряне, като стандартна процедура за ОП.
    Разделяне на договорите за проектиране от договорите за строителство. Процедурата „инженеринг“ да отпадне при строителство, финансирано с публични средства. Необходимо е да се прецизира за кои обекти е най-подходящ инженеринг.
  • Провеждането на поръчки за строителство да става въз основа на предварително одобрен пълен работен проект, резултат от архитектурен конкурс.
  • Допускане до участие в ОП само на проектантски бюра, регистрирани в КАБ и КИИП.
  • Премахване на възможността възложителят да добавя допълнителни критерии за подбор по свое усмотрение.
    Задължително изискване поне половината от членовете на комисиите да имат същата или еквивалентна квалификация на тази, изисквана от участниците.
  • Референциите за услугите на архитектите да се вземат предвид за неограничен период, а не само за последните години.
  • Отпадане на изискванията за непосилни обороти, на които отговарят минимален брой проектантски бюра.

“Дошъл е моментът да се разплете възелът от проблеми на обществените поръчки. Трите професионални камари – КАБ, КСБ и КИИП отдавна водят дискусия по темата и вече са сближили позициите си. Процесът на забавяне на исканите от нас нормативни промени ще продължи, ако не променим стила на взаимоотношенията си с публичната власт. Предложенията ни могат да бъдат внесени в кратки срокове в НС от народни представители, които са запознати с нашите инициативи. Промяната в законодателството може да се реализира в рамките на политиките в сектора, договорени в коалиционното споразумение на правителството”, коментира проф. арх. Борислав Борисов, като посочи конкретни предложения за промени в ЗУТ и ЗОП.

Арх. Константин Пеев даде примери за добри практики при провеждането на обществени поръчки в съседни държави – Гърция, Македония, Чехия. Например: автоматично удължаване на срока за кандидатстване при възникнали въпроси по условията на поръчката; прецизиране на прогнозната стойност; редуване на кандидатите при възлагането на големи поръчки за определен тип дейност. Според арх. Пеев критерият „средна цена“ при оценяването на офертите е най-справедлив, тъй като тогава се получават реалните стойности на изпълнение. По думите му търговете за недвижимо културно наследство често се печелят от фирми с недостатъчно опит в сферата.

Арх. Марин Бакалов обърна внимание на необходимостта от прилагане на договорните условия на Фидик при възлагане на обществени поръчки. В тях се изисква проектантът/консултантът да бъде независим от държавата и строителя. Това е световният опит, към който трябва да се стремим, категоричен бе той.

Професионалните организации ще обединят предложенията си за промяна в ЗОП и ще настояват да бъдат включени в Работната група на Министерството на финансите, която има задачата да подготви предстоящите изменения и допълнения в закона. 

Пресцентър КАБ