
Бъдещето на архитектурата: 10 трансформиращи проектни принципа за устойчив свят
Принципите на дизайна на CIAM оказват огромно влияние върху развитието в следвоенния период;
сега имаме нужда от нови архитектурни насоки за 21 век.
ИНДУСТРИЯ
УСТОЙЧИВА ПРАКТИКА
Architecture 2030
Тази статия е написана от Едуард Мазрия, FAIA, основател и главен изпълнителен директор на Architecture 2030, чиято мисия е бързо да трансформира застроената среда от основен източник на парникови газове в централен източник на решения за климатичната криза. В продължение на 20 години организацията с нестопанска цел осигурява лидерство и проектира действия към тази промяна и здравословно бъдеще за всички.
В тази ера на климатична криза е наложително да впрегнем нашите ресурси и знания, за да създадем трансформиращи промени в застроената среда. Неотложността за справяне с неотложните проблеми на изменението на климата, социалните неравенства и необходимостта от устойчиви, издръжливи и годни за живеене общности е по-очевидна от всякога. Поглеждайки назад към трансформиращото въздействие на модернизма, който промени глобалната застроена среда само за двадесет и седем години, се оказваме в ключов момент, в който притежаваме знанията и инструментите, за да си представим да направим същото с ускорени темпове. Като възприемаме десет глобално приложими и адаптивни принципа, извлечени от доказани стратегии, източници и съществуващи традиции в световен мащаб, ние ще поставим началото на нова ера на проектиране и планиране, която намалява въглеродните емисии, подобрява биоразнообразието, насърчава ефективен транспорт и насърчава приобщаващи и процъфтяващи общности.
Ключов момент: овладяване на наследството на модернизма
В края на 19-ти и началото на 20-ти век възходът на индустриализацията и урбанизацията донесе значителни промени в градовете и обществата. Бързото нарастване на населението, лошите и нехигиенични условия на живот — пренаселеността и неадекватният достъп до основни удобства като чиста вода, санитарни съоръжения и подходящи жилища — и социалните неравенства се превърнаха в неотложни градски проблеми. В отговор на тези тежки обстоятелства архитектите и градоустройствените специалисти признаха спешната нужда от промяна. Те започнаха да поставят под въпрос традиционната архитектура и подходи за градско планиране, които преобладаваха от векове. През 1928 г. двадесет и осем водещи европейски архитекти свикват първия (от 11) срещи на Международен конгрес по модерна архитектура (CIAM) в Швейцария. Това ново движение, известно още като модернизъм, се стреми да се справи с тези проблеми чрез възприемане на нови материали, технологии и, най-важното, нови принципи на дизайна.
CIAM и Льо Корбюзие въведоха по пет кратки и изключително визуални принципа на планиране и архитектура, които поставиха основите на нов модерен урбанизъм и сграден дизайн. Петте принципа на планиране на CIAM включват:
- Функционално базирани зони
- Високи жилищни блокове
- Обширен парк
- Слънчева експозиция и слънчева светлина за сгради и градски планове
- Свободно и ефективно движение по пътищата.
През този период Льо Корбюзие представи петте точки на архитектурата, които оформиха дискурса и допринесоха за възникващото развитие на модерната архитектура:
- Разделяне на колона-стена
- Безплатен дизайн на фасадата
- Хоризонтални прозорци
- Безплатен дизайн на плана
- Градини на покрива
Тези принципи продължават да влияят на урбанистите и архитектите и до днес.
Отне около двадесет и седем години на модернизма да трансформира напълно глобалната застроена среда, от Баухаус, построен в Германия през 1925 г., който бележи началото на нова модерна ера в архитектурата и дизайна; до високия Lever House в Ню Йорк през 1952 г. с неговите елегантни стъклени завеси и отворени етажни планове; и Бразилия, столицата на Бразилия, често разглеждана като важен пример за модерни принципи на планиране през 50-те години на миналия век. Тази двадесет и седемгодишна времева рамка капсулира цялостния преход, предизвикан от модернизма, прекроявайки изградената среда и оставяйки незаличима следа в света днес.
Рязкият контраст между скромните дизайнерски инструменти, използвани по време на модерното движение, като Т-квадрати, триъгълници, писалки с мастило, мастилници и плъзгачи — първият лаптоп е представен едва през 80-те години — и най-модерното наличните днес цифрови инструменти, подчертава забележителния напредък, който съкрати текущото време за проектиране, разшири информацията и точността и направи революция в областите на архитектурата и планирането.
Днес около 56% от населението на света, или 4,4 милиарда души, живеят в градски райони. Според Световната банка „тази тенденция се очаква да продължи, като градското население ще се удвои повече от 2050 г.“. Тази бърза урбанизация ще бъде придружена от значително екологично предизвикателство, тъй като градските райони са отговорни за приблизително 75% от всички глобални емисии на CO2, като сградите и инфраструктурата представляват основния източник.
Освен това сега се оказва, че бързо се приближаваме до критичния праг на планетарно затопляне от 1,5 градуса по Целзий, установен от научната общност, за да предотврати опасното и дестабилизиращо изменение на климата. Последствията от тази тенденция на затопляне са нищо друго освен тревожни, тъй като ставаме свидетели и преживяваме все по-опустошителните климатични въздействия, които сега се разгръщат по цялата планета. Нуждата от незабавни действия никога не е била по-очевидна, тъй като стабилността и благосъстоянието на нашите екосистеми, общности и бъдещите поколения са застрашени.
Според Международната агенция по енергетика, за да имаме добра вероятност да постигнем прага от 1,5 градуса по Целзий, трябва да намалим глобалните емисии на CO2 с 50% до 2030 г. и да постигнем въглеродна неутралност до около 2040 г. Ако отложим достигането на въглеродна неутралност до 2050 г., нашите шансовете за постигане на целта от 1,5°C падат до 50% вероятност. Ето защо е изключително важно да дадем приоритет на нов подход към урбанизацията през настоящото десетилетие, за да се справим ефективно с климатичната криза. Това налага фундаментална промяна чрез прилагане на трансформативна архитектура и концепции за планиране и принципи на проектиране.
Десетте принципа
Десетте принципа, представени тук, са както глобално приложими, така и адаптивни, за да отговарят на конкретни климатични условия, региони, местни условия и общности. Те са извлечени и обобщени от съществуващи приложения, традиции и източници по целия свят. Те призовават за фундаментална промяна в нашия преобладаващ подход към изградената и естествената среда.
ПЛАНИРАНЕ
- Граници на растеж, компактно и устойчиво развитие
Установете граници на градския растеж и разработете планове за запълване, компактно развитие и стратегии за ефективно смекчаване на въздействието на екстремните метеорологични условия, контролиране на разрастването, намаляване на уязвимостта и подобряване на устойчивостта на климата.
- Природна среда, открити земи и паркове
Насърчаване на биоразнообразието, благосъстоянието на общността и традиционните знания чрез създаване и възстановяване на коридори за местообитания, паркове, ландшафтни мрежи, гори, живи брегови линии и крайречни буфери и защита на селскостопански пейзажи и обекти на културно наследство.
- Транзитно ориентирано развитие (TOР) и транзитна мобилност
Популяризирайте TOР, които изравняват гъстотата, интегрират обществения транспорт, колоезденето и възможностите за ходене, и локализирайте жилищни, търговски и зони за отдих в близост до транзитни центрове, за да намалите използването на автомобили и да подобрите достъпността.
- Квартали със смесено предназначение и потребители
Създайте приобщаващи квартали със смесено предназначение, които съчетават жилища, предприятия, работни места и граждански услуги, за да осигурят удобен достъп, намалена зависимост от автомобили и подобрено качество на живот за всички жители. Интегрирайте жилищни възможности в търговски блокове и локализирайте училища, социални услуги и граждански съоръжения в кварталите, за да насърчите справедлив достъп до образование, здравеопазване и обществени ресурси.
- Улици в човешки мащаб, малки блокове, ходене и колоездене
Увеличете гъстотата на пътните мрежи с малки блокове и улици с човешки мащаб и дайте приоритет на ходенето и колоезденето, като гарантирате наличието на безопасни, директни и удобни маршрути в кварталите.
АРХИТЕКТУРА И ПРОЕКТИРАНЕ
- Електрификация, пасивни системи и възобновяема енергия
Включете пасивно слънчево отопление, охлаждане, дневна светлина, естествена вентилация и други пасивни и ефективни стратегии за проектиране и интегрирайте възобновяема енергия на сградата и на място и/или извън обекта за сградни операции (не използвайте изкопаеми горива на място).
- Повторно използване, адаптиране, реновиране и възстановяване на сгради
Дайте приоритет на повторната употреба, адаптирането, обновяването и възстановяването на съществуващи сгради вместо изграждането на нови, като по този начин намалите въглерода и запазите ценни ресурси.
- Ландшафти и инфраструктура, поглъщащи въглерод
Намалете до минимум твърдите ландшафти и структури, увеличете ландшафтите, поглъщащи въглерода, и насърчете устойчивостта чрез подобряване и създаване на естествени инфраструктури – изградени влажни зони, биовалове, градски гори, живи брегови линии, крайречни буфери и зелени покриви – които адресират и смекчават заплахите от изменението на климата.
- Разглобяване на сградата, оптимизирана структура и природни материали
Проектирайте сгради с въглеродни материали с ниско до нулево съдържание и дайте приоритет на достатъчността, като вземете предвид разглобяването на сградата, оптимизирането на структурата и използването на пространството, включването на рециклирани или регенерирани материали и местни природни продукти. Този подход намалява потреблението на енергия и ресурси, като същевременно ефективно намалява емисиите и въздействието върху околната среда.
- Картографиране и проектиране за въздействието на климата
Картирайте настоящите и бъдещите опасности, свързани с климата и времето, за да идентифицирате настоящите и потенциалните въздействия от изменението на климата. Използвайте информация за картографиране, за да смекчите въздействията и да осигурите устойчивост, когато планирате разработки и проектирате строителни структури, ландшафти и инфраструктура.
Преминаването от основните инструменти за проектиране на модерния период към съвременните цифрови инструменти не само повиши ефективността и точността на проектиране, но също така ускори процеса на проектиране, позволявайки на архитектите и проектантите да създават, модифицират и визуализират сложни проекти, да изследват опции , симулират енергийни, въглеродни и екологични въздействия и оптимизират енергийната ефективност.
Само за двадесет и седем години, от Баухаус до Lever House, модернизмът революционизира застроената среда. Надграждайки това трансформиращо наследство, сега се намираме в ключов момент, въоръжени със знанията, ресурсите и инструментите, за да предвидим и създадем устойчиви, издръжливи и адаптиращи се към климата изградени среди с безпрецедентно темпо. Чрез пълното възприемане на тази промяна на парадигмата в архитектурата и планирането, ние ще прокараме път към колективно и устойчиво бъдеще, което отговаря на неотложните предизвикателства на нашето време и води до трайна положителна промяна в застроената среда.момент, въоръжени със знанията, ресурсите и инструментите, за да предвидим и създадем устойчиви, издръжливи и адаптиращи се към климата изградени среди с безпрецедентно темпо. Чрез пълното възприемане на тази промяна на парадигмата в архитектурата и планирането, ние ще прокараме път към колективно и устойчиво бъдеще, което се занимава с неотложните предизвикателства на нашето време и води до трайна положителна промяна в застроената среда.
Статията е от сайта Architizer в превод на български от арх. Нина Танчева