Арх. Кирил Дойчев чества 100-годишен юбилей

Арх. Кирил Дойчев чества 100-годишен юбилей

Камарата на архитектите в България (КАБ) поздравява д-р арх. Кирил Дойчев, който на 15 април отбелязва 100 годишен юбилей. Той е автор на проектите на едни от най-големите болници в България – Бургас, Ямбол, Велико Търново, Каварна, Русе, Кърджали, Шумен, Центъра по хигиена в София и много други. През последните 40 години живее в Чикаго, където e консултант в Rada Architects. Носител е на множество национални и международни отличия.

Първите му стъпки в архитектурата са в Техническия университет в Дрезден, след което се дипломира в Политехниката в София през 1947 години. Работи последователно в Министерство на благоустройството, Главпроект, Катедра „Организация на здравеопазването“ в ИСУЛ, Съюз на архитектите в България и други.

КЪМ АРХИТЕКТУРА НА НОВИ ИДЕИ И РАЦИОНАЛНОСТ

С Окръжната болница в Бургас арх. К. Дойчев слага начало на нова и модерна архитектура на болниците в България, до този момент обърнати към миналото на павилионния и класицистичен стил. Планировката и обемното решение, както и фасадното третиране са в стила на рационализма на Баухаус. Налага се нов облик – на компактната, вертикална и икономична болнична сграда, по-прилягаща за нуждите на средата на ХХ век.

НОВАТОР В ОБЛАСТТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ ЛАБОРАТОРНО-ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОМПЛЕКСИ

Периодът 1966-1975 г. е отбелязан с подем на идеи в тогавашното Министерство на народно здраве, където арх. К. Дойчев става основна водеща фигура в изграждането на съвременната здравна мрежа. Нови идеи за обединение на съществуващите научни институти по хигиена предизвиква интерес в Световната здравна организация (СЗО) и ЮНЕСКО да финансират и съдействат за изграждането на единен, интегриран хигиенен комплекс. След едногодишно проучване на западноевропейския опит арх. К. Дойчев проектира и изгражда най-новаторска за времето си лабораторна база на комплекса – Центъра по хигиена в Медицинска академия.

МАЩАБНО МИСЛЕНЕ ПРИ ИЗГРАЖДАНЕ НА МРЕЖАТА НА ХИРУРГИЧЕСКИ БЛОКОВЕ

В зората на съзряваща здравна мрежа, при нужди от бързо и ефективно строителство, арх. К. Дойчев разработва унифициран многоетажен хирургически блок, който отговаря на прагматични изисквания, но също така осигурява флексибилност. Този проект се прилага в Русе, Ямбол и Велико Търново, като някои от проектите остават недовършени след началото на прехода през 1989 г.

ИДЕЯТА ЗА УНИФИЦИРАНА ПОЛИКЛИНИКА – С РАЦИОНАЛНИ, „НЕТИПОВИ” РЕШЕНИЯ

През 80-те години на ХХ в. арх. К. Дойчев предлага и осъществява едно рационално и далеч не „типово” решение на голяма градска поликлиника, което се осъществява в редица градове, с най-видим пример Градската поликлиника в центъра на Велико Търново. Разчупените форми на тази голяма пететажна сграда, планирана с няколко крила около два вътрешни двора, намаляват визуално обема и я правят близка до човешкия мащаб.

АРХИТЕКТ С ПОГЛЕД КЪМ СВЕТА И УЧИТЕЛ НА ПОКОЛЕНИЯ АРХИТЕКТИ И ЛЕКАРИ

Излизането извън рамките на България започва не само със следването на (бъдещия) арх. К. Дойчев в Дрезден, но и с друго ранно смело начинание – пътуване през Китай при най-тежките години на Културната революция – с дестинация Тайбин, Виетнам, в разгара на войната през 60-те години на ХХ в., с цел проучване на терен за проектиране на военна болница.

През 70-те и 80-те години арх. К. Дойчев е активен участник в работни групи на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) в областта на здравното проектиране и през 80-те години консултира реконструкцията на университетския комплекс и нов хирургически блок на Charit3 в Берлин, за което има медал от правителството на ГДР.

В статията са използвани материали от списание „Архитектура“, брой 1-2/2020, с автор арх. Рада Дойчева.