Конституционният съд отхвърли спорните текстове в ЗУТ за изграждане на публична инфраструктура

Конституционният съд отхвърли спорните текстове в ЗУТ за изграждане на публична инфраструктура

Разпоредбите бяха оспорени от омбудсмана по настояване на Камарата на архитектите в България

Конституционният съд (КС) отхвърли като противоконституционни двете спорни разпоредби в Закона за устройство на територията (ЗУТ), които задължават инвеститорите да осигуряват необходимата публична инфраструктура около обектите си. Става дума за чл. 148, ал. 16 и чл. 178, ал. 3, т. 5 от ЗУТ. Двата текста влязоха за разглеждане в Народното събрание между първо и второ четене на ЗУТ в началото на годината. Тогава Камарата на архитектите в България (КАБ) възрази остро срещу тях, като сезира президента Румен Радев, който наложи вето. Въпреки това промените бяха приети в края на 44-то Народно събрание. През юни те бяха оспорени в Конституционния съд от омбудсмана Диана Ковачева, която КАБ сезира с подкрепата на другите браншови организации в сектора.

Първата обявена за противоконституционна разпоредба от ЗУТ – чл. 148, въвежда изискването разрешенията за строеж да се издават само при приложена улична регулация. В този случай е задължително земята под основната улица към обекта да бъде общинска собственост. За тази цел е необходимо да са приключили процедурите по отчуждаване на частните имоти, върху които ще се изграждат улиците. Това означава, че бизнесът и частните собственици ще бъдат принудени да изкупуват частите от имоти, попадащи в уличната регулация с цел предоставянето им на общината, както и да инвестират в изграждането на прилежащата инфраструктура, което по принцип е ангажимент на общинската администрация.

От Конституционният съд напомнят, че срокът за започване на отчуждителните процедури за имотите, определени в подробните устройствени планове за изграждане на елементи на техническата инфраструктура, е 10 години от влизането в сила на съответния план. Прилагането на уличната регулация е изцяло задължение на общината, като срещу бездействието й собствениците на засегнатите имоти не могат да предприемат никакви мерки. Те не могат да извършват самостоятелно и действия за прилагането на тази регулация, защото никъде в закона не е предвидена такава възможност“, пише в решението на КС.

В чл. 178, ал. 3, т. 5 от ЗУТ, който КС също отменя, е предвидено строежите да не се въвеждат в експлоатация, ако “не са изпълнени мероприятията по изграждане на улици, пътища или алеи, свързващи обекта с уличната или пътната мрежа и осигуряващи нормален достъп до съответния поземлен/урегулиран поземлен имот”. Според бранша по този начин общината прехвърля задълженията си по осигуряване на необходимата инфраструктура върху инвеститорите.

Въвеждането на тези ограничения блокират привличането на инвестиции и развитието на населените места. Възможен резултат е поставяне в безизходица на дребните собственици в полза на предприемачи с по-голям финансов ресурс. Освен това новите разпоредби превръщат собствениците на имоти в заложници на бездействието на общинските власти. От тази гледна точка, забраната не решава проблема с транспортната инфраструктура в урбанизираните територии, а го задълбочава”, смятат от КАБ.

Конституционният съд намира, че двете разпоредби нарушават принципите на правовата държава за гарантиране и неприкосновеност на частната собственост, поради което ги обявява за противоконституционни. Пълният текст на решението можете да откриете тук:

http://www.constcourt.bg/bg/Acts/GetHtmlContent/74bdba00-76a7-4c0f-93fb-939eb468f557?fbclid=IwAR3h_wR03MJUC_R69lK2MJX8pkwl0xsv4_ReLNKtsnS4Ckot6anv5iYY8rs

По отношение на заварените от решението на КС неприключени правоотношения и висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Народното събрание урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон.

Пресцентър КАБ