BG Flag EN Flag


В памет на големия творец, мислител и архитект Кишо Курокава

07 /04 /2017

„ В памет на големия творец, мислител и архитект Кишо Курокава.
На днешния ден 08 април щеше да навърши 83 години.
Преди десет години приключи земният му път и той пое към вечното общуване с безкрайната вселена. Позволявам си да споделя едно интервю на Ани Иванчева с д-р. Курокава, дадено десет години след построяването на неговата творба – Хотелът в София.“

арх. Атанас Динев

 

ЯПОНЕЦЪТ НА ХЪЛМА

В действителност те бяха двама. Xотелът и неговият създател. Последният не за първи път се разхожда тук, оглеждащ с критически поглед зимните градини, ресторанта, в който се предлагат автентична японска кухня, басейна, боулинга...
Хотел „Витоша – Ню Отани“, който ние софиянци наричаме „японския“ или само „японеца“, вече 10 години посреща и изпраща гости от всички краища на света. Построен в живописен район – на хълма Лозенец, той се явява член на многочислената фамилия на изтъкнатия архитект, разпръсната по целия свят.

Аз попитах Кишо Курокава, как, събуждайки се сутрин, той успява да се ориентира,
къде точно е отседнал?
- Дори ако не се намирам в моя „симбиозен“ дом на единайстия етаж в квартал „Асаки“ в центъра на Токио, аз се чувствам вкъщи – с усмивка отговори той. Това усещане не ме напуска. Аз гостувам на децата си и съм сигурен, че те ме разпознават.
Най – често името на професор Кишо Курокава се асоциира с архитектурни проекти, реализирани в повече от двадесет държави по света. Част от тях заслужено биха могли да станат победители в конкурса „Символът на XX век“. Непрекъснатият поток от поръчки, постъпващи от офисите на Кишо Курокава в Париж, Сеул, Лос Анджелис, Чикаго, Пекин, София, последните му проекти - музеят в Хирошима, спортния комплекс в Чикаго, културно – търговската зона в Мелбърн и „Дисниленд“ в Сеул, изцяло изпълват неговите мисли и време. И въпреки това, ученият – хуманист Кишо Курокава е автор на 40 книги, посветени на взаимоотношенията на човека и архитектурата, философията на Симбиоза. Това са идеологичните основи на всяко от неговите архитектурни начинания, неговите мисли за ролята на общуването и бъдещето общество на технологиите.
- В момента се явяваме свидетели на грандиозен експеримент на човечеството. Основната тенденция при икономическото струдничество на отделните страни с различни обществено – политически системи е преодоляването на идеологическите им различия. Търсенето на възможности за по – ефективно сътрудничество в единен свят. Аз вярвам в успеха на този експеримент, започнал може би с „Перестройката“ в СССР, с промените в България, Унгария или Китай. Затова и аз съм тук, при това като представител на председателя на българо – японската икономическа комисия. Аз вярвам в добрите перспективи и с радост констатирам, че моите колеги – японските бизнесмени възлагат все повече надежди на делово сътрудничество с вашата страна.
Трудно е да се обясни мигновенното превъплъщение на Кишо Курокава- от бизнесмен, когото дори опитното око на журналиста, не може да разграничи от японската делегация, до учения, удостоен със званието – Доктор Хонорис кауза на СУ „Св. Климент Охридски“. Същевременно той е обикновен човек, изпитващ симпатия към България и българският народ, и тъгуващ по родния град Киото.
- Господин Курокава, учените – еколози са загрижени за това, че природата загива. А какво произтича в душата на човека? Нима тя остава непокътната? Ще съумеем ли да я спасим?
- Тежката екологична ситуация възникна по много причини. Но не бих искал да обръщам внимание на нито една. Това е стремеж към така наречените макросистеми, така наречената гигантомания. Вие знаете, че в градовете са създадени системи – канализационни, комуникационни и т.н. Образуват се огромно количество отходни количества, които в крайна сметка се концентрират на едно място – било то река или море. Всичко това води до пагубни последствия. Истина е, че за отделната личност този начин на организация е изключително удобен за бита, но той нанася неизмерими щети на природата от една страна, и на самите хора – от друга. Какъв градски модел и какви градоустройствени планове би трябвало да се предпочитат за в бъдеще? Според мен е необходимо да се разделят, да се раздробят макросистемите, създадени от нас. Необходимо е да се опитаме да изобретим технология, позволяваща в рамките на съжителство на приблизително 80-100 човека, за се осъществи пълен затворен цикъл. Казано с други думи – следва да се достигне до следния резултат: големият град да не
представлява една единствена система, а множество малки. Обобщавайки възгледите си, от гледна точка на концепцията – симбиоза, аз бих казал, че до момента в своите проекти и градоустройствени планове, ние се концентрирахме върху цялото, забравяйки за съставните му части. За в бъдеще, би трябвало да разглеждаме тези два компонента – цялото и частите му в динамично взаимодействие.
- Искате да кажете, че огромните, еднакви жилищни комплекси, които се строят във всички големи градове по света, само „замърсяват“ околната среда?
- Аз съм противник на тенденцията към създаване на унифицирани модели, основаващи се на еднакво мислене. Подобна тенденция би могла да се нарече човекоконцентризъм. Няма ни най – малко съмнение в това, че съвременната архитектура по целия свят се създава от едни и същи промишлени материали, но същевременно всеки от нас е свързан с регионално – национални и културни традиции, с определен начин на живот. С други думи – освен универсалност, е необходимо тя да притежава и самобитност, уникалност, местен колорит – качества, които встъпват в противоречие с универсалността. Например в своето архитектурно творчество аз се стремя да преодолея недостатъците на модернизма, посредством симбиозата между архитектурата и природата, между интериора и екстериора, между техниката и човека, между миналото и бъдещето.
- Ние се възхищаваме на грандиозните и прекрасни сгради, на нашето историческо наследство, а какво строим? Какво ще си помислят за нас потомците ни, съдейки по съвременната архитектура?
- Мисля, че не си струва да се чувстваме виновни за нещо пред днешния ден. Вярно е, че през отделните исторически периоди в различни части на света, са се концентрирали най – добрите постижения на човечеството. Това са Египет, Китай, Австро – Унгария.... В момента паралелно със съхранението на тези древни здания (което също се явява постижение на човечеството), ние строим нови. Вярно, не винаги такива, каквито би ни се искало. Но нека да обърнем внимание на съвременното икономическо развитие. То е изключително бурно , в сравнение с две – три столетия назад. Истина е, че икономическия прогрес, за сега не е съпровождан от съответен такъв в културата. Но аз дълбоко вярвам, че ние сме създали предпоставки за това и ще настъпи следващ период, който ще бъде ознаменуван преди всичко с крупни постижения в областта на културата.
Аз съм убеден: ако за XX век беше характерно развитието на тежката промишленост и своеобразен функционализъм – добро е всичко, което е удобно; то в следващото столетие, нещата ще стоят по друг начин. Ние сме се насочили към ново, високоинформирано общество. Да вземем например облеклото. Ако сега, в епохата на функционализма, характерна чета се явява опростяването на дрехите, във връзка с което ние създадохме едва ли не „униформи“ – удобни, функционални, но еднакви, то в информацинното общество, ние ще се ориентираме към дизайна, към търсенето на оригиналното, на интересното – и в облеклото, и в архитектурата.
Мечтая това да се интересуваш от архитектура, да бъде така увлекателно, както интересът към литературата. Защото архитектурният проект разказва толкова много и толкова интересно, както и литературният текст. Мисля, че се намираме на прага на мащабни промени в сферата на културата, защото икономическите предпоставки за това вече са създадени.
- Каква ще бъде ролята на отделните национални култури в информационното общество? Не се ли опасявате, че частното може напълно да погълне цялото?
- Ще започна от далече... Понятието “човек“ се явява прекалено абстрактно. Обикновено човек не съществува. Има българи, японци, мъже, жени, родители, деца. Всеки човек притежава своето лице, всеки човек представлява сам по себе си отделен семиотичен знак. Затова аз съм против стандартните модели.
Но както ви е известно, модернизмът е европоцентрична теория, която се стреми да утвърди, в качеството си на универсален модел, ценностен модел на европейската култура. Понятията “развитие“ и „прогрес“, навлезнаха и в областта на културата, и темповете на развитие на културата в една или друга страна, започнаха да се определят на базата на това, доколко й се е отдало да се приближи към модела на европейското
общество. Клод Леви Строс е един от първите, който наруши европейския абсолютизъм. Днес вече културите не могат да се разделят на развити и неразвити. Диалогът на сътрудничество между многочислени разнородни култури, съхраняващ облика на всяка от тях – такава е повелята на нашето време. Аз го наричам новото време, епоха на симбиоза и интеркултурализъм.
- Какво значи шедьовър в архитектурата?
- Не знам точно, но ще ви дам един пример от спомените си от детството. Беше по време на разрушителната за Япония Втора Световна война . По това време аз ходех на училище. Страната ни беше превърната в руини. Настъпи трагедията Хирошима и Нагазаки. Но какво беше учудването ми, когато установих, че древните столици Киото и Нара, представляващи сами по себе си истински архитектурни шедьоври, изобщо не бяха пострадали. Защо? Още тогава аз си отговорих на въпроса: необходимо е да се създават такива ценности, на които не би посмяла да посегне нито човешка ръка, нито природна стихия. И до днес, тази мисъл ми служи за стимул в работата.
Отдавна изминаха определените за срещата ни десет минути. Разговорът се проточи и едва ли причината беше само японската любезност. Стори ми се, че г-н Курокава мислено се пренесе в своя кабинет и записваше нови идеи за книгата “Новата епоха на ездачите“, която той пишеше в момента.
В края на краищата човек все по – лесно напуска дома си – със самолет , с влак, с ракета, но е добре, ако той не изтрива човека в себе си и човека до себе си. В един момент си представих как Кишо Курокава, на върха на хълма гледа и чака „племето на ездачите“ да се приближи. А всъщност ние накъде препускаме ?
гр. София 11.11.1988г.
публикувано на 21.12. 1988г. в Софийски новости

ОЩЕ ОТ

Актуално



Специално за присъстващите! Организираме томбола с подкрепата на NEMETSCHEK BULGARIA, които ще предоставят специалната награда - 2 лиценза за Vectorworks Designer 2017 - BIM




Всичко от актуално

Новини
Събития
Законодателство
Конкурси
Зелен свят
Международна дейност
Писма и съобщения


Медийни партньори