ЗАЩО СИСТЕМАТА ЗА АВТОМАТИЧЕН ЕСТЕСТВЕН КОНТРОЛ НА КАЧЕСТВОТО НА АРХИТЕКТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ, възприета от най-реномираните университети в света, НЕ СЕ ПРИЕМА И ПРИЛАГА У НАС?

Untitled-4

ЗАЩО СИСТЕМАТА ЗА АВТОМАТИЧЕН ЕСТЕСТВЕН КОНТРОЛ НА КАЧЕСТВОТО НА АРХИТЕКТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ, възприета от най-реномираните университети в света, НЕ СЕ ПРИЕМА И ПРИЛАГА У НАС?

Развитието на цялата науката в наши дни е толкова бързо и безспорно, че е крайно време на образованието да се гледа, КАТО ПРОЦЕС В НЕПРЕКЪСНАТО РАЗВИТИЕ И ТЪРСЕНЕ НА НОВИ ПОСТИЖЕНИЯ, А НЕ на ТЪРСЕНЕ НА НЯКАКВО НОВО СТАТУКВО! Въпросът е какво става с архитектурно ни образование?
В световното архитектурно образование, във втората половина на миналия век се появиха неочаквано множество новости и нови идеи. На първо място разбира се трябва да бъде поставено появата и развитието на електрониката и компютъризацията в архитектурата. Тя обаче се оказа, че съвсем не може да замести човека в процеса на измисляне на оригиналното архитектурно решение на една архитектурна задача.
На второ място, но не по значение, се отвори темата за Методика на архитектурното проектиране. Една нова тема, по която до сега се смяташе, че всеки архитект проектира по своя собствена методика.
Книгите на Matchett E, A.E.Briggs 1966 – Practical Design Based on Method FDM (Fundamental Design Methods); John Cristopher Jones 1970г. „Design Methods“; Geoffery Broadbent: „Design in architecture“ 1969; Б,Г. Бархин – „Методика архитектурного проектирования“ 1982 и много др., разкриха едно много по-различно виждане за архитектурата от това, което имахме до този момент, като новости и възможности. След специализация във Финландия през 1980г. интересът ми към проблемите на методиката на архитектурното проектиране и преподаване, и директните ми наблюдения и изследвания, как проектират най-опитните архитекти, доведоха до затвърждаване на личното ми категорично убеждение, че Методика на архитектурното проектиране не само съществува, но тя е много важна както за самото проектиране, така и за нейното улеснено качествено преподаване. Това доведе и до публикуването и на моята книга „МЕТОДИКА НА АРХИТЕКТУРНОТО ПРОЕКТИРАНЕ“ през 1983г. На тази база през 1989г. беше разкрито и първото в България Експериментално архитектурно студентско студио, наречено ПАУСС (Първо архитектурно учебно студентско студио), обхващащо студенти доброволци от първи курс до дипломна работа. Постепенно работата в студиото се развиваше и разрастваше и обхвана последователно работата ни с повече от 112 студенти на доброволен принцип, с 18 специално подбрани преподаватели практици. Изследователската работа в Студиото покри всички архитектурно проектантски дисциплини. Студиото работеше на базата на постепенно формиращ се и усъвършенстващ
се нов тип подход: нова методология на архитектурното проектиране, нова методология на обучението по архитектурно проектиране, нов тип организация на обучение на принципа на вертикални учебни дизайн студия, а не на типологични катедри, естествено самоконтролираща се система за семестриално поддържане и контролиране на постигнатото качество и т.н. Нашите студенти постепенно със своите успехи придобиваха все по-голям авторитет и признание и печелиха непрекъснато награди и конкурси. Получихме и специалната подкрепа на Международната академия по архитектура (МАА).
На юбилейното отпразнуване на 10 години от създаването на ПАУСС през 2001г получихме безброй поздравления и грамоти от всички заинтересувани държавни инстанции, Съюза на архитектите в България, Камарата на архитектите в България, Университета по архитектура, строителство и геодезия, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на образованието и науката, Международната академия по архитектурата, Комисията по образование към Народното събрание , Националната агенция по оценка и акредитация и др.

Untitled-1
Част от преподавателския състав на Първото експериментално архитектурно учебно студентско студио по време на честването на 10 годишнината от неговото създаване 2000г
Най-неочаквано обаче, още на следващата година поучихме решението на Факултетния съвет, че Студиото се закрива. Формалната причина беше моето прибързано преждевременно (с 2 години) пенсиониране от университета. Това, че целия работен екип от 18 души създал студиото състав оставаха на лице, готови да продължат работата със студентите очевидно за Ръководството не означаваше нищо. Важното беше експерименталното студио да бъде ликвидирано. Деканът на факултета в този момент доц. М. Рилски дори писа в сп. Архитектура, че „всеки експеримент трябва да има край“. Много се съмнявам, че не е бил наясно какво точно означава експеримент, за какво се правят експериментите изобщо, и какво става с експериментите. Нямаше никаква научна дискусия за възхваляваните само година преди това успехи на студиото и какво от тях може да се възприеме в редовното обучение. Очевидно със своите успехи студиото, вместо да се превърне в гордостта на факултета, беше раздразнило по стар български обичай мнозина.
Закриването на студиото предизвика буря от негодувание всред студентите. След като всякакви преговори и доводи със студентите за оставане на съществуването на студиото бяха отхвърлени, спонтанно беше организирана Първата студентска стачка в историята на УАСГ за запазването на ПАУСС. Тя продължи 3 месеца, включително и студения Ноември на 2001г., на палатков лагер пред главния вход на УАСГ на запалени огньове. Очевидно беше, че причините за това решение бяха далече от всякакви научни доводи и основания. Те дори не се вслушаха в съвета на тогавашния министър на МОН проф. Атанас Герджиков, сегашен Ректор на Софийския университет, на която той лично им каза, че правят голяма грешка. Те се основаваха на това, че съгласно новият закон университетите те са „независими“ и че Експерименталното архитектурно студио е решено от тях да бъде закрито. (Край на научната логика в УАСГ). Нищо от научната практика и предложения на студиото и до ден днешен не са възприети. А най-странното е, че по този начин Академичното ръководство на архитектурния факултет отхвърля изцяло темата, областта и постиженията на световната архитектурна наука относно методиката на архитектурното проектиране, многобройните научни трудове написани в тази област и международните научните конференции които се провеждат на тази тема. По същество това представлява отхвърляне на трудовете на Джек Джонсон, Мечет, Броадбент, Бархин и много други, върху методиката на архитектурното проектиране, без да е написан у нас и един ред с научни контратези и доводи отхвърлящи тези трудове.
Едва в наши дни тук там започва вече да се споменава за старомодното преподаване в нашите университети. Аз обаче напълно съм спокоен за далечното бъдеще на България. Човешкия прогрес не е нещо което може да бъде спряно в България с кастрирани напъни от хора с нисък хоризонт в това отношение. Бъдещето ще дойде. Въпросът е само как това бъдеще да дойде по-скоро, преди белите у нас с нашите и вашите деца да са станали големи? Боя се само, че създаденото вече истерическо желани за противопоставяне на реалното развитие на нещата от живота, дълго ще ни държи до последното място в Европа. За това говори и преследване на всички преподаватели, които продължават да следват и да доказват високите резултати на закритото експериментално студио с високи студентски резултати. Те даже противозаконно не са допуснати да водят дипломни работи, въпреки писмените искания на студените до Ректорите на съответните Висши Учебни заведения.
Но още по-странното е, че в изпробваните от ПАУСС системи има и една част която се нарича СИСТЕМА ЗА АВТОМАТИЧЕН ЕСТЕСТВЕН КОНТРОЛ НА КАЧЕСТВОТО НА АРХИТЕКТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ. В тази система по същество няма нищо което да е измислено у нас. Тази система е изцяло е заимствана от опита на най-добрите университети по света и не зависи от системите на преподаване. Тя просто е контролна система.

В какво се състои тя:
1. Водене на строга отчетност на присъствия и отсъствия на студентите от упражнения и лекции. Без редовно присъствие на студените от лекции и упражнения не може да се говори за никаква грижа за образованието. Като израз на либерално отношение на преподавателите и с цел събиране на повече кандидат студенти, към този момент масово се пропуска тази клауза, която неизменно фигурира в правилниците на всички университети, но не се изпълнява. Вместо да затегнат дисциплината и изискванията към обучението, те разпускат изискванията си с цел „Елате при нас. При нас е по-лесно да получите диплома“. Онова което те премълчават е „А какво ще правите с тази диплома след това, си е ваша работа, освен ако не станете администратори !“ Упражненията по проектиране задължително поради характера на дисциплината трябва да се водят 2 пъти седмично, а не един път седмично. При семестър от 15 седмици това означава, че ако се правят само 15 упражнения на проект, това е крайно недостатъчно. Масово в архитектурните факултети у нас се практикува едно упражнение на седмица, което е много по-удобно за преподавателите, но напълно безотговорно по отношение на студентите.
2. Избор на студентите всеки семестър по архитектурно проектиране с кои преподаватели биха желали да работят.
– Това цели изразяване предпочитанията на студентите към преподавателите водещо до тяхното автоматично естествено класиране от студентите.
3. Избор на преподавателите всеки семестър с кои от избралите ги студенти биха предпочели да работят.
– Това цели изразяване предпочитанията на преподавателите към по-добрите студенти с които те биха желали да работят. Те могат да избират максимум 7до 9 студенти от избралите ги от една учебна група (24 студенти). Отново това е естествена класация на студентите от преподавателите. Нежеланите за избиране от преподавателите студенти се разпределят по другите преподаватели на които им липсват студенти за оформяне на една учебна подгрупа. Това също изразява своеобразна естествена стимулираща класация на студентите. Това с нищо не пречи на протичането на нормалния учебен процес. Разбира се тук става дума за практическото водене на упражненията по архитектурно проектиране, където един преподавател води 7 до 9 студенти, а не за воденето на общите лекции.
4. Единни изложби на всички студентски проекти подредени по тип, по групи (студия) и по преподаватели в края на всеки семестър. Ако някой студент по различни причини не представи в срок проекта си, на мястото на проекта се окачва бял лист на който се означава, защо дадения проект не е представен. Непредставените проекти могат да се представят при уважителни причини в началото на новия семестър и се оценяват от допълнително оценително жури.

Untitled-2
Подреждане на такава обща изложба в САБ
Това цели естествена възможност да се види изцяло нивото на истинското качеството на всички студенти, а не само проекти на специално подбрани от тях, както се прави при нормални изложби. Това позволява и разграничаване на качеството на работата на различните преподаватели в различните групи и стимулира тяхната по-добра работа. По този начин предварително обявените общи семестриални изложби стимулират не само дейността на преподаватели и студенти, но дават и обща достоверна публична представа за дейността на факултета. Това дава и възможност на родителите да сравнят постиженията на своите деца с това на другите студенти.

5. Единни анонимни оценки на всички проекти представени на изложбата от изявени архитекти не участвали в учебния процес, в края на всеки семестър.
– Това цели постигането на максимално точни обективни оценки на проектите на различните студентски проекти, като средно аритметични на получените анонимни оценки от различните участници в оценяването.
Фиг.3 Публична оценка на студентските проекти
Нека не забравяме, че максимално обективните и точни оценки в областта на архитектурното проектиране, на една професия боравеща и с естетически критерии са основополагащи за цялото бъдещо развитие на учебното заведение и на архитектурата ни изобщо. Чувството за справедливост и точност на оценките е изключително важно. Не всеки преподавател да оценява проектите на собствените си студенти или още по-зле да налага своите виждания и оценки и на другите. Лично аз винаги съм присъствал, слушал съм отправените критики, но никога не съм участвал в оценките на собствените си студенти в МАА. При многократните сесии на анонимни оценки на студентски проекти, въпреки че сме имали рядко и единични значителни разминавания в оценките на студентите, никога не сме имали проблеми със финалната средноаритметична оценка.

6.и 7. Избор на най-добър проект от съответния тип и съответната група всеки семестър
– Какво цели това?
Стимулиране към по-добра работа на студентите.

Untitled-3
Избор на най-добър проект.

Untitled-4
Избор на най-добрия проект измежду най-добрите в различните студия

8. Публично общо обсъждане на постиженията на всички студенти. Всеки семестър.
Какво цели това? Стимулиране на различните мнения и най-вече критичните такива по въпроса.

Untitled-7  Академик Георги Стоилов МАА Президент

Untitled-6  арх. Георги Бакалов Председател САБ

 

Untitled-5 арх. Атанас Тосев Зам. Председател КАБ

 

Untitled-8 проф. Хр. Христов Ректор ЕПУ

8. Анонимно обследване на студентското мнение относно преподавателската работа на всеки един преподавател участвал в преподавателската работа всеки семестър. (Идея изцяло заимствана от университета в Кембридж, заедно с начина на самото процедиране на резултатите от тези анкети). (Прави се преди края на всеки семестър, за да не бъде повлиян анкетираният от финалния резултат от изпита и оценката на проекта)
Какво цели това?
Цели се обратната връзка с обекта на нашето обучение – студента. В случая тя е изключително важна като посока за коригиране на самото обучение. Зад всека точка от анкетата стои някаква неизвестна за попълващия анкетата цифрова стойност. На базата на тези стойности се изчислява като средно аритметичен процентът на одобрение на преподавателя от студентите. На базата на тези проценти могат да се подредят по рейтинг преподавателите. Рейтинга не се оповестява публично с оглед да не повлияе на авторитета на преподавателя в бъдеще, който може и да се подобри.
При процент на одобрение над 50% той се счита за приемлив. При процент на одобрение под 50% той се счита категорично за неприемлив. Всеки преподавател при персонално изявено желание може да научи своят персонален рейтинг. При неприемлив рейтинг съответния преподавател се вика лично от декана и в конфиденциален разговор му се съобщава, какъв му е рейтинга. Съгласно регламента той се предупреждава, че при три последователно ниски рейтинги той ще бъде освободен от университета. Всички тези семестриални рейтинги се използват при оформяне на финалния рейтинг на преподавателя тогава, когато това се изисква от закона или от правилника на университета.
Тези рейтинги са постоянен естествен, но публично невидим стимул на преподавателите да поддържат високо нивото на своята работа. От опита ни от провеждането на такива анкети МАА констатира, че те съвсем не предизвикват някакъв стрес всред преподавателите. От проведените от МАА през годините такива анкетни допитвания беше констатирано, че средния процент на одобрение от студените се движи между 70 – 85%., включително и по инженерните и математически дисциплини. Имахме обаче и случай с архитект-преподавател който получи на два пъти процент на одобрение под 36%. Ръководството на университета обаче отказа да го отстрани и дори по-късно, пренебрегвайки изцяло студентското мнение го избра и за професор. Професор с 36% студентско одобрение?!? Дали точно този феномен не стои в основата на ниския рейтинг на българското архитектурно висше образование?

Untitled-9Untitled-10
Анкетни карти.
Големият въпрос обаче е защо тази световна СИСТЕМА ЗА ЕСТЕСТВЕН АВТОМАТИЧЕН КОНТРОЛ НА КАЧЕСТВОТО НА АРХИТЕКТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ изисквана и прилагана от МАА в 3 университети, след напущане на тези университети от МАА не беше продължена да бъде използвана. Дали университетите считат, че тази система им помага или им пречи на качеството на преподаването в университета, или тъй като тази система за качество не е вписана изрично в държаните изискания, тя не ги интересува изобщо. Или в още в по-конкретизиран вид, дали университетите се интересуват по естествен начин от нуждите и изискванията за качеството на обучението в държавата, която ги е създала или не.
Разбира се остава и още по-широко насочения въпрос: С КАКВИ НАУЧНИ АРГУМЕНТИ
ВСИЧКО ТОВА НЕ ВЪЛНУВА НАШАТА АКАДЕМИЧНА АРХИТЕКТУРНА ОБЩНОСТ, която не реагира по никакъв начин на тяхната липса. Не си спомням случай някой да е попитал университетите защо са преустановили ползването на всички елементи на тази система за контрол на качеството след като МАА се е оттеглила. Не съм чел никакви отзиви или загрижени запитвания, или научни доводи в нашия професионален печат, защо тази система прилагана във всички реномирани университети по света, не се прилага у нас?
Ако човек потърси логическото следствие от бездействието на всички органи, които би трябвало да бъдат заинтересувани от качеството на образованието у нас, излиза че никой
у нас не се интересува от реалното качеството на висшето ни образование в архитектурата. Защо всичко това не се публикува официално за да се успокоят духовете, които все пак се интересуват от тези въпроси. Отговорите оставяме за всички, които все пак се интересуват от тези въпроси, ако има такива.
Сътрудничеството ни с Европа и другите напреднали страни по линията на Еразмус е изключително важно и полезно, но нима това сътрудничество не включва и системите за оперативен контрол над образованието? Или нас тези неща не ни интересуват?
В заключение бих добавил само, че приемам и всякакви възражения срещу моята статия, но само в писмена научна форма. Приемам разбира се и всякаква подкрепа. Излишно е да казвам, че от КАБ, САБ, МОН, МРРБ и НАОА очаквам само ПОДКРЕПА. Едно е ясно, че ако не се заговори публично и интензивно за тези неща, те няма да се подобрят в близко бъдеще от самите факултети.
И нека не забравяме, Успехите се измерват само с получени резултати, не с отчети.
Автор: Стефан Попов, проф. д-р. арх. Международна академия по архитектура МАА
Директор: Стратегически образователни проучвания и програми. 0898 48 02 36.
ПОЛЗВАНА БИБЛИОГАФИЯ:
1. Matchett E, A.E.Briggs – Practical Design Based on Method FDM (Fundamental Design Methods) London Butterworths 1966.
2. John Cristopher Jones. „Design Methods“; John Willey & Sons Ltd. 1970г
3. Geoffery Broadbent: „Design in architecture“ John Willey & Sons Ltd. 1969
4. Б,Г. Бархин – „Методика архитектурного проектирования“ M. Стрйиздат 1982.
5. Ст.Попов – „Методика на архитектурното проектиране“ – Издателство Техника София 1983г.
Основни публикации на Стефан Попов по темата АРХИТЕКТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ:
1. РЕЗУЛТАТЪТ ОТ ЕДНА ШИРОКОМАЩАБНА РАЗРАБОТКА – КАЧЕСТВЕНОТО АРХИТЕКТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ КАТО МЕЖДУНАРОДНО НАУЧНО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО. сп. Архитектура бр.5.2016, 56-59 стр.
2. АРХИТЕКТУРА, ВРЕМЕ, СГРАДИ – сп. Архитектура бр.5.2012, 25-27стр.
3. РЕЗУЛТАТЪТ ОТ ЕДНА ШИРОКОМАЩАБНА ДЪЛГОГОДИШНА НАУЧНО-ПРИЛОЖНА РАЗРАБОТКА В ОБЛАСТТА НА АРХИТЕКТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И НЕЙНОТО ПРИЛАГАНЕ. 09.06.2011. Научна конференция на Европейския политехнически университет
4. ЗА АРХИТЕКТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ- в. Арх & Арт форум бр.24, 2011 стр. 8-10.
5. НОВО МЯСТО ЗА ОБУЧЧЕНИЕ ПО СПЕЦИАЛНОСТТА АРХИТЕКТУРА. ИЗЛИШНО ИЛИ НЕ! Арх & Арт форум бр. 6, 2011 стр. 16-17.
6. КОГА В БЪЛГАРИЯ ЩЕ СЕ ПОЯВЯТ ЗНАЧИМИ СГРАДИ. в. Арх & Арт форум бр. 39, 30.09 2010 стр. 12-20.
7. ЕВРОПЕЙСКИЯ ПОЛИТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ У НАС. в.Арх & Арт форум бр.31, 5-12 август 2010 стр.20-21 стр.
12
8. ДИСКУСИОННЕН ФОРУМ ВЪВ ВРЪЗКА С ОТКРИВАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИ ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – в. Арх & Арт форум бр.38, 24-01 октомври 2009 стр.5-6 стр.
9. ПОСТАВЯМЕ СИ ВИСОКИ ЦЕЛИ – в. Арх & Арт борса бр.39 от 29-06.10/2004
10. ОБРАЗОВАНИЕТО НИ ИЗОСТАВА СЕРИОЗНО – 2, в. Арх&Арх борса бр.26 от 28-5 юли 2000г.
11. Research on the Methodologies of Architectural Design Used in Practice – a way to improve our understanding of the problem. Research by design – International Conference. Faculty of Architecture Delft University of Technology. November 1-3 2000 Conference proceedings B, Transaction on Architectural Education no.11 p.257-261. Published by DUP Science, Delft University Press. The Netherlands
12. Research on the Methodologies of Architectural Design Used in Practice – a way to improve our understanding of the problem. Research by design – International Conference. Faculty of Architecture Delft University of Technology. November 1-3 2000 Conference book p.71-72.(abstracts). Published by DUP Satellite The Netherlands.
13. ЗА БЪДЕЩОТО АРХИТЕКТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ И ХАБИЛИТАЦИИТЕ В НЕГО. – в. Арх и Арт борса бр. 21 от 26.05.1999г.
14. ТРЪНЛИВИЯ ПЪТ НА РЕФОРМИТЕ В НАШЕТО АРХИТЕКТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ. – в. Арх&Арх борса 1996г. бр. 29 от 23.07.1996г.
15. ТРЪНЛИВИЯ ПЪТ НА РЕФОРМИТЕ В НАШЕТО АРХИТЕКТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ. – ПРОДЪЛЖЕНИЕ – в. Арх&Арх борса 1996г. бр. 30 от 30.07.1996г.
16. НОВ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО ПО АРХИТЕКТУРНО ПРОЕКТИРАНЕ. сп. Архитектура 1995 бр.6.
НАУЧНИ ДОКЛАДИ ПО СЪЩАТА ТЕМАТИКА:
1. ОБУЧЕНИЕ ЗА ПРЕУСПЯВАЩИ В АРХИТЕКТУРАТА – САБ . 19.11.2009.
2. “БЪДЕЩЕТО НА АРХИТЕКТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ У НАС??” – Национална конференция по въпросите на архитектурното образование в САБ м. декември САБ.- София1996
3. ТРЪНЛИВИЯТ ПЪТ НА РЕФОРМИТЕ В НАШЕТО ВИСШЕ АРХИТЕКТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ. – март УАСГ. 1996 –
4. “МЕТОДИКИ НА АРХИТЕКТУРНОТО ПРОЕКТИРАНЕ.” – семенар на Международната академия по архитектура в гр.Одеса.- октомври 1995г.
5. “ЕВРОПЕЙСКАТА АРХИТЕКТУРА ДНЕС. – ИГРА НА СЛУЧАЙНОСТИ ИЛИ ПРЕДОПРЕДЕЛЕН ПЪТ.”- Виенски архитектурен конгрес – лична покана от Виена.- ноември 1994г.
6. “НОВА МЕТОДОЛОГИЯ ПРИ ОБУЧЕНИЕТО ПО АРХИТЕКТУРНО ПРОЕКТИРАНЕ”. Международно триенале на архитектурата “Интерарх 94” София – юни 1994г.
7. “МЕТОДИКИ НА АРХИТЕКТУРНОТО ПРОЕКТИРАНЕ – РЕАЛНОСТ ИЛИ ФИКЦИЯ.” – УАСГ октомври 1994г.
8. “СТУДЕНТСКИТЕ УЧЕБНИ АТЕЛИЕТА – НАДЕЖДИ, ОПАСЕНИЯ И ПЕРСПЕКТИВИ.” – УАСГ. Научна конференция по случай 50 години архитектурно образование.- октомври 1993г.
9. “ЕДНА НОВА ФОРМА НА ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИТЕ ПО АРХИТЕКТУРНО ПРОЕКТИРАНЕ В УАСГ София” – Международно триенале на архитектурата ИНТЕРАРХ 91.